Втората лунна олимпиада за малко да завърши катастрофално
Преди 50 години двама астронавти употребяват последните моменти от пътуването си до Луната, с цел да създадат нещо, което ще накара постоянната олимпиада на Земята да наподобява като час по физическо. То е част от така наречен Лунна олимпиада. Но тя обаче за малко да приключи със гибелта на един от астронавт.
Шествие на спортисти на Олимпийския стадион – Летни олимпийски игри 1972 година, Мюнхен, Германия
„ Беше 1972 година и тази година щеше да има Олимпийски игри в Мюнхен, тъй че ние искахме да създадем „ Лунната олимпиада “, изяснява астронавтът от Аполо 16 Чарли Дюк пред Business Insider за решението, макар че имайки поради името, „ Лунна олимпиада “ значително е ясно какво е.
Дюк и неговият пълководец Джон Йънг пробват няколко спорта, знаейки, че понижената гравитация (около 1/6 по-слаба от тази на Земята) ще им помогне да разбият земните върхове. В едно от събитията Йънг хвърля част от оборудването си, която към този момент не е нужна като копие.
„ Тони, излизам за олимпиадата “, споделя той, съгласно формалните преписи на НАСА от задачата. „ Току-що хвърлих онази дребната, онази дребната ръкохватка, кривата, на към 200 метра ми наподобява сякаш. Ето в този момент и другата. Ще е много диво при хвърлянето на чук. “
„ Изключително, Чарли “, отвръща Йънг и прибавя към НАСА: „ Сигурен съм, че той ще държи върха в този момент. “
Високият скок се оказа част от Олимпийските игри, които са прекомерно рискови за опит на Луната, макар че те към момента не знаеха това.
„ Реших да се причисля и направих скочих колкото можах по-високо от повърхността на Луната, достигайки към 1,2 метра височина “, изяснява Йънг в книгата си години по-късно. „ Но когато се изпънах във „ въздуха “, тежестта на раницата ми ме издърпа обратно. Сега се спусках надолу по тил. Опитах се да се поправя, само че не съумях и както сърцето ми се извърши със боязън, паднах от 1,2 метра, удряйки се мощно – право върху раницата ми. “
„ Паника! “ – продължи той. „ През мозъка ми мина мисълта, че ще умра. Това беше единственият път в целия ни лунен престой, когато изпитах същински миг на суматоха и си помислих, че съм се самоубил. Костюмът и раницата не са проектирани да устоят на рухване от такава височина.
Ако раницата се беше счупила или костюмът се беше разцепил, щях да изгубя въздух. Бърза декомпресия и щях да съм мъртъв мигновено. За благополучие всичко си беше наред. “
Раницата, в която са всичките му системи за поддържане на живота, тежи толкоз, колкото самия Дюк, споделя той по-късно за Insider. Неговият пълководец не е впечатлен от рухването и му споделя, че „ това не е доста мъдро “. Йънг е склонен и отвръща, че „ това в действителност не е доста мъдро. Е, скърбя. “
Първата Лунна олимпиада се организира предходната година на 6 февруари 1971 година, когато астронавтите Алън Шепърд и Ед Мичъл хвърлят парче от колектор на безоблачен вятър като копие. По-известна част от Игрите е, че Шепърд взема стик за голф на Луната със себе си, прикрепя го към дръжката на инструмента за събиране на проби и удря няколко топки за голф.
Първите му удари не вървят добре (хората с по-набито око ще виждат, че експертите не избират главите на стикове за голф, прикрепени към инструментите за взимане на проби), като съумява да уцели единствено горната част на топката и да я изпрати едвам на няколко метра. При третия размах обаче, очевидно към този момент загрял и стимулиран, той съумява да уцели топката и тя излетява по относително ниска траектория. Шепърд съумява да удари и втората топка при първия опит, и споделя, че тя е минала „ благи и благи, и благи “.
Една от топките е открита от сътрудника астронавт Едгар Мичъл в близкия кратер, само че втората е открита едвам половин век по-късно, когато експертът по изображения Анди Сондърс усъвършенства цифрово сканираните файлове на истинския филм, сниман по време на Аполо 14. Вместо „ благи “ разстояние, както Шепърд помисля, анализът на Сондърс разкрива, че макар ниската гравитация на Луната, топката въобще не е отишла надалеч.
„ Сега можем много тъкмо да определим, че топка номер едно е минала 22 метра “, написа Сондърс за Асоциацията на голфърите на Съединени американски щати (USGA), „ а топка номер две е минала 36 метра “.
