Преди 40 години една от най-талантливите млади поетеси на България

Преди 40 години една от най-талантливите млади поетеси на България избра да остане вечно на 17.

Смъртта я отнесе в разцвета на младостта, когато фантазиите са така ярки и безгранични.

А когато и душата е така нежна, ранима и чиста, се получава безпределно море от лирика.

Първият допир с нейните стихове беше омагьосващ. Бях възпитаник. Пътувах в тях. Аз, към този момент изкушеният от поезията. Есетата, разказите й, дневникът. И постоянно се връщам към това пътешестване, разлиствайки пожълтелите страници...

А стиховете й са все по този начин ярки, не по детски мъдри.

Дали обаче през днешния ден младежите протягат ръка към тях? И да, и не. Има и такива деца: които обичат поезията, които даже пишат скрито, с цел да не им се смеят в класа. Останалите избират чалга текстовете - и брутални, и сълзливи...

" Понякога съм толкоз добра,/ че цялата изтръпвам и боли ме... " Днес, когато за добрина не се приказва... Доброта е ранима, тя мъчно вирее в нашия свят. И ми е доста мъчно да си показва Петя Дубарова изключително през днешния ден, във вълчото време...

Хубаво е, че стихотворението й " Посвещение " към този момент е включено в образователната стратегия за 12 клас. Но тя има и други красиви произведения, които също е удачно да бъдат в учебниците по български език и литература и в по-малките класове. Една поетеса, по този начин и не навършила пълноправие, която би могла да бъде учителка и вдъхновителка по лирика за днешните деца.

Вдъхновяват я луната, въздухът, тревите, птиците, небето. Стихотворенията й са елементарно разбираеми, без комплицирани метафори. Леки, като криле на птица.

Може би по тази причина се връщам постоянно към тях... Като коректив. Да запазя поета в себе си.

Казват, че била доста жизнерадостна, обичала живота. Отличничка, но и палаво дете, бунтарка. Но в последните стихотворенията на това радостно момиче с китара в ръка се усеща горест, отчаяние, болежка, които са обхванали душата й. " Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи благополучие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... "

Но това е погледът на поета към света.

Мнозина се пробват да открият закодираното обръщение в предсмъртните думи/стихове. И търсят разнообразни версии за гибелта й.

" Измамена/ Младост/ Прошка/ Сън/ Спомен/ Зад стените на огромната къща/ ТАЙНА ".

Не считам, че е нужно.

За нея Христо Фотев сподели, че " тя беше птица - и вярваше, че и ние сме такива, че приличаме на нея. В мига, когато се усъмни, че аз - че ние сме престанали от дълго време да имаме вяра в крилете си - Тя отлетя. "

Когато решат, поетите напущат този свят. Навярно, с цел да запазят крилете си.