Статутът на „Бузлуджа“ все още е неизвестен
Преди дни (на 19 юли) бе публикувана информация, че паметникът на Бузлуджа ще бъде разгласен за недвижима културна полезност от национално значение. В нея се цитираше известие на пресцентъра на община Казанлък. Само ден по-късно от пресцентъра на Министерството на културата направиха уточнението, че решението за статута би трябвало да се вземе от министъра на културата и то към момента следва.
От институцията на служебния министър проф. Велислав Минеков изясняват в детайли каква е процедурата и какво се е случило досега.
На 19 юли 2021 година в Министерството на културата се е провело съвещание на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКЦ). На него е било прегледано предложение за даване на статут на Дома монумент на връх „ Бузлуджа “, което е било направено от шефа на Националния институт за недвижимо културно завещание – НИНКН – проектант Петър Петров.
След това на съображение Закона за културното завещание и правилника за активността на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности, въпросният съвет е взел решение да предложи на министъра на културата да издаде заповед за даване на статут на Дома монумент на връх „ Бузлуджа “. Този статут ще бъде с подредба - „ архитектурно-строителна и художествена недвижима културна полезност от Ново време, с категория „ национално значение “ и с рекомендации за допълнение на режимите за запазване “.
Към края на работния ден (20 юли) обаче министърът на културата проф. Велислав Минеков към момента не бил получил предлагането на СЕСОНКЦ.
След като това стане, на страницата на Министерството на културата би трябвало да бъде оповестено съобщение за Дома монумент на връх „ Бузлуджа “. Едва след приключване на един месец от този акт по преценка на министъра на културата може да бъде издадена и заповед за даване на статут.
Междувременно стана ясно, че на следващия ден (22 юли), в музей " Искра ", на връх Бузлуджа ще се организира двудневна интернационална конференция. На нея учени от целия свят ще дискутират бъдещата консервация и реституция на паметника. Патрон на форума ще е кметът на Казанлък Галина Стоянова.
Организатори са представителствата на Международния комитет по културен туризъм в България и Германия. Във форума ще вземат участие Фондация " Проект Бузлуджа ", Фондация " Гети " и европейската организация " Европа Ностра ", която е определила паметника за един от седемте застрашени обекта на културното завещание в Европа за 2018 година.
По време на полемиката ще се подчертава върху капацитета на паметника да притегля туристи от целия свят, имайки поради, че е считан от експерти за една от най-забележителните здания на модернизма през XX век в Европа.
Мозаечните платна върху стените заемат 937 кв.м. и са едни от най-големите мозаечни творби по света. Те са дело на 16 огромни български художници, измежду които Йоан Левиев, Валентин Старчев, Иван Кирков, Теофан Сокеров. Те, дружно с екипите си, са наредили едно по едно 2 275 000 мозаечни камъчета.
Американската фондация " Гети " е сложила паметника „ Бузлуджа “ преди всичко измежду международните съкровища на модерната архитектура. През 2019 година Фондацията е финансирала със 185 000 $ правенето на План за запазване и ръководство на паметника, а през 2020 година е осигурила още 60 000 $ за стабилизиране на стенните мозайки.
Очаква се по време на конференцията да бъдат показани положителни международни практики по какъв начин здания и обекти, тясно свързвани с политическата история на дадена страна, се трансформират в туристическа атракция. Конкретен образец ще бъде даден с Берлинската стена.
От друга страна ще бъде премислено по какъв начин да се вземе поради мнението на жителите на Казанлък за ориста на паметника. Реставраторът Радослав Илиев, който е част от екипа на арх. Дора Иванова - ръководител на Фондация " Проект Бузлуджа ", счита, че идната орис на паметника ще бъде насочна точка за това какво българското общество да прави с обекти, които в никакъв случай повече няма да бъдат употребени по предопределение.
От институцията на служебния министър проф. Велислав Минеков изясняват в детайли каква е процедурата и какво се е случило досега.
На 19 юли 2021 година в Министерството на културата се е провело съвещание на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКЦ). На него е било прегледано предложение за даване на статут на Дома монумент на връх „ Бузлуджа “, което е било направено от шефа на Националния институт за недвижимо културно завещание – НИНКН – проектант Петър Петров.
След това на съображение Закона за културното завещание и правилника за активността на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности, въпросният съвет е взел решение да предложи на министъра на културата да издаде заповед за даване на статут на Дома монумент на връх „ Бузлуджа “. Този статут ще бъде с подредба - „ архитектурно-строителна и художествена недвижима културна полезност от Ново време, с категория „ национално значение “ и с рекомендации за допълнение на режимите за запазване “.
Към края на работния ден (20 юли) обаче министърът на културата проф. Велислав Минеков към момента не бил получил предлагането на СЕСОНКЦ.
След като това стане, на страницата на Министерството на културата би трябвало да бъде оповестено съобщение за Дома монумент на връх „ Бузлуджа “. Едва след приключване на един месец от този акт по преценка на министъра на културата може да бъде издадена и заповед за даване на статут.
Междувременно стана ясно, че на следващия ден (22 юли), в музей " Искра ", на връх Бузлуджа ще се организира двудневна интернационална конференция. На нея учени от целия свят ще дискутират бъдещата консервация и реституция на паметника. Патрон на форума ще е кметът на Казанлък Галина Стоянова.
Организатори са представителствата на Международния комитет по културен туризъм в България и Германия. Във форума ще вземат участие Фондация " Проект Бузлуджа ", Фондация " Гети " и европейската организация " Европа Ностра ", която е определила паметника за един от седемте застрашени обекта на културното завещание в Европа за 2018 година.
По време на полемиката ще се подчертава върху капацитета на паметника да притегля туристи от целия свят, имайки поради, че е считан от експерти за една от най-забележителните здания на модернизма през XX век в Европа.
Мозаечните платна върху стените заемат 937 кв.м. и са едни от най-големите мозаечни творби по света. Те са дело на 16 огромни български художници, измежду които Йоан Левиев, Валентин Старчев, Иван Кирков, Теофан Сокеров. Те, дружно с екипите си, са наредили едно по едно 2 275 000 мозаечни камъчета.
Американската фондация " Гети " е сложила паметника „ Бузлуджа “ преди всичко измежду международните съкровища на модерната архитектура. През 2019 година Фондацията е финансирала със 185 000 $ правенето на План за запазване и ръководство на паметника, а през 2020 година е осигурила още 60 000 $ за стабилизиране на стенните мозайки.
Очаква се по време на конференцията да бъдат показани положителни международни практики по какъв начин здания и обекти, тясно свързвани с политическата история на дадена страна, се трансформират в туристическа атракция. Конкретен образец ще бъде даден с Берлинската стена.
От друга страна ще бъде премислено по какъв начин да се вземе поради мнението на жителите на Казанлък за ориста на паметника. Реставраторът Радослав Илиев, който е част от екипа на арх. Дора Иванова - ръководител на Фондация " Проект Бузлуджа ", счита, че идната орис на паметника ще бъде насочна точка за това какво българското общество да прави с обекти, които в никакъв случай повече няма да бъдат употребени по предопределение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