Невидимка със “Скалпел”: Защо САЩ се боят от ракетните влакове на СССР
Преди 32 години бойно дежурство застъпва първият военен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) “Молодец” с три балистични ракети РТ-23 УТТХ.
Заради фантастичната си акуратност получи от НАТО името “Скалпел”. БЖРК има и други прерогативи, главните от които подвижността и незабележимостта, написа "Поглед инфо ".
Идеята по какъв начин да се скрие нуклеарният боеприпас от първия удар на съперника, с цел да се резервира за ответен удар, тревожи мозъците на стратезите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати от 60-те години на предишния век. Именно опцията за смазващо отмъщение остава главният възпиращ фактор за Третата международна война.
Съществува система “Периметър”, чиято задача нанасяне ответен удар с цялата мощност на Стратегическите ракетни сили, даже в случай че техните командни пунктове и управлението на страната са унищожени.
Атомните бомби и ракети са скрити в бомбардировачи и подводници, разпръснати по света, скрити в закътани подземни шахти или изпратени да пътуват през гората в големи камиони.
Американците два пъти се пробват да слагат на релсите носители на междуконтинентални ракети, само че и двата пъти отхвърлят заради високата цена и техническата трудност на плана. Единствено Съветският съюз съумява да построи ракетен трен.
Роден в Съюз на съветските социалистически републики
Създаването на БЖРК е в действителност доста сложна техническа задача - сходна на първите галактически полети.
“Никой не е срещал толкоз доста проблеми нито в домашната, нито в международната процедура. Трябва да се сложи 150-тонна ракета в железопътен вагон и тя би трябвало да върви по път от общо прилагане.
Как да се обезпечи безспорната сигурност на ракета с нуклеарна бойна глава по път, откакто е заложена планова скорост от 120 километра в час? Могат ли релсите и мостовете да устоят?
Как бързо да се вдигне ракета във отвесно състояние? Ще оцелее ли влакът по време на изстрелването?”, спомня си основният конструктор на “Молодец” Василий Уткин. Двама братя-академици основават БЖРК. Василий Фьодорович е бил зает с ракета с твърдо гориво, Алексей с вагона на пусковата установка.
Полетните тествания на комплекса стартират през 1985 година, направени са 32 изстрелвания на ракети, няколко прототипа на ракетни влакове са пътували повече от 400 хиляди километра по железопътна линия.
Новите оръжия са изпитани в разнообразни климатични зони: от полярната тундра до пустините на Централна Азия. На 20 октомври 1987 година първият ракетен полк (влак) поема бойно дежурство край Кострома.
„ Влак номер нула “
Пускането на "влак номер нула " по пътищата на страната (БЖРК получава този прякор в Министерството на железниците) изисква подсилване на десетки хиляди километри железопътни коловози, съоръжение по маршрутите на бойните патрули на стотици изходни позиции с известни координати (те са нужни от системата за ориентиране РT-23) и използване на десетки ексцентрични механически решения.
Например, контактният проводник, провесен над релсите, е изтласкан встрани, преди изстрелването от особено устройство, което се издига от вагона. Вагонът с ракетата стои на прибиращи се крикове, с цел да може част от неговата гравитация да бъде трансферирана на прилежащите. С слагането на тристепенната ракета в 24-метров вагон, дюзите и обтегачите на главата са направени прибиращи се.
И по този начин, че стартовият пламък на “Скалпела” да не изгори БЖРК, ракетата е повдигана с барутен заряд от контейнера, отклонява настрана и едвам по-късно моторът се включва. От прекъсването на влака до пуска на всичките три МКБР минават 17 минути.
Локомотивите на “Молодец” също са елементарни единствено на външен тип. В придвижване имат система за зареждане от контейнер, прикован откъм гърба, автоматизирано стартиране на дизелов мотор и бронирана кабина.
Във всеки БЖРК има три локомотива, влачещи 17 вагона: три пускови установки с ракети, 10 с съоръжение, горивна цистерна за локомотива и три вагона за екипажа: две спални и столова. Около 70 души извършват бойно дежурство във влака: две локомотивни бригади, ракетчици, свързочници, охранители и офицери.
Във всички публични документи БЖРК са наричани "специални информационни влакове ", екипажите са представяни за свързочници и нямат право да напущат влаковете по време на дежурство
В депото
През 1991 година Стратегическите ракетни сили към този момент разполагат с 12 “Молодец”, те пътуват през обширна територия от Волга до Ангара. Изчисленията на конструкторите са доказани: даже опитни железопътни служащи не могат да виждат БЖРК измежду миш-маша от товарни влакове на гарите.
ЦРУ се пробва да наблюдава ракетния трен, като изпраща резервоар с проследяващо съоръжение от Владивосток до Швеция с железопътен превоз, само че скоро той е открит и обезвреден. Неуловимите “Скалпели”, които могат да бъдат на всички места в страната (БЖРК пътува по 2000 километра на ден), са толкоз страшни за НАТО, че през същата година английският министър председател Маргарет Тачър убеждава Михаил Горбачов да не пуска БЖРК от депото. И две години по-късно е подписан СТАРТ-2, съгласно който Русия отстранява “Молодец” от работа.
