Операторът Иван Филчев - 20 години зад камерата на bTV
Преди дни bTV означи 20 години от основаването си. Повод да се срещем не с някое от лицата, които гледаме всеки ден на дребния екран, а с един от основните виновници за най-интересните репортажи и документални филми, индивидът за камерата. Срещаме се с оператора Иван Филчев , който е част от малкия екран през цялото време и който с часове може да споделя забавни истории от разнообразни пътувания. Той е бил на най-горещите точки по света, разминавал се е на косъм с мина в Афганистан, бил е задържан в Алжир и е бил измежду престрелките в Ирак, само че както споделя самият Иван – „ който го е боязън от мечки, не върви в гората “, и шеговито добавя, че за последните 20 години се е возил повече на хеликоптер в сравнение с трамвай.
Тази годишнина на bTV даде ли ти мотив да си направиш някаква равносметка?
Иван: Не, само че пък извадихме фотоси от архивите, от преди 20 години, тъй като съзнателната част от живота ми е предходна там. Аз започнах на 28, в този момент съм на 48. Страхотни неща са се случвали. Който желае да я работи тази работа, мога да кажа, че е жестока. Има неповторими благоприятни условия. Бил съм тук-там, на които човек колкото и да има пари, няма да се досети да отиде в никакъв случай. Всяка година излизат ранглисти за най-хубавия и най-лошия град за живеене. Аз в една година бях в двата най-лоши за живеене в обратна посока в класацията – Кабул и Багдад. Но тези неща са се случвали, тъй като съм ги желал. Никой не ме е карал принудително. Когато ме извикаха да работя в bTV, ми предложиха да бъда студиен оператор и аз отхвърлих още тогава, тъй като желаех да се движа, да отивам на терен. Това е, което ми носи наслаждение. Бил съм 10 пъти във Франция и в никакъв случай не съм бил в Париж. Виждал съм Айфеловата кула от Околовръстното и от аероплан.
Как се стига до горещите точки?
Иван: Още до момента в който работех в Канал 3, хванах войната в Югославия и оттова някак потеглиха нещата. Но по избор – да, безусловно по избор. Тук не можеш да бъдеш принуден, тъй като малкия екран не е военна организация. Сега като се замисля, за нищо не скърбя, само че към този момент по-малко ми се вършат такива неща. Но зависи от предлагането и зависи закъде става въпрос. Невинаги всичко е обвързвано единствено с военни спорове. Сещам се за страхотна история от преди три години. Ислямска страна беше единствено в град Мосул в Ирак, и то в половината град, там е учредена и нищо не може да се направи. Но в другата, която е освободена, се оказва, че има зарязана зоологическа градина и множеството животни умират от апетит. От нея избавят една мечка и един лъв и изпращат фотография на „ Четири лапи “. Тръгнаха да ги изтеглят, с цел да могат да ги изпратят в Йордания на едно предпазено място. Аз отидох с още двама оператори, единият от които на Animal Planet. Първо стигнахме до Иракски Кюрдистан и оттова с защита, с хора с автомати и бронежилетки отидохме в Мосул да вземем мечката и лъва, и се върнахме. Само че на вътрешната иракска граница ни стопираха и оставиха животните там. Ние се прибрахме и след два дни отново се върнахме, срещнахме се с главнокомандващия на иракските сили... Навсякъде се стреляше, а ние вървим с една мечка и с един лъв...
Кога си се чувствал най-застрашен?
Иван: В Ирак, когато убиха един човек пред нас на летището и можеха да ни отвлекат. Стана жестока неточност с нашите военни там. Ние идвахме от военната база, само че излизахме на терминала, който е за гражданска авиация и има единствено един полет, който е за Йордания. Проблемът е, че иракчаните желаят изходна виза, а тази изходна виза се дава в полицията в Багдад, която е в една зелена зона на към седем километра от летището. За да ни сложат визи, би трябвало да отидем до такава степен и след това да се върнем. Проблемът беше, че ни желаеха по 10 хиляди $ на човек за този курс до въпросната зона. Опитах с други разновидности, само че по този начин и не се качихме на самолета и най-после трябваше да минем по формалния ред. Тогава гръмнаха един, не знам какво стана... За малко щяха да ни отвлекат, а това се случва малко след случая с българските водачи, които бяха убити.
Наложи се да останем и в последна сметка се прибрахме след един месец престой в Ирак.
