Всичко да се провежда тайно!
Преди близо 80 години, през юни 1941 година, Хитлер нахлу в Съюз на съветските социалистически републики и самоуверено разгласи, че ще го унищожи. Бе подготвил даже победния си коктейл в Ленинград. Толкова време мина от този момент, а към момента има незнайни или умишлено премълчавани обстоятелства и документи, показващи тъмните страни на годините. Ето ви през днешния ден една тематика - мъчителна и отбягвана - за " приноса " на Полша в борбата против Съюз на съветските социалистически републики преди и по време на Голямата война.
Руско-полските и полско-съветските връзки от епохи са натоварени с негативизъм и сред двете страни съществува нескривана нетърпимост, която от време на време взема мъчно обясними форми и размери - без значение дали следващият спор е за гранични територии или за най-обикновени селскостопански артикули. Очевидно многовековното съседство не е асъдействало за разбирателството. (Помислете с какъв яд реагират множеството хора у нас на зачестилите опити на някои обгрижени извън апологети да ни убеждават какъв брой добре сме си живели с турците и по какъв начин не е имало никакво робство.) А връзките на Русия и Полша в дълги интервали от време са били по линията " завоеватели - угнетени ".
И през днешния ден за тези връзки се спори и летят причини и в двете направления, изключително за това кой какво е предизвикал на другия по време на Втората международна война. Като че поляците, подкрепяни от Запада, надвиват със своята гръмогласност. Сякаш не може да се седне на масата и с причини да се разкрие историческата истина. Като тази, че поляците са били съдружници на Хитлер по време на чехословашката рецесия 1938-1939 година и че самите те са окупирали част от Чехословакия; че не са позволили руските войски да й оказват помощ и даже са били подготвени да се борят с тях; че техни елементи са воювали с Червената войска по време на Втората международна война.
Днес ви предлагаме един по-различен взор на американските журналисти Майкъл Сейърс и Алберт Кан, които се стопират и на тези премълчавани събития. Например под чия диктовка избухва Варшавското въстание и би трябвало ли да бъде упрекван Сталин, че не предотвратява погрома над града, породен от хитлеристите. Който желае да им има вяра, който не желае, дано показа документи, които ги опровергават - нашата страница ще им даде място. Но черно на бяло.
Нито една преживелица и нито един разговор в " Големия скрит план против Русия " не са измислени от създателите на тази книга. Материалите са взети от най-различни документални източници, за които са дадени инструкции в наличието на книгата.
М. Сейърс, А. Кан
Из глава ХХIV
Процесът на шестнадесетте
През последните месеци на Втората международна война антисъветската агитация във Англия и Съединените щати се концентрира основно върху полския въпрос. С напредването си на запад Червената войска мина границите на Полша и стартира да освобождава от нацистките нашественици все по-големи области от Полша. Английските консерватори и американските изолационисти подметнаха обвиняването, " че свободата на Полша е застрашена от Съветския съюз ". Седмици наред в Съединените щати печатът на Хърс и Патерсън-Маккормик настояваше да се направи нужното за избавяне на Полша от " болшевизма "... Голяма част от тази антисъветска агитация почиваше върху изказвания и материали, издавани публично от полското емигрантско държавно управление в Лондон и от представителите му... Полското емигрантско държавно управление в Лондон се считаше за легален правоприемник на режима на Пилсудски, чиято политика се основаваше на съпротива против Съветска Русия. Раймонд Бюел писа следното в своята книга " Полша - ключът на Европа ": " Пилсудски считаше, че Полша би трябвало да има огромна територия. Поради исторически аргументи, това можеше да стане по-лесно за сметка на Русия, в сравнение с Германия. " Предивоенната полска дипломация, под управлението на някогашния антисъветски разследващ офицер полковник Йозеф Бек, се насочи не против нацистка Германия, а против Съветска Русия. Полската войска съдържаше най-големия % конница от всяка войска в света и бе проведена за интервенции по полетата на Украйна.
