Ирландецът с българско сърце умира на днешния ден преди 98 г...
Преди 98 година България губи един от най-хубавите си задгранични другари - брилянтният публицист, сътрудник на " Таймс " Джеймс Баучер умира в София.
Вкрая на XIX и началото на XX век ирландският публицист Джеймс Баучер обитава в България и става непреклонен бранител на българската идея в турбулентните тогава години.
В десетките си публикации, оповестени в сп. „ Таймс “, като командирован сътрудник той остро осъжда несправедливите за България наказания от страна на така наречен Велики сили.
Баучер е роден на 18 декември 1850 година в градчето Лимерик, Ирландия, в семейство на заможни земевладелци. Получава положително обучение в Кеймбридж, Англия.
Като млад учител в университета Итън написа редица публикации, с което е видян от английското издание „ Таймс “. Балканите - „ Барутното буре на Европа “ притегля вниманието на любопитния кореспондент и той е командирован като сътрудник там. Най-много го притегля България, където трайно се открива от 1892 до 1915 година
Баучер е запленен от българите дотам, че българските национални носии се трансформират в негова непрекъсната дреха. Завързва другарства с колоритни нашенци. с които постоянно сяда на раздумка в механа. На масата уискито е сменено с люта ракия, а мезето е сланинка и домат. Обикаля страната надлъж и простор, влюбва се в Рилския манастир.
В началото на престоя си в София кореспондентът на „ Таймс “ не крие възмущението си от княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, тъй като счита, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов през 1895 година Стига се до такава степен, че цар Фердинанд посредством медиатори написа на „ Таймс “ в опит да ги притисне да отзоват Баучер от България. Първоначалният спор с българския монарх е преодолян и Баучер става негов приближен консултант. Неслучайно през 1912 година той играе посредническа роля сред България и Гърция при сключването на Балканския съюз. Междусъюзническата война и нейните резултати са отчаяние за Джеймс Баучер, който остро подлага на критика позицията на другите балкански страни и Букурещкия кротичък контракт от 1913 година като неправдив.
В началото на Първата международна война Баучер неведнъж се обръща към представителите на Антантата с апел за по-благосклонно отношение към България. Това въобще не се харесва на английското държавно управление и едвам не му коства работата в „ Таймс ”. Напуска България с влизането на страната във войната през 1915 година Пенсионира се в Лондон през 1918 година, което му дава цялостна независимост да показва свободно отношението си към българската идея.
В десетките си публикации Баучер осъжда клаузите на Ньойския контракт от 1919 година, оценени от него като прекомерно сурови към България.
Наричат то Ирландеца с българско сърце!
В края на 1920 година Баучер идва в София, където е поканен да участва на дипломатически банкет. На 30 декември сутринта софиянци са изумени от потресаващата новина: ‘’Баучер е умрял! ” Пред хотел ‘’България’’ се струпва голямо голям брой от опечалени жители. Всички вестници излизат с траурно заглавие: ’’Наший Баучер почине! ”
Цар Борис III подписва декрет, с който се позволява Джеймс Баучер да бьде заровен до стените на Рилския манастир. Тялото му е изложено за поклонение в катедралата „ Св. Александър Невски’’, където стотици българи се простят с един от най-хубавите си другари. Тленните му остатъци са заровени до стените на Рилския манастир - по този начин цар Борис III извършва неговото предпочитание, изразено приживе.
МАЙСТОР НА РЪЧЕНИЦАТА
Идеята за гениалната си картина „ Ръченица “ чешкият художник Ян Мърквичка осъществя, като употребява за модел своя другар кореспондента на „ Таймс “ в София Джеймс Баучер. Облечен в бяла шопска носия, жителят на Велика Британия играе сърцато ръченица в бистришката механа, което затвърждава името му на Ирландеца с българското сърце. Мърквичка прави серия скици и ескизи, а двамата остават неразделни през целия им престой в България.
Вкрая на XIX и началото на XX век ирландският публицист Джеймс Баучер обитава в България и става непреклонен бранител на българската идея в турбулентните тогава години.
В десетките си публикации, оповестени в сп. „ Таймс “, като командирован сътрудник той остро осъжда несправедливите за България наказания от страна на така наречен Велики сили.
Баучер е роден на 18 декември 1850 година в градчето Лимерик, Ирландия, в семейство на заможни земевладелци. Получава положително обучение в Кеймбридж, Англия.
Като млад учител в университета Итън написа редица публикации, с което е видян от английското издание „ Таймс “. Балканите - „ Барутното буре на Европа “ притегля вниманието на любопитния кореспондент и той е командирован като сътрудник там. Най-много го притегля България, където трайно се открива от 1892 до 1915 година
Баучер е запленен от българите дотам, че българските национални носии се трансформират в негова непрекъсната дреха. Завързва другарства с колоритни нашенци. с които постоянно сяда на раздумка в механа. На масата уискито е сменено с люта ракия, а мезето е сланинка и домат. Обикаля страната надлъж и простор, влюбва се в Рилския манастир.
В началото на престоя си в София кореспондентът на „ Таймс “ не крие възмущението си от княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, тъй като счита, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов през 1895 година Стига се до такава степен, че цар Фердинанд посредством медиатори написа на „ Таймс “ в опит да ги притисне да отзоват Баучер от България. Първоначалният спор с българския монарх е преодолян и Баучер става негов приближен консултант. Неслучайно през 1912 година той играе посредническа роля сред България и Гърция при сключването на Балканския съюз. Междусъюзническата война и нейните резултати са отчаяние за Джеймс Баучер, който остро подлага на критика позицията на другите балкански страни и Букурещкия кротичък контракт от 1913 година като неправдив.
В началото на Първата международна война Баучер неведнъж се обръща към представителите на Антантата с апел за по-благосклонно отношение към България. Това въобще не се харесва на английското държавно управление и едвам не му коства работата в „ Таймс ”. Напуска България с влизането на страната във войната през 1915 година Пенсионира се в Лондон през 1918 година, което му дава цялостна независимост да показва свободно отношението си към българската идея.
В десетките си публикации Баучер осъжда клаузите на Ньойския контракт от 1919 година, оценени от него като прекомерно сурови към България.
Наричат то Ирландеца с българско сърце!
В края на 1920 година Баучер идва в София, където е поканен да участва на дипломатически банкет. На 30 декември сутринта софиянци са изумени от потресаващата новина: ‘’Баучер е умрял! ” Пред хотел ‘’България’’ се струпва голямо голям брой от опечалени жители. Всички вестници излизат с траурно заглавие: ’’Наший Баучер почине! ”
Цар Борис III подписва декрет, с който се позволява Джеймс Баучер да бьде заровен до стените на Рилския манастир. Тялото му е изложено за поклонение в катедралата „ Св. Александър Невски’’, където стотици българи се простят с един от най-хубавите си другари. Тленните му остатъци са заровени до стените на Рилския манастир - по този начин цар Борис III извършва неговото предпочитание, изразено приживе.
МАЙСТОР НА РЪЧЕНИЦАТА
Идеята за гениалната си картина „ Ръченица “ чешкият художник Ян Мърквичка осъществя, като употребява за модел своя другар кореспондента на „ Таймс “ в София Джеймс Баучер. Облечен в бяла шопска носия, жителят на Велика Британия играе сърцато ръченица в бистришката механа, което затвърждава името му на Ирландеца с българското сърце. Мърквичка прави серия скици и ескизи, а двамата остават неразделни през целия им престой в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