И какво се прави един месец в Ирак?
Иван: Нямаш доста избор, тъй като си в база. Има какво да се снима, само че общо взето си жертван. Но първоначално, при старта на малкия екран, снимах много спорт и с Краси Минев обиколихме много места по света, измежду които и Исландия, където видяхме доста неща – Синята лагуна, гейзерите. Тези неща не се случват непрекъснато, само че аз персонално работя това поради нещата, които ми се случват отвън ежедневните фотоси, свързани с вървене на конференции и снимане на репортажи. Е, мога да се похваля, че състезанието „ Валя Крушкина “ съм го печелил две следващи години, аз съм казус, което беше необичайно и за мен.
Това ли са ти най-ценните награди?
Иван: Не. Аз съм получавал съвсем всички награди, които се дават за снимане в публицистиката, не за кино. Нито една премия не мога да кажа, че ми е скъпа по една единствена причина – постоянно, когато съм считал, че съм направил нещо ужасно, в никакъв случай нищо не е печелило, има нулева успеваемост. Например преди 10 години изкарах една седмица в два пандиза – в Бобов дол и в София, снимах инспекции какво намират по килиите им. Интересно беше. После ме викнаха да отбелязвам и боксов шампионат в пандиза. Беше грубо. Много хубави фотоси направих тогава. Обичам да върша и фотоси, с изключение на видео и имам две изложения зад тила си. Единият път беше след Афганистан през 2004-а, а втората – след земетресението в Хаити, където бяхме с Ани Салич. Отвратително място е Хаити, нищо, че е на Карибите и граничи с Доминикана. Негри, които желаят да те изядат – по този начин изглеждаха хората там.
Това ли е мястото, което те е изненадало отрицателно?
Иван: Да, изрично Хаити е мястото, от което бях тотално комплициран. Там все едно си в Централна Африка, няма нищо карибско с изключение на морето. Брутално е. Пред железариите седяха хора с автомати и пазеха да не ги крадат. Бяха ни предизвестили на никое място да не се движим, тъй като отвличат, само че не мафиотски като в Колумбия. Точно тогава бяха пуснали един французин, който го бяха хванали, до момента в който си пазари. Бяха му желали 100 хиляди $, след това 50 хиляди и най-после го бяха пуснали против 6. Интересни хора виждаш по тези места, до момента в който пътуваш. През 2012 година правихме един филм с Габриела Наплатанова в Афганистан за българските лекари, които работеха в една френска военна болница. Зъболекарят беше един от музикантите от група „ Медикус “.
Има още...
Тази годишнина на bTV даде ли ти мотив да си направиш някаква равносметка?
Иван: Не, само че пък извадихме фотоси от архивите, от преди 20 години, тъй като съзнателната част от живота ми е предходна там. Аз започнах на 28, в този момент съм на 48. Страхотни неща са се случвали. Който желае да я работи тази работа, мога да кажа, че е жестока. Има неповторими благоприятни условия. Бил съм тук-там, на които човек колкото и да има пари, няма да се досети да отиде в никакъв случай. Всяка година излизат ранглисти за най-хубавия и най-лошия град за живеене. Аз в една година бях в двата най-лоши за живеене в обратна посока в класацията – Кабул и Багдад. Но тези неща са се случвали, тъй като съм ги желал. Никой не ме е карал принудително. Когато ме извикаха да работя в bTV, ми предложиха да бъда студиен оператор и аз отхвърлих още тогава, тъй като желаех да се движа, да отивам на терен. Това е, което ми носи наслаждение. Бил съм 10 пъти във Франция и в никакъв случай не съм бил в Париж. Виждал съм Айфеловата кула от Околовръстното и от аероплан.
Как се стига до горещите точки?