Полската промишленост се съсредоточаваше по немската граница, а военните укрепления - по руската граница... Когато нацистите сервираха своя ултиматум на чехите и последните се готвеха за опозиция, полското държавно управление активизира армията си и я разположи тъкмо по пътищата на една допустима помощ за чехите от страна на Съветския съюз. Като премия Хитлер позволи на поляците да си възвърнат региона Тешен при подялбата на Чехословакия. През 1939 година, в навечерието на немското навлизане в Полша, полските милитаристи към момента упорстваха да ревизират самоубийствената си антисъветска политика; те отхвърлиха военно съглашение със Съветска Русия; те не можеха да разрешат Червената войска да мине полската граница и да пресрещне немския вермахт. Последиците от тази политика бяха пагубни за Полша; неотдавна измежду нахлуването на германците полското държавно управление избяга в чужбина, като взе със себе си и полските златни запаси. Отначало във Франция, а по-късно в Англия, представителите на това полско държавно управление се конституираха в полско изгнаническо държавно управление и продължаваха антисъветските си интриги, които докараха страната им до купища отломки. В тези интриги те получаваха поддръжката на мощни представители от интернационалните и икономически, политически и религиозни кръгове, които считаха една победа на Съветския съюз във войната против Германия за опасност против личните им ползи. В това време съществуваха две полски държавни управления. Освен емигрантското държавно управление в Лондон, в самата Полша съществуваше краткотрайно полско държавно управление, или по този начин нареченото варшавско държавно управление. Варшавското държавно управление се състоеше от представителите на полските антифашистки партии и отхвърляше фашистката конституция на Пилсудски от 1935 година, която поляците в Лондон поддържаха.
Ялтенското съглашение се посрещна с ревностна съпротива от полските емигранти в Лондон и от техните американски и британски съдружници. То се окачестви като пожертване на Полша. Пуснаха се в ход дипломатически интриги, с цел да се осуети ялтенското решение. Антисъветското недоволство и интриги към полския проблем доближиха върха си през май 1945 година, когато руското държавно управление заяви, че е арестувало шестнадесет представители на полското емигрантско държавно управление в Лондон поради антисъветска активност... Най-шумното име всред задържаните от руското държавно управление беше военачалник Леополд Бронислав Окулицки, някогашен началник-щаба на полската изгнаническа войска... Тя се провежда през 1941 година на руската земя по силата на съветско-полското съглашение, с цел да води война един до друг със Съветската войска против германците. Начело застана Владислав Андерс... За образованието и оборудването на Андерсовата войска за военни дейности против Германия руското държавно управление отпусна безлихвен заем от 300 милиона рубли, като й оказа ред услуги. Генерал Андерс, Окулицки и други полски военни лица се опълчиха обаче скрито на съглашението с Червената войска. Те считаха, че Съветска Русия е наказана на бързо проваляне от Германия и действаха съгласно това си разбиране....Генерал Андерс свикал офицерите си и декларирал: " Когато Червената войска се разпадне под немските удари, което няма да стане по-късно от няколко месеца, ние ще можем да си пробием път към Каспийско море и Иран. Ние ще бъдем в положение да вършим каквото пожелаем, тъй като ще представляваме единствената въоръжена мощ в тази територия. "
...До пролетта на 1942 година войската на Андерс в Русия не беше влезнала в нито едно стълкновение с германците. Напротив, полските офицери и бойци се надъхваха непрекъснато с антисъветската и антисемитска идеология на техните генерали. Най-после полското командване изиска полската войска да бъде евакуирана в Иран благодарение на англичаните. 75 491 полски офицери и бойци, 37 756 членове на техните фамилии напуснаха през април 1942 година руската земя, без да са нанесли нито един удар в отбрана на родната си земя...
