Преди 51 години човек за пръв път стъпва на Луната.

Преди 51 години човек за пръв път стъпва на Луната. Въпреки цялото това време и невероятния прогрес на технологиите, досега общо едвам 12 души са създали това – и всеки от тях е летял в някоя от задачите Apollo на Национално ръководство по въздухоплаване и проучване на галактическото пространство, НАСА.

Нийл Армстронг (5 август 1930 година – 25 август 2012 г.)

Около шест часа откакто лунният модул (Eagle) на Apollo 11 каца на Луната, Армстронг изрича думите, които стават може би един от най-известните цитати в историята на цивилизацията ни: „ Това е една дребна стъпка за човек и един великански скок за човечеството. “ (Или нещо подобно)

След като се пенсионира от НАСА, Армстронг живее спокоен живот и преподава аерокосмическа техника в Университета в Синсинати, проверява произшествия на галактическите полети и е представител за разнообразни бизнеси. Нийл почива през 2012 година, в Националната катедрала във Вашингтон се организира възпоменание.

Едуин „ Бъз “ Олдрин (на 20 януари 1930 г.)

Както знаете, дружно с Армстронг, Олдрин също стъпва на Луната по време на задачата на Apollo 11, макар че цялата им лунна разходка продължава единствено 2,5 часа. Мисията остави след себе си плакет, на който написа посланието „ Дойдохме с мир от името на цялото човечество “, наред с други неща.

Преди да излезе от апарата Eagle, Олдрин, който е и старейшина на презвитерианската черква в град Уебстър, желае миг безмълвие от всички, които слушат радиовръзката, след което безмълвно организира гала за причестяване като гълтам парче самун и пие вино.

И още нещо любопитно: Армстронг може и да е първият човек, който стъпва на Луната, само че Олдрин пък е първият, който уринира, до момента в който се разхожда по повърхността й.

Чарлз П. „ Пийт ” Конрад (2 юни 1930 година – 8 юли 1999 г.)

Когато Конрад излиза от лунния модул на Apollo 12, той прекарва 3 часа и 39 минути на открито. По време на тази разходка той прави опит със безоблачен вятър, разполага антена и събира разнообразни проби.

След като се пенсионира от Военноморски сили през 1973 година, работи за разнообразни частни бизнеси, в това число McDonnell Douglas от 1976 до 90-те години. Конрад почива през 1999 година и е заровен в Националното гробище в Арлингтън.

Алън Бийн (нар. 15 март 1932 г.)

По време на задачата Apollo 12 Бийн прекара 2 часа и 58 минути върху лунната повърхнина. Той би трябвало да сложи телевизионна камера, само че откакто по нехайство я излага на слънце, тя не може да работи към този момент. Все пакбаче съумява сполучливо да събере разнообразни проби.

Когато се пенсионира от програмата за астронавти, Бийн продължава да работи в НАСА като началник на своя група за интервенции и образование на претенденти за астронавти до 1981 година

Астронавтите на борда на лунния модул на Apollo 14, Antares, вършат две разходки на Луната.

Алън Шепард-младши (18 ноември 1923 година – 21 юли 1998 г.)

Въпреки че Antares прави най-прецизното кацане от всички лунни модули до този миг, заради проблеми с връзките първата му планувана лунна разходка, на 5 февруари, стартира с близо един час забавяне. Независимо от това, Шепард прекарва 4 часа и 49 минути на Луната. Като прибавим и времето, което прекарва върху повърхността на спътника ни и през второто му излизане, Шепард слага връх за изминато разстояние на повърхността на Луната – към 2 743 метра.

След като Шепърд се пенсионира от НАСА през 1974 година, той служи като член на бордовете на доста корпорации и ръководи своя лична, Seven Fourteen Enterprises, Inc. Шепърд умира през 1998 година, а кремираните му остатъци са разпръснати над Стилуотър Коув, покрай дома му в Пебъл Бийч, Калифорния.

Едгар Мичъл (17 септември 1930 г.)

