Преди 50 години група от хора се качват във Ванкувър

Преди 50 години група от хора се качват във Ванкувър на дребния транспортен съд " Филис Кормак " и потеглят на невъзможна задача - да спрат следеното взривяване на нуклеарна бомба на остров Амчитка в акваторията на Аляска. С дълги коси и бради, множеството от тях са артикул на контракултурата през 60-те - съперници на войната във Виетнам и нуклеарното въоръжаване, пионери на понятието " екология ". Групата е водена от разбирането, че Земята е обща биосфера, която би трябвало да бъде опазена в своята целокупност от възходящото човешко въздействие. Логично е новото име, което корабът получава за пътешествието - " Грийнпийс " или " Зелен мир " . След доста премеждия, задачата им не съумява и нуклеарния гърмеж на Амчитка в последна сметка става факт. Случва се и нещо друго - съграждани на деятелите, впечатлени от експедицията им, излизат на всеобщи протестни демонстрации в Канада. А Съединените щати приключват нуклеарните си опити в Аляска. По-късно новото име на кораба получава организацията, подбудена от пътуването, която ще се прочуе по целия свят.

През 70-те първите цели на " Грийнпийс " са американските и френски нуклеарни опити, кървавият лов на китове в северните морета и изхвърлянето на токсични боклуци. Тактиката е елементарна - произвеждане на " бомби за мозъка ", зрелищни акции, стигащи до оптимален брой хора посредством масмедиите - транспортен съд, пътуващ към зона на нуклеарни опити; деятел, заставащ пред харпуна на ловджия... Грийнпийс бързо намира съидейници по целия свят и последователно се трансформира в днешната световна мрежа от организации. Фокусите й се уголемяват и в днешно време включват опазването на водата и другите аспекти на битката с световното стопляне.

Един от хората на онази лодка преди 50 години е Род Мерининг - канадски хипар, който преди този момент е предотвратил градежа на огромен хотел в градски парк на Ванкувър, разпъвайки палатката си в снега. Днес Род е емблематичен екоактивист с десетилетен опит и доста отговори по отношение на провокациите, пред които е изправена планетата, някои от тях песимистични.

Преди 50 години " Грийпийс " започва с десетилетие на деяние против проби на нуклеарни оръжия, избиването на китове, изхвърлянето на токсични боклуци и други дела. Ние изживяхме огромен напредък по въпроси, засягащи околната среда. Имаме и повече схващане на политическо равнище. След като бяха признати задачите на Парижкото съглашение или тези в Европейската зелена договорка, смятате ли, че екологичният активизъм стартира да става непотребен?
 

" Абсолютно не. Има огромен напредък в осъзнаването на екологични въпроси и това е отлично, само че към момента има демонски доста работа. Унищожаването на природата по целия свят не понижава, а се усилва. Нуждата от дейности против това е по-голяма в сравнение с преди 50 години. Ефекта от климатичните промени се усилва. Екосистеми са застрашени по целия свят. Имаме големи пожари в Австралия, Амазония, Италия, Съединените щати, Канада, Сибир. Наводнения в Германия и Югоизточна Азия. Реално ние сме едвам при започване на резултата от климатичните промени. Всичко ще става по-лошо ".

Това изисква голям възторг от страна на деятелите. Преди 50 години група от хора се качвате на кораба " Филис Кормак " и се пробвате да спрете нуклеарна детонация. Започват огромни демонстрации във ваша поддръжка. Как си обяснявате този възторг?

" Всеки от нас има своя живот. Трябва да стане, да работи и да прави, каквото е нужно. Но се стига до тези моменти, в които нещо заплашва живота ти или препитанието ти. Ти го осъзнаваш и преминаваш в бойна подготвеност. Това се случи преди 50 години на Западния бряг на Канада. Американците се готвеха да взривят бомба, 100 пъти по-мощна от тази в Хирошима, посред земетръсна зона, на която стояхме и ние. Бяхме обезпокоени от това и в такива моменти хората работят. "

Оттогава насам е мъчно да се каже какво става със света. Знаете образеца със жабата, която е сложена в тенджера с вода на котлон. Тъй като водата загрява постепенно, у жабата не се включва инстинкта, който да я накара да скочи, преди да се е сварила. Това в този момент е човечеството. Не можем да осъзнаем, че сме се насочили към бездна, цивилизационна злополука и че би трябвало да създадем нещо. Това би трябвало да поражда даже по-голям възторг у деятелите, от този преди 50 години. Наблюдавате ли го?
" Да. Например, тук съм намесен в битката да се спре разширението на планинския нефтопровод от Албърта към Британска Колумбия. Той даже няма да придвижва нефт, а битум, препълнен с химикали, който при изгаряне отделя доста повече въглероден диоксид. При теч има риск за продължително замърсяване тук, само че при сегашните добиви учените предизвестяват, че самото потребление на този катран е световна опасност поради по-големите равнища на въглероден диоксид. И ние в действителност желаеме да спрем този водопровод, всяка заран се разсънвам с по 130 известия в телефона. Водим война и това се случва поради разнообразни въпроси на доста места по света. "

" Грийпийс " произлиза от комитета " Не правете вълна! ", предупреждаващ за допустимо цунами след нуклеарните гърмежи в Аляска. Виждате ли рискови талази, резултат от дейностите на днешните управляващи по света, против които няма задоволително протестно деяние?  

" Освен световното стопляне имаме толкоз доста обстановки, на които би трябвало да обърнем внимание. В България, да вземем за пример, може да сте следили засилена имиграция. Това се случва на доста места. А климатичните промени ще основават още такива обстановки, които могат да доведат до войни. Това е обвързвано и с въпросът, че земята към нас има стеснен потенциал, а популацията нараства с големи темпове. Няма политици, които да приказват за този проблем. А ние нямаме планета " Б ", на която да могат да отидат хората, когато надвишим лимита. Това пренаселване усилва резултата от антропоцена - епохата на естественото заличаване, породено от индивида. "

Пренаселването основава проблем с растежа, на основата на който действа стопанската система. Ваш сътрудник измежду създателите на " Грийнпийс ", Рекс Уейлър, има публикация, в която развива аргумента, че стремежът към напредък на стопанската система и потреблението прави устойчивото човешко наличие на планетата невероятно, даже при към този момент наличните софтуерни усъвършенствания. И в края й споделя " Време е да изберем смяна в метода ни на живот и икономическата ни система ". Съгласен ли сте с това?

" Да, Рекс е уцелил десетката. През първото си десетилетие " Грийнпийс " се споделяше " Фондация Грийнпийс ". Използвахме думата " Фондация " поради едноименната книга на Айзък Азимов. В тези разкази цивилизацията се срутва и с цел да спасят нейните достижения в знанието, героите ги събират и изпращат на далечна планета, тъй че след колапса да се върнат и да изградят цивилизацията отначало посредством тях. Мисля, че това беше началната концепция на " Грийнпийс " - вярвахме, че цивилизацията се срутва и би трябвало да опазим обособени региони, резервоари на биоразнообразие, които след това могат да бъдат употребявани за възобновяване на живота другаде на планетата.

Затова организацията се бори за спасението на Амазония. Тук, в Западна Канада, избавиха дъждовната гора на Голямата мечка - голяма територия, за установяването на чийто предпазен статут бяха нужни десетилетия. Тази гора е необикновено красива, цялостна е с животни, потоците са цялостни с риба. Прекрасно е да я има и това биоразнообразие някой ден може да помогне на планетата. Защото сме се насочили към тъмна ера и е добре най-малко да имаме с какво да съкратим продължителността й. "

Говорите за вероятен завършек на цивилизацията, чието попречване зависи от ограничението на растежа. Това обаче е мъчно излизане от удобна зона. В настоящето общество потреблението е знак на статут. Как е допустима радикална смяна в това усещане?

" Радикалната смяна би трябвало да пристигна от нас, а хората излизат от комфорната си зона, когато са застрашени. Явно са нужни катаклизми. Да отидеш на разходка по вълнолома и да осъзнаеш, че той е потънал поради нарасналите морски равнища. Най-добрата мотивация е казусът да те визира персонално. Ще се озоваваме в обстановки, в които си споделяме " Преди няколко години всичко беше наред, само че след това имаше огромен пожар или огромно наводняване, и в този момент нямам нищо. ". Към това сме се насочили, в случай че не принудим държавните управления си да работят.

Това е много цинична констатация - огромно деяние е допустимо единствено в случай че казусът ни визира директно.

" Иска ми се хората да бяхме по-умни, само че очевидно сме презрян, лаком тип, в който всеки мисли за себе си. Малко хора гледат на човечеството като едно цяло. Понякога имам възприятието, че тази планета е опит на някакво божествено схващане, което следи какъв брой тъкмо време ще оцелеем - " А, оцеляха 2 или 3 хиляди години, след това се самоубиха ". Това държание не е по-различно от това на леминги, каквито имаме в Северна Канада, чиято популация от време на време толкоз се усилва, че след известно време стартират въодушевено да се хвърлят от скалите. Такива ли сме и ние? Надявам се, че не, само че май ще разберем в границите на нашия живот. "

По време на пандемията деятели в разнообразни сфери повтарят, че изънредната обстановка е направила по-видими проблемите, които са съществували преди нея. Например, борещите са за женски права акцентират, че домашното принуждение се е повишило по време на пандемията. Борещите се за права на служащите акцентират, че редовият чиновник на корпорацията покрива загубите й, а не изпълнителните шефове. Смятате ли, че пандемията направи по-видими провокациите, свързани с околната среда?


" Пандемията умъртви милиони и това е покруса, само че мисля, че накара доста хора да се замислят за живота. Има по-добро схващане и на проблеми, свързани с околната среда. Например, че ледниците се топят. Знаете ли, че по този начин назад в природата могат да попаднат хиляди изчезнали вируси, замръзнали в предишното? Климатичните промени и пандемията ни демонстрират, че всички ние сме обвързани и повлияни от протичащото се на планетата . "