Превод: В.Сергеев
Заради фантастичната си акуратност получи от НАТО името “Скалпел”. БЖРК има и други прерогативи, главните от които подвижността и незабележимостта, написа "Поглед инфо ".
Идеята по какъв начин да се скрие нуклеарният боеприпас от първия удар на съперника, с цел да се резервира за ответен удар, тревожи мозъците на стратезите на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати от 60-те години на предишния век. Именно опцията за смазващо отмъщение остава главният възпиращ фактор за Третата международна война.
Съществува система “Периметър”, чиято задача нанасяне ответен удар с цялата мощност на Стратегическите ракетни сили, даже в случай че техните командни пунктове и управлението на страната са унищожени.
Атомните бомби и ракети са скрити в бомбардировачи и подводници, разпръснати по света, скрити в закътани подземни шахти или изпратени да пътуват през гората в големи камиони.
Американците два пъти се пробват да слагат на релсите носители на междуконтинентални ракети, само че и двата пъти отхвърлят заради високата цена и техническата трудност на плана. Единствено Съветският съюз съумява да построи ракетен трен.
Роден в Съюз на съветските социалистически републики
Създаването на БЖРК е в действителност доста сложна техническа задача - сходна на първите галактически полети.
“Никой не е срещал толкоз доста проблеми нито в домашната, нито в международната процедура. Трябва да се сложи 150-тонна ракета в железопътен вагон и тя би трябвало да върви по път от общо прилагане.
Как да се обезпечи безспорната сигурност на ракета с нуклеарна бойна глава по път, откакто е заложена планова скорост от 120 километра в час? Могат ли релсите и мостовете да устоят?
Как бързо да се вдигне ракета във отвесно състояние? Ще оцелее ли влакът по време на изстрелването?”, спомня си основният конструктор на “Молодец” Василий Уткин. Двама братя-академици основават БЖРК. Василий Фьодорович е бил зает с ракета с твърдо гориво, Алексей с вагона на пусковата установка.
Полетните тествания на комплекса стартират през 1985 година, направени са 32 изстрелвания на ракети, няколко прототипа на ракетни влакове са пътували повече от 400 хиляди километра по железопътна линия.
Новите оръжия са изпитани в разнообразни климатични зони: от полярната тундра до пустините на Централна Азия. На 20 октомври 1987 година първият ракетен полк (влак) поема бойно дежурство край Кострома.
„ Влак номер нула “
Пускането на "влак номер нула " по пътищата на страната (БЖРК получава този прякор в Министерството на железниците) изисква подсилване на десетки хиляди километри железопътни коловози, съоръжение по маршрутите на бойните патрули на стотици изходни позиции с известни координати (те са нужни от системата за ориентиране РT-23) и използване на десетки ексцентрични механически решения.
Например, контактният проводник, провесен над релсите, е изтласкан встрани, преди изстрелването от особено устройство, което се издига от вагона. Вагонът с ракетата стои на прибиращи се крикове, с цел да може част от неговата гравитация да бъде трансферирана на прилежащите. С слагането на тристепенната ракета в 24-метров вагон, дюзите и обтегачите на главата са направени прибиращи се.
И по този начин, че стартовият пламък на “Скалпела” да не изгори БЖРК, ракетата е повдигана с барутен заряд от контейнера, отклонява настрана и едвам по-късно моторът се включва. От прекъсването на влака до пуска на всичките три МКБР минават 17 минути.
Локомотивите на “Молодец” също са елементарни единствено на външен тип. В придвижване имат система за зареждане от контейнер, прикован откъм гърба, автоматизирано стартиране на дизелов мотор и бронирана кабина.
Във всеки БЖРК има три локомотива, влачещи 17 вагона: три пускови установки с ракети, 10 с съоръжение, горивна цистерна за локомотива и три вагона за екипажа: две спални и столова. Около 70 души извършват бойно дежурство във влака: две локомотивни бригади, ракетчици, свързочници, охранители и офицери.
Във всички публични документи БЖРК са наричани "специални информационни влакове ", екипажите са представяни за свързочници и нямат право да напущат влаковете по време на дежурство
В депото
През 1991 година Стратегическите ракетни сили към този момент разполагат с 12 “Молодец”, те пътуват през обширна територия от Волга до Ангара. Изчисленията на конструкторите са доказани: даже опитни железопътни служащи не могат да виждат БЖРК измежду миш-маша от товарни влакове на гарите.
ЦРУ се пробва да наблюдава ракетния трен, като изпраща резервоар с проследяващо съоръжение от Владивосток до Швеция с железопътен превоз, само че скоро той е открит и обезвреден. Неуловимите “Скалпели”, които могат да бъдат на всички места в страната (БЖРК пътува по 2000 километра на ден), са толкоз страшни за НАТО, че през същата година английският министър председател Маргарет Тачър убеждава Михаил Горбачов да не пуска БЖРК от депото. И две години по-късно е подписан СТАРТ-2, съгласно който Русия отстранява “Молодец” от работа.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