Едгар Мичъл излиза от лунния модул за първи път рано сутринта на 6 февруари. Заедно с Шепард на тази втора разходка те прекарват 4 часа и 35 минути на повърхността на Луната. От излизанията си общо двамата събират към 42 кг лунни скали и почва.

След като напуща НАСА през 1972 година Мичъл следва своя интерес в региона на съзнанието и паранормалните прекарвания и основава Института за ноетични науки. Той е открит последовател на теорията, че НЛО и извънземни същества са посещавали Земята и че държавните управления по света прикриват истината.

Това е първата задача, която употребява роувър. Астронавтите от Apollo 15 прекарват на лунната повърхнина общо три дни.

Дейвид Р. Скот (6 юни 1932 г.)

За трите си обособени излизания, дружно с Ъруин, Скот прекара общо 18 часа и 37 минути на лунната повърхнина и изминава към 29 километра с роувъра.

След като Скот напуща работата си, той става основен шеф на Центъра за проучвания на полетите на НАСА от 1975 до 1977 година След това работи като съветник за кино лентата „ Apollo 13 “ и мини сериала на HBO „ От Земята до Луната “.

Джеймс Ъруин (17 март 1930 година – 8 август 1991 г.)

Заедно със Скот, по време на 18-часовите им разходки отвън лунния модул, Ъруин оказа помощ за събирането на повече от 77 кг проби, в това число и от дълбочина 3 метра под повърхността.

Ъруин напуща НАСА през 1972 година и се посвещава на своята религия, християнството, посредством организация, която основава – High Flight Foundation. Той управлява няколко несполучливи експедиции до планината Арарат в Турция, с цел да търси археологически доказателства за Ноевия ковчег. Ъруин почива през 1991 година и е заровен в Националното гробище в Арлингтън.

Чарлз Дюк (3 октомври 1935 г.)

Дюк и Янг дружно прекарват малко над 71 часа Луната, а трите им разходки не престават общо 20 часа и 14 минути. По време на първото излизане, което продължи 7 часа и 11 минути, астронавтите изследваха и кратера Флаг, и кратера Спук, от които събират проби. Третото излизане бе прекратено прибързано, само че включва обиколка на кратера на Норт Рей, Хаус Рок и Шадоу Рок.

Дюк се отдръпва от НАСА през 1975 година и става предан християнин като проповядва старателно най-вече в пандизите.

Джон Йънг (24 септември 1930 г.)

На първото си излизане, Йънг, дружно с Дюк, изминава 3 километра в лунния си роувър. По време на второто им излизане, траяло 7 часа и 23 минути, те отиват още веднъж с роувъра да събират проби от планината Стоун и покрай кратерите Синко като пътя им е общо 12 километра.

След Apollo 16 Джон лети още два пъти с галактическата совалка и не напуща НАСА до 2004 година.

Юджийн Сърнън (14 март 1934 г.)

Трите разходки на Apollo 17 не престават общо 22 часа и 4 минути. Сърнън първи напуща лунния модул на 12 декември и прекарва на открито 7 часа и 12 минути. Втората разходка е малко по-дълга от първата – 7 часа, 37 минути, а последната е единствено към 7 часа и 15 минути.

Сърнън се отдръпва от Военноморски сили и НАСА през 1976 година и се пробва да развие лични компании. Той също по този начин е помощник на ABC News. Юджийн Сърнън е и последният човек, който върви на Луната.

Харисън Х. Шмит (3 юли 1935 г.)

Шмит е единственият геолог измежду астронавтите от задачите Apollo, а една от пробите, които взима, Troctolite 76535, е разказана като „ без подозрение най-интересната проба, взета от Луната “ – значително, тъй като допуска, че Луната в миналото е имала магнитно поле.

След като напуща НАСА през 1975 година, Шмит за един мандат е американски сенатор от Ню Мексико, а по-късно работи в региона на бизнеса и геологията. Шмит е предпоследният човек, който върви по повърхността на Луната.