Полското емигрантско държавно управление се готвеше за въоръжена акция против Съветския съюз. Оръдие за осъществяване на тази акция трябваше да стане " Армия Крайова ", или още АК - един незаконен боен уред в самата Полша, основан и управителен от лондонските емигранти. Начело на АК стоеше военачалник Бор-Коморовски. В началото на 1944 година военачалник Окулицки бе извикан в щаба на военачалник Сосиковски, боен представител на лондонските емигранти. Окулицки даде по-късно следните сведения за тази загадка среща: "...Сосиковски предложи " Армия Крайова " да извърши мнимо разпускане, откакто Червената войска прогони германците от Полша, а в тила на съветските войски се сътвори " авариен щаб ". Сосиковски съобщи, че този авариен щаб ще би трябвало да води дейностите на " Армия Крайова " против Червената войска... През есента на 1944 година Червената войска доближи крайбрежията на Висла и се спря пред Варшава да прегрупира силите си и докара подкрепления след продължителната си лятна атака. Стратегията на руското основно командуване не предвиждаше фронтална офанзива против полската столица, а завладяване посредством ненадейно заграждане, с цел да се резервира градът и популацията. Но военачалник Бор-Коморовски, без знанието на руското командване и по заповед от Лондон, подвигна полските патриоти във Варшава на въстание, заявявайки им, че Червената войска се готви да навлезе в града. Поради цялостната неопитност на Червената войска да прекоси Висла немското командване можа да бомбардира и обстрелва всички елементи на града, които се държаха от въстаналите полски патриоти...
През есента и зимните месеци на 1944 година и пролетта на 1945 година, когато Червената войска разгъваше великански офанзиви, с цел да нанесе последния разрушителен удар върху немската военна мощност на източния фронт, " Армия Крайова ", под командването на военачалник Окулицки, организираше в необятни размери тероризъм, бойкот, шпионаж и въоръжени набези в тила на Червената войска...
Отреди на АК хвърляха във въздуха влакове, които пренасяха съветски войски, разрушаваха руски военни депа, минираха пътища, по които се движеха съветските войски, и повреждаха по всички вероятни способи руския превоз и съобщителни линии. Една заповед, издадена от помощника на Окулицки на 17 септември 1944 година, гласеше: " Операциите би трябвало да бъдат всестранни - повдигане във въздуха на военни влакове, камиони, ж.п. линии, изгаряне на мостове, разрушение на хранилища и на руски села. Всичко да се организира скрито. "
...Нарочно подготвени терористични групи от АК атакуваха из засада и убиваха червеноармейци и представители на варшавското държавно управление. Според оповестените след това непълни сведения от страна на руските военни управляващи, терористи от АК са умъртвили 594 офицери и бойци от Червената войска и наранили още 294 души за един интервал от 8 месеца...
В началото на 1945 година руското военно разузнаване пристъпи към залавянето на полските конспиратори в тила на руските линии. До лятото на 1945 година водачите попаднаха в руски ръце. Шестнадесет от тях, сред които и военачалник Окулицки, бяха изправени пред военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики... На 21 юни руският боен съд издаде присъдите си. Трима от подсъдимите бяха оправдани. Генерал Окулицки и единадесет от другарите му бяха открити за отговорни и наказани на затвор от четири месеца до 10 години. (Процесът против шестнадесетте бе отсрочен заради болестта на Антон Пайдак. Когато руските управляващи арестуваха тези поляци, американският министър на външните работи Едуард Д. Стетиниъс и британският министър на външните работи Идън стачкуваха пламенно, защото " били задържани видни полски демократически водачи ". След завършването на процеса Стетиниъс и Идън резервираха цялостно безмълвие - бел. създателите.)
След процеса Съединените щати и Англия отдръпнаха признаването си на полското емигрантско държавно управление в Лондон. За законно краткотрайно държавно управление на Полша бе приет варшавският режим, реорганизиран според изискванията на Ялтенското съглашение. (Съветското държавно управление скъса дипломатическите си връзки с полското емигрантско държавно управление две години преди тези събития - на 25 април 1943 година, заради антисъветската тайна активност на последното. Още през цялото време емигрантското държавно управление се поддържаше и финансираше от британското държавно управление - бел. създателите.)
