Виктория Динкова-Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, независимо от всичко
Преди две години стигна до финала на „ Гласът на България “. Музикалният формат, който промени живота и който накара публиката да се влюби в нея. Сигурна съм, че доста от вас помнят нейният кавър на Creep на Radiohead в шоуто, настръхващ беше. Но независимите й части са не по-малко въздействащи и безспорно би трябвало да я чуете онлайн. Преминала през много сложни моменти, Vick е от тези музиканти, които те карат да преминеш през цялата палитра от страсти. Така, както самата тя минава през нея, постоянно употребявайки средствата на музиката. Музиката, която може да бъде избавление, само че е на първо място ентусиазъм. Пристига на срещата ни с колело, една от аргументите да е почитател на кецовете, които признава, че носи даже и на плажа. Това лято се е въоръжила с типичен бели кецове Adidas от, а къде ще я отведат те, ни споделя през днешния ден Vick.
Хващам те малко преди да заминеш. Цяло лято ли ще си на морето?
Vick: Хващаш ме безусловно няколко часа преди да потегли. Отивам на " Арапя ", по-късно в Синеморец, качвам се по северното Черноморие и забивам котва във Варна. Няма по какъв начин да съм цяло лято там, тъй като половината към този момент мина, само че ще си запълня тези застоели мемоари от карантината с оптимално слънце, а и имам близка другарка, с която имаме съревнование за загар, в което тя ме изпреварва, и усещам спортна завист.
Скоро те слушах онлайн, само че все пак промени ли се графикът с участия за летния сезон след изолацията?
Vick: Разбира се, че се промени, след изолацията може да следва или единствено още изолираност, или внезапна смяна в графика. За мен това беше смяната, имахме няколко непокътнати дати още на края на карантината и с доста внимание и отговорност всичко мина без инфектирани и изплашени.
Напротив, дори съумях да изпитам цялата застояла сила на хората, която се беше трансформирала в предпочитание за музика. Велико беше!
На теб по какъв начин ти се отрази тя? Изолацията беше време за музика или повече време за отмора и равносметка?
Vick: Беше време и за двете, имаше и трето. Имах време за осмисляне на нови хрумвания, имах време и да си забия в депресията. Хубавото беше, че ми хрумна да сготвям дружно с нея, с цел да усещам креативноста в деяние, тъй като ми беше неразрешено да го върша на открито. Все отново музиката се показва освен в основаването, само че и в изразяването и като липсва едната страна, просто готвиш тайландска къри чорба.
Подготвяш ли нови части?
Vick: Да! Вълнувам се! Задават се прелестни неща…
Разкажи ми за последното – Eternal Eyes…
Vick: Eternal Eyes е персоналното ми чувство за връзка, което търсех години наред в себе си. Коренът му беше това. Открих вечността в очи и я утвърдих в себе си изрично. Безкрайните очи са във всеки, когато можеш да намериш дом в личното си сърце, аз за това копнеех – единение, изрично и постоянно. Силата на връзката с хората е истината, която сътворява целият свят. Исках да предам тази мощ и безконечното успокоение, което се заражда по-късно. Eternal Eyes са моите очи, само че също по този начин Eternal Eyes са и вашите очи.
Къде се крие вдъхновението?
Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, без значение от всичко. Ще го кажа по този начин и ще оставя вашия размисъл на независимост.
Преди две години стигна до финала на „ Гласът на България “. Промени ли се животът ти по-късно?
Vick: Промени се доста сигурно. Срещнах се с пъклен доста хора, имам доста мощни другарства оттогава, желанието ми за живот се ускори, творчеството ми се утвърди. Слънцето грее по-силно. Любовта е по–категорична. Разбирате ме.
Кога се появи музиката, при теб май малко по-късно се е случило? Тя ли беше спасението след сложния интервал в детството ти?
Vick: Музиката действително не се е появявала, тя си е била част от въображението ми още от доста ранна детска възраст, когато си представях, преди да заспя, че се топвам мощно в звуци и това пръска цветове към мен, само че да, права си, че това се случи на процедура, когато бях на 15 и станах вокал на първата си тайфа във Варна.
Да, несъмнено музиката е моят мощен и безконечен сътрудник в живота, изключително в сложните моменти. Там се крие прочувственият път, който от време на време имаш потребност да следваш неразделно.
Има още...
Хващам те малко преди да заминеш. Цяло лято ли ще си на морето?
Vick: Хващаш ме безусловно няколко часа преди да потегли. Отивам на " Арапя ", по-късно в Синеморец, качвам се по северното Черноморие и забивам котва във Варна. Няма по какъв начин да съм цяло лято там, тъй като половината към този момент мина, само че ще си запълня тези застоели мемоари от карантината с оптимално слънце, а и имам близка другарка, с която имаме съревнование за загар, в което тя ме изпреварва, и усещам спортна завист.
Скоро те слушах онлайн, само че все пак промени ли се графикът с участия за летния сезон след изолацията?
Vick: Разбира се, че се промени, след изолацията може да следва или единствено още изолираност, или внезапна смяна в графика. За мен това беше смяната, имахме няколко непокътнати дати още на края на карантината и с доста внимание и отговорност всичко мина без инфектирани и изплашени.
Напротив, дори съумях да изпитам цялата застояла сила на хората, която се беше трансформирала в предпочитание за музика. Велико беше!
На теб по какъв начин ти се отрази тя? Изолацията беше време за музика или повече време за отмора и равносметка?
Vick: Беше време и за двете, имаше и трето. Имах време за осмисляне на нови хрумвания, имах време и да си забия в депресията. Хубавото беше, че ми хрумна да сготвям дружно с нея, с цел да усещам креативноста в деяние, тъй като ми беше неразрешено да го върша на открито. Все отново музиката се показва освен в основаването, само че и в изразяването и като липсва едната страна, просто готвиш тайландска къри чорба.
Подготвяш ли нови части?
Vick: Да! Вълнувам се! Задават се прелестни неща…
Разкажи ми за последното – Eternal Eyes…
Vick: Eternal Eyes е персоналното ми чувство за връзка, което търсех години наред в себе си. Коренът му беше това. Открих вечността в очи и я утвърдих в себе си изрично. Безкрайните очи са във всеки, когато можеш да намериш дом в личното си сърце, аз за това копнеех – единение, изрично и постоянно. Силата на връзката с хората е истината, която сътворява целият свят. Исках да предам тази мощ и безконечното успокоение, което се заражда по-късно. Eternal Eyes са моите очи, само че също по този начин Eternal Eyes са и вашите очи.
Къде се крие вдъхновението?
Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, без значение от всичко. Ще го кажа по този начин и ще оставя вашия размисъл на независимост.
Преди две години стигна до финала на „ Гласът на България “. Промени ли се животът ти по-късно?
Vick: Промени се доста сигурно. Срещнах се с пъклен доста хора, имам доста мощни другарства оттогава, желанието ми за живот се ускори, творчеството ми се утвърди. Слънцето грее по-силно. Любовта е по–категорична. Разбирате ме.
Кога се появи музиката, при теб май малко по-късно се е случило? Тя ли беше спасението след сложния интервал в детството ти?
Vick: Музиката действително не се е появявала, тя си е била част от въображението ми още от доста ранна детска възраст, когато си представях, преди да заспя, че се топвам мощно в звуци и това пръска цветове към мен, само че да, права си, че това се случи на процедура, когато бях на 15 и станах вокал на първата си тайфа във Варна.
Да, несъмнено музиката е моят мощен и безконечен сътрудник в живота, изключително в сложните моменти. Там се крие прочувственият път, който от време на време имаш потребност да следваш неразделно.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