Иван: Още до момента в който работех в Канал 3, хванах войната в Югославия и оттова някак потеглиха нещата. Но по избор – да, безусловно по избор. Тук не можеш да бъдеш принуден, тъй като малкия екран не е военна организация. Сега като се замисля, за нищо не скърбя, само че към този момент по-малко ми се вършат такива неща. Но зависи от предлагането и зависи закъде става въпрос. Невинаги всичко е обвързвано единствено с военни спорове. Сещам се за страхотна история от преди три години. Ислямска страна беше единствено в град Мосул в Ирак, и то в половината град, там е учредена и нищо не може да се направи. Но в другата, която е освободена, се оказва, че има зарязана зоологическа градина и множеството животни умират от апетит. От нея избавят една мечка и един лъв и изпращат фотография на „ Четири лапи “. Тръгнаха да ги изтеглят, с цел да могат да ги изпратят в Йордания на едно предпазено място. Аз отидох с още двама оператори, единият от които на Animal Planet. Първо стигнахме до Иракски Кюрдистан и оттова с защита, с хора с автомати и бронежилетки отидохме в Мосул да вземем мечката и лъва, и се върнахме. Само че на вътрешната иракска граница ни стопираха и оставиха животните там. Ние се прибрахме и след два дни отново се върнахме, срещнахме се с главнокомандващия на иракските сили... Навсякъде се стреляше, а ние вървим с една мечка и с един лъв...
Кога си се чувствал най-застрашен?
Иван: В Ирак, когато убиха един човек пред нас на летището и можеха да ни отвлекат. Стана жестока неточност с нашите военни там. Ние идвахме от военната база, само че излизахме на терминала, който е за гражданска авиация и има единствено един полет, който е за Йордания. Проблемът е, че иракчаните желаят изходна виза, а тази изходна виза се дава в полицията в Багдад, която е в една зелена зона на към седем километра от летището. За да ни сложат визи, би трябвало да отидем до такава степен и след това да се върнем. Проблемът беше, че ни желаеха по 10 хиляди $ на човек за този курс до въпросната зона. Опитах с други разновидности, само че по този начин и не се качихме на самолета и най-после трябваше да минем по формалния ред. Тогава гръмнаха един, не знам какво стана... За малко щяха да ни отвлекат, а това се случва малко след случая с българските водачи, които бяха убити.
Наложи се да останем и в последна сметка се прибрахме след един месец престой в Ирак.
И какво се прави един месец в Ирак?
Иван: Нямаш доста избор, тъй като си в база. Има какво да се снима, само че общо взето си жертван. Но първоначално, при старта на малкия екран, снимах много спорт и с Краси Минев обиколихме много места по света, измежду които и Исландия, където видяхме доста неща – Синята лагуна, гейзерите. Тези неща не се случват непрекъснато, само че аз персонално работя това поради нещата, които ми се случват отвън ежедневните фотоси, свързани с вървене на конференции и снимане на репортажи. Е, мога да се похваля, че състезанието „ Валя Крушкина “ съм го печелил две следващи години, аз съм казус, което беше необичайно и за мен.
Това ли са ти най-ценните награди?
Иван: Не. Аз съм получавал съвсем всички награди, които се дават за снимане в публицистиката, не за кино. Нито една премия не мога да кажа, че ми е скъпа по една единствена причина – постоянно, когато съм считал, че съм направил нещо ужасно, в никакъв случай нищо не е печелило, има нулева успеваемост. Например преди 10 години изкарах една седмица в два пандиза – в Бобов дол и в София, снимах инспекции какво намират по килиите им. Интересно беше. После ме викнаха да отбелязвам и боксов шампионат в пандиза. Беше грубо. Много хубави фотоси направих тогава. Обичам да върша и фотоси, с изключение на видео и имам две изложения зад тила си. Единият път беше след Афганистан през 2004-а, а втората – след земетресението в Хаити, където бяхме с Ани Салич. Отвратително място е Хаити, нищо, че е на Карибите и граничи с Доминикана. Негри, които желаят да те изядат – по този начин изглеждаха хората там.
Това ли е мястото, което те е изненадало отрицателно?
Иван: Да, изрично Хаити е мястото, от което бях тотално комплициран. Там все едно си в Централна Африка, няма нищо карибско с изключение на морето. Брутално е. Пред железариите седяха хора с автомати и пазеха да не ги крадат. Бяха ни предизвестили на никое място да не се движим, тъй като отвличат, само че не мафиотски като в Колумбия. Точно тогава бяха пуснали един французин, който го бяха хванали, до момента в който си пазари. Бяха му желали 100 хиляди $, след това 50 хиляди и най-после го бяха пуснали против 6. Интересни хора виждаш по тези места, до момента в който пътуваш. През 2012 година правихме един филм с Габриела Наплатанова в Афганистан за българските лекари, които работеха в една френска военна болница. Зъболекарят беше един от музикантите от група „ Медикус “.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