Майкъл Сейърс, Алберт Кан, " Големият скрит план против Русия ", книгоиздателство " Модерно изкуство ", 1947 година
Очаквайте продължение: " Герой на света - наци №1 на Съединени американски щати "
Руско-полските и полско-съветските връзки от епохи са натоварени с негативизъм и сред двете страни съществува нескривана нетърпимост, която от време на време взема мъчно обясними форми и размери - без значение дали следващият спор е за гранични територии или за най-обикновени селскостопански артикули. Очевидно многовековното съседство не е асъдействало за разбирателството. (Помислете с какъв яд реагират множеството хора у нас на зачестилите опити на някои обгрижени извън апологети да ни убеждават какъв брой добре сме си живели с турците и по какъв начин не е имало никакво робство.) А връзките на Русия и Полша в дълги интервали от време са били по линията " завоеватели - угнетени ".
И през днешния ден за тези връзки се спори и летят причини и в двете направления, изключително за това кой какво е предизвикал на другия по време на Втората международна война. Като че поляците, подкрепяни от Запада, надвиват със своята гръмогласност. Сякаш не може да се седне на масата и с причини да се разкрие историческата истина. Като тази, че поляците са били съдружници на Хитлер по време на чехословашката рецесия 1938-1939 година и че самите те са окупирали част от Чехословакия; че не са позволили руските войски да й оказват помощ и даже са били подготвени да се борят с тях; че техни елементи са воювали с Червената войска по време на Втората международна война.
Днес ви предлагаме един по-различен взор на американските журналисти Майкъл Сейърс и Алберт Кан, които се стопират и на тези премълчавани събития. Например под чия диктовка избухва Варшавското въстание и би трябвало ли да бъде упрекван Сталин, че не предотвратява погрома над града, породен от хитлеристите. Който желае да им има вяра, който не желае, дано показа документи, които ги опровергават - нашата страница ще им даде място. Но черно на бяло.
Нито една преживелица и нито един разговор в " Големия скрит план против Русия " не са измислени от създателите на тази книга. Материалите са взети от най-различни документални източници, за които са дадени инструкции в наличието на книгата.
М. Сейърс, А. Кан
Из глава ХХIV
Процесът на шестнадесетте
През последните месеци на Втората международна война антисъветската агитация във Англия и Съединените щати се концентрира основно върху полския въпрос. С напредването си на запад Червената войска мина границите на Полша и стартира да освобождава от нацистките нашественици все по-големи области от Полша. Английските консерватори и американските изолационисти подметнаха обвиняването, " че свободата на Полша е застрашена от Съветския съюз ". Седмици наред в Съединените щати печатът на Хърс и Патерсън-Маккормик настояваше да се направи нужното за избавяне на Полша от " болшевизма "... Голяма част от тази антисъветска агитация почиваше върху изказвания и материали, издавани публично от полското емигрантско държавно управление в Лондон и от представителите му... Полското емигрантско държавно управление в Лондон се считаше за легален правоприемник на режима на Пилсудски, чиято политика се основаваше на съпротива против Съветска Русия. Раймонд Бюел писа следното в своята книга " Полша - ключът на Европа ": " Пилсудски считаше, че Полша би трябвало да има огромна територия. Поради исторически аргументи, това можеше да стане по-лесно за сметка на Русия, в сравнение с Германия. " Предивоенната полска дипломация, под управлението на някогашния антисъветски разследващ офицер полковник Йозеф Бек, се насочи не против нацистка Германия, а против Съветска Русия. Полската войска съдържаше най-големия % конница от всяка войска в света и бе проведена за интервенции по полетата на Украйна.
Полската промишленост се съсредоточаваше по немската граница, а военните укрепления - по руската граница... Когато нацистите сервираха своя ултиматум на чехите и последните се готвеха за опозиция, полското държавно управление активизира армията си и я разположи тъкмо по пътищата на една допустима помощ за чехите от страна на Съветския съюз. Като премия Хитлер позволи на поляците да си възвърнат региона Тешен при подялбата на Чехословакия. През 1939 година, в навечерието на немското навлизане в Полша, полските милитаристи към момента упорстваха да ревизират самоубийствената си антисъветска политика; те отхвърлиха военно съглашение със Съветска Русия; те не можеха да разрешат Червената войска да мине полската граница и да пресрещне немския вермахт. Последиците от тази политика бяха пагубни за Полша; неотдавна измежду нахлуването на германците полското държавно управление избяга в чужбина, като взе със себе си и полските златни запаси. Отначало във Франция, а по-късно в Англия, представителите на това полско държавно управление се конституираха в полско изгнаническо държавно управление и продължаваха антисъветските си интриги, които докараха страната им до купища отломки. В тези интриги те получаваха поддръжката на мощни представители от интернационалните и икономически, политически и религиозни кръгове, които считаха една победа на Съветския съюз във войната против Германия за опасност против личните им ползи. В това време съществуваха две полски държавни управления. Освен емигрантското държавно управление в Лондон, в самата Полша съществуваше краткотрайно полско държавно управление, или по този начин нареченото варшавско държавно управление. Варшавското държавно управление се състоеше от представителите на полските антифашистки партии и отхвърляше фашистката конституция на Пилсудски от 1935 година, която поляците в Лондон поддържаха.
Ялтенското съглашение се посрещна с ревностна съпротива от полските емигранти в Лондон и от техните американски и британски съдружници. То се окачестви като пожертване на Полша. Пуснаха се в ход дипломатически интриги, с цел да се осуети ялтенското решение. Антисъветското недоволство и интриги към полския проблем доближиха върха си през май 1945 година, когато руското държавно управление заяви, че е арестувало шестнадесет представители на полското емигрантско държавно управление в Лондон поради антисъветска активност... Най-шумното име всред задържаните от руското държавно управление беше военачалник Леополд Бронислав Окулицки, някогашен началник-щаба на полската изгнаническа войска... Тя се провежда през 1941 година на руската земя по силата на съветско-полското съглашение, с цел да води война един до друг със Съветската войска против германците. Начело застана Владислав Андерс... За образованието и оборудването на Андерсовата войска за военни дейности против Германия руското държавно управление отпусна безлихвен заем от 300 милиона рубли, като й оказа ред услуги. Генерал Андерс, Окулицки и други полски военни лица се опълчиха обаче скрито на съглашението с Червената войска. Те считаха, че Съветска Русия е наказана на бързо проваляне от Германия и действаха съгласно това си разбиране....Генерал Андерс свикал офицерите си и декларирал: " Когато Червената войска се разпадне под немските удари, което няма да стане по-късно от няколко месеца, ние ще можем да си пробием път към Каспийско море и Иран. Ние ще бъдем в положение да вършим каквото пожелаем, тъй като ще представляваме единствената въоръжена мощ в тази територия. "
...До пролетта на 1942 година войската на Андерс в Русия не беше влезнала в нито едно стълкновение с германците. Напротив, полските офицери и бойци се надъхваха непрекъснато с антисъветската и антисемитска идеология на техните генерали. Най-после полското командване изиска полската войска да бъде евакуирана в Иран благодарение на англичаните. 75 491 полски офицери и бойци, 37 756 членове на техните фамилии напуснаха през април 1942 година руската земя, без да са нанесли нито един удар в отбрана на родната си земя...
