Противоречивата история на Пантеона на възрожденците в Русе
Преди 45 години на днешната дата в Русе е открит публично Пантеонът на възрожденците
В него са положени костите на 39 национални герои, измежду които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и доста други, а имената на 453-ма поборници от Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание - " бащите и майките " на нашето Възраждане - са изписани върху гранитните плочи.
За годишнината от откриването на Пантеона в Русе се сетихме с помощта на фотосите, направени от инж. Димитър Казанджиев - човек с нюх към събитията и паметта за времето. Неговите мемоари, свързани с Пантеона обаче стартират три години по-рано - през 1975 година, предава.
" Денят беше Димитровден. Отивах на лекции, несъмнено е било към 6:30 ч. Два верижни трактора бяха обхванали с въжета камбанарията на църквата и бяха почнали да я унищожават. Двама полицаи бяха спрели фотограф, който се опитваше да снима. Така и не видях след това фотоси. Мисля че в пространството има единствено една фотография, която да документира момента на събарянето на храма ".
Ето по този начин, през 1975-та комунистическата власт събаря църквата " Вси светии ", проектирана от австриеца Едуард Винтер, с цел да построи Пантеона в чест на 100-годишнината от освобождението на България от османско господство.
" Датата на откриването е изменена. Трябвало е да бъде на 3-ти март, а е изместена три дни по-рано заради някакви задължения на Тодор Живков. Това беше последната година, в която учех в Института. Имах относително добра камера с един телеобектив ".
Така с фотоапарат и сериозен обектив Димитър Казанджиев, още студент освен това, запечатва формалната част, на която участва цялото партийно и държавно управление.
" Тодор Живков не беше очарован от всичко това. Това проличава от фотосите. Явно не му харесваше типът на Пантеона, само че въпреки всичко взе участие в тази гала. Нямаше някаква приповдигната страст. По това време нормално хората отиваха по обвързване. Мина изсъхнало и глухо.... Снимах, тъй като това е история. 36 фрагмента имах ".
Днес фрагментите на инж. Димитър Казанджиев влязоха във фонда на Държавен архив-Русе и Регионалния исторически музей.
" Това, което имам като персонален списък, не коства нищо, в случай че то не е притежание на повече хора ", сподели той.
След 1989 г в Русе тематиката за Пантеона беше мъчителна. С настъпването на милениума и оповестяването на 2000 година за година на Християнството, на позлатения купол на Пантеона бе подложен християнски кръст и основан параклис " Св. Паисий Хилендарски ". Така стана по-приемлив за обществеността. Всъщност паметта е тази, която ни дава познания за това кои сме и накъде сме тръгнали. Тя ни оказва помощ и в умеенето да отличаваме кои да са местата за респект и кои са героите, пред които да се прекланяме.
В него са положени костите на 39 национални герои, измежду които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и доста други, а имената на 453-ма поборници от Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание - " бащите и майките " на нашето Възраждане - са изписани върху гранитните плочи.
За годишнината от откриването на Пантеона в Русе се сетихме с помощта на фотосите, направени от инж. Димитър Казанджиев - човек с нюх към събитията и паметта за времето. Неговите мемоари, свързани с Пантеона обаче стартират три години по-рано - през 1975 година, предава.
" Денят беше Димитровден. Отивах на лекции, несъмнено е било към 6:30 ч. Два верижни трактора бяха обхванали с въжета камбанарията на църквата и бяха почнали да я унищожават. Двама полицаи бяха спрели фотограф, който се опитваше да снима. Така и не видях след това фотоси. Мисля че в пространството има единствено една фотография, която да документира момента на събарянето на храма ".
Ето по този начин, през 1975-та комунистическата власт събаря църквата " Вси светии ", проектирана от австриеца Едуард Винтер, с цел да построи Пантеона в чест на 100-годишнината от освобождението на България от османско господство.
" Датата на откриването е изменена. Трябвало е да бъде на 3-ти март, а е изместена три дни по-рано заради някакви задължения на Тодор Живков. Това беше последната година, в която учех в Института. Имах относително добра камера с един телеобектив ".
Така с фотоапарат и сериозен обектив Димитър Казанджиев, още студент освен това, запечатва формалната част, на която участва цялото партийно и държавно управление.
" Тодор Живков не беше очарован от всичко това. Това проличава от фотосите. Явно не му харесваше типът на Пантеона, само че въпреки всичко взе участие в тази гала. Нямаше някаква приповдигната страст. По това време нормално хората отиваха по обвързване. Мина изсъхнало и глухо.... Снимах, тъй като това е история. 36 фрагмента имах ".
Днес фрагментите на инж. Димитър Казанджиев влязоха във фонда на Държавен архив-Русе и Регионалния исторически музей.
" Това, което имам като персонален списък, не коства нищо, в случай че то не е притежание на повече хора ", сподели той.
След 1989 г в Русе тематиката за Пантеона беше мъчителна. С настъпването на милениума и оповестяването на 2000 година за година на Християнството, на позлатения купол на Пантеона бе подложен християнски кръст и основан параклис " Св. Паисий Хилендарски ". Така стана по-приемлив за обществеността. Всъщност паметта е тази, която ни дава познания за това кои сме и накъде сме тръгнали. Тя ни оказва помощ и в умеенето да отличаваме кои да са местата за респект и кои са героите, пред които да се прекланяме.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