Полското емигрантско държавно управление се готвеше за въоръжена акция против Съветския съюз. Оръдие за осъществяване на тази акция трябваше да стане " Армия Крайова ", или още АК - един незаконен боен уред в самата Полша, основан и управителен от лондонските емигранти. Начело на АК стоеше военачалник Бор-Коморовски. В началото на 1944 година военачалник Окулицки бе извикан в щаба на военачалник Сосиковски, боен представител на лондонските емигранти. Окулицки даде по-късно следните сведения за тази загадка среща: "...Сосиковски предложи " Армия Крайова " да извърши мнимо разпускане, откакто Червената войска прогони германците от Полша, а в тила на съветските войски се сътвори " авариен щаб ". Сосиковски съобщи, че този авариен щаб ще би трябвало да води дейностите на " Армия Крайова " против Червената войска... През есента на 1944 година Червената войска доближи крайбрежията на Висла и се спря пред Варшава да прегрупира силите си и докара подкрепления след продължителната си лятна атака. Стратегията на руското основно командуване не предвиждаше фронтална офанзива против полската столица, а завладяване посредством ненадейно заграждане, с цел да се резервира градът и популацията. Но военачалник Бор-Коморовски, без знанието на руското командване и по заповед от Лондон, подвигна полските патриоти във Варшава на въстание, заявявайки им, че Червената войска се готви да навлезе в града. Поради цялостната неопитност на Червената войска да прекоси Висла немското командване можа да бомбардира и обстрелва всички елементи на града, които се държаха от въстаналите полски патриоти...
През есента и зимните месеци на 1944 година и пролетта на 1945 година, когато Червената войска разгъваше великански офанзиви, с цел да нанесе последния разрушителен удар върху немската военна мощност на източния фронт, " Армия Крайова ", под командването на военачалник Окулицки, организираше в необятни размери тероризъм, бойкот, шпионаж и въоръжени набези в тила на Червената войска...
Отреди на АК хвърляха във въздуха влакове, които пренасяха съветски войски, разрушаваха руски военни депа, минираха пътища, по които се движеха съветските войски, и повреждаха по всички вероятни способи руския превоз и съобщителни линии. Една заповед, издадена от помощника на Окулицки на 17 септември 1944 година, гласеше: " Операциите би трябвало да бъдат всестранни - повдигане във въздуха на военни влакове, камиони, ж.п. линии, изгаряне на мостове, разрушение на хранилища и на руски села. Всичко да се организира скрито. "
...Нарочно подготвени терористични групи от АК атакуваха из засада и убиваха червеноармейци и представители на варшавското държавно управление. Според оповестените след това непълни сведения от страна на руските военни управляващи, терористи от АК са умъртвили 594 офицери и бойци от Червената войска и наранили още 294 души за един интервал от 8 месеца...
В началото на 1945 година руското военно разузнаване пристъпи към залавянето на полските конспиратори в тила на руските линии. До лятото на 1945 година водачите попаднаха в руски ръце. Шестнадесет от тях, сред които и военачалник Окулицки, бяха изправени пред военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики... На 21 юни руският боен съд издаде присъдите си. Трима от подсъдимите бяха оправдани. Генерал Окулицки и единадесет от другарите му бяха открити за отговорни и наказани на затвор от четири месеца до 10 години. (Процесът против шестнадесетте бе отсрочен заради болестта на Антон Пайдак. Когато руските управляващи арестуваха тези поляци, американският министър на външните работи Едуард Д. Стетиниъс и британският министър на външните работи Идън стачкуваха пламенно, защото " били задържани видни полски демократически водачи ". След завършването на процеса Стетиниъс и Идън резервираха цялостно безмълвие - бел. създателите.)
След процеса Съединените щати и Англия отдръпнаха признаването си на полското емигрантско държавно управление в Лондон. За законно краткотрайно държавно управление на Полша бе приет варшавският режим, реорганизиран според изискванията на Ялтенското съглашение. (Съветското държавно управление скъса дипломатическите си връзки с полското емигрантско държавно управление две години преди тези събития - на 25 април 1943 година, заради антисъветската тайна активност на последното. Още през цялото време емигрантското държавно управление се поддържаше и финансираше от британското държавно управление - бел. създателите.)
Майкъл Сейърс, Алберт Кан, " Големият скрит план против Русия ", книгоиздателство " Модерно изкуство ", 1947 година
Очаквайте продължение: " Герой на света - наци №1 на Съединени американски щати "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