Да израснеш в сянката на тероризма
Преди 20 години освен възрастните, само че и тогавашните деца по целия свят ненадейно трябваше да осмислят плашещите детайлности на терористичните офанзиви от 11 септември. Какво въздействие оказа това върху мирогледа на поколенията, израснали след случилото се тогава?
Над 60 % от американците са гледали фрагментите от атентатите на 11 септември 2001 година по малкия екран в дните, седмиците и годините след офанзивите. Годишнината от това трагично събитие е мотив да се зададе въпросът по какъв начин то повлия в процеса на образуване на личността на тогавашните деца и младежи. Техните мемоари стартират с тв приемниците в учебните заведения, шушукащи учители, по-ранно разформироване и ужас.
„ Бях в гимназията в Орландо, Флорида. Разбрах за случилото се в учебно заведение. Учителите желаеха всички да останем спокойни, да не се паникьосваме. Много родители обаче се бяха тормозили и започнаха да прибират децата си. Спомням си, че моите майка и татко също пристигнаха да ме вземат. ”
Когато животът на хората бъде застрашен от терористична офанзива те реагират със мощни страсти – както отрицателни, като усилване на предразсъдъците, по този начин и позитивни, като дарения и присъединяване в публичния живот.
„ Имаше доста сълзи и боязън. Много възрастни в учебно заведение плачеха. ”
След сходни травматични събития е значима връзката както от страна на учителите, по този начин и в фамилията, с цел да не бъдат принудени подрастващите да „ стъпват ” на догадки и да „ попиват ” от напрежението на възрастните към тях. Родителите имат значима роля в оформянето на реакциите на техните деца.
„ Ако би трябвало да съм почтена не помня някой да ми изясни в детайлности тъкмо какво се случва. ”
Проучвания на политическите реакции малко след атентатите сочат, че хората поддържат мощен държавен отговор на тероризма, когато смятат, че има висок риск сходно нещо да се случи и в бъдеще и усещат яд.
„ На 11 септември бях седми клас. Той оформи огромна част от живота ми по-късно и имаше затвърждаващ резултат в желанието ми да се причисля към морската пехота, тъй като бяхме във война. ”
Случилото се преди две десетилетия засегна американската юноша, а и освен, във връзка с техните социополитически настройки и общи убеждения за света.
„ Чувствах се в заплаха, като че ли целия Ню Йорк щеше да се взриви. ”
Трябва да се означи обаче, че съгласно наблюдения на учители в Съединени американски щати за последните 15 години се следи отлив на гнева у студентите във връзка със случилото се, което отдават на все по-голямата съгласуваност в света чрез обществените медии. Днешните американски подрастващи поддържат връзка повече с други младежи по света и в огромна степен отхвърлят апела на Джордж Буш „ Или сте с нас, или сте с терористите ” , като също така в по-силна степен ги интересува по какъв начин другите страни възприемат Съединени американски щати.
Друг значим миг при сходни стресиращи обстановки е да се търси салдото сред това човек да бъде осведомен и несъразмерното излагане на смущаващи фрагменти посредством медиите.
„ Бях шестгодишна по време на офанзивите. Спомням си, че учителката ни изключи лампите, с цел да виждаме добре екрана в класната стая. Не знам дали го направи поради нас или поради себе си. ”
Според събитията, които се случват, когато човек е на възраст сред 10 и 30 години, с най-голяма възможност оказват определящ резултат върху поколенията. Причината – хората над 30-годишна възраст смятат по-ранни събития от техния живот като по-важни за тях, а децата под 10 години са прекомерно дребни, с цел да осмислят напълно смисъла на сходни събития.
„ Родителите ми бяха залепени за новините, което беше нетипично у дома, не гледахме доста телевизия у нас. Това е най-голямото събитие в моя живот до момента, което промени силата на света. ”
Децата на 11 септември са днешните млади експерти и родители, за които преходът от дете към възрастен стана по време на войната против тероризма и усилване на осведомителната ера. „ Вчерашните младежи ” постоянно споделят, че офанзивите и последствията след тях съставляват загуба на непорочност, която е помрачила мирогледа им, само че им е и посочила смисъла на връзките в общностите:
„ Бяхме в час по хорово пеене и съучениците ми пееха „ Честит рожден ден ”. Започнаха да приказват по интеркома, и в този момент ще се разплача, споделиха ни да пуснем тв приемника и всички стопираха да пеят. ”
„ Спомням си, че с група другари обикаляхме квартала и набирахме пари за Червения кръст в опит да помогнем с каквото можем. Късметлия съм, че имам прекрасен живот, само че тогава беше първият път, в който започнах да съзнавам, че светът може да бъде и мрачно място. Отвори ми очите и за първи път като дете си помислих, че нещата могат да бъдат и съществени. ”
Послание към поколението, родено след атентатите, отравя шефът на Мемориалния музей „ 11 септември ” в Ню Йорк Алис Грийнвалд:
„ За тези от нас, който бяха овевидци преди 20 години, случилото се остави незаличими следи в паметта ни. Не можем да не си спомняме какво видяха очите ни. Но за настоящето потомство, това е история, която би трябвало да научат. ”
„ Този мемориал и музей споделя история за най-хубавото в човешката природа в отговор на най-лошото. И е належащо да напомним на настоящето потомство, че имат дарба за единение, вяра и устойчивост, когато са изправени пред невъобразими провокации, за които не са готови. Ще бъдете на висота и в случай че се обедините, ще се срещнете с компликациите и ще възтържествувате. ”
Атентатите в Ню Йорк отпреди 20 години предшестваха още смутни времена – от финансовата рецесия през 2008 година до актуалната пандемия. Изводите, до които милениълите стигнаха, са, че външни сили като държавната политика или екстремистките идеологии могат директно и сензитивно да повлияят на живота ни, както и че живеем в свят по-взаимосвързан, в сравнение с този, в който са израснали родителите ни и би трябвало да бъдем готови за идващите закани – които чакаме и които не чакаме.
„ Това е един от повратните моменти за нашето потомство. Попада в една категория с убийството на Джон Кенеди и офанзивата против Пърл Харбър. Всеки помни къде е бил, когато е чул новината. Нашето потомство знае къде са били, когато са разбрали за 11 септември и видяха по какъв начин се разиграва всичко онлайн по малкия екран. Смятам, че тези събития директно оформиха нашите настройки и убеждения – освен във вътрешен, само че и във външен проект. ”
На 11 септември 2001 година аз бях на 10 години и откакто завърших с домашните желаех да виждам телевизия. Телевизорът ни обаче за следващ път се беше развалил и когато го включих нямаше нито картина, нито тон. Извиках татко ми, който, ненапълно типично за такава обстановка, стартира да го удря леко в профил. Отначало не се получи, само че след няколко опита и картината, и звукът се върнаха навръх фрагментите с разбиващия се аероплан в Световния търговски център. И двамата бяхме изумени и безмълвно слушахме изключителната новинарска емисия. Няма да не помни тази преживелица, тъй като тогава светът се промени – и ние с него. Или, може би, противоположното.
Снимки: ЕПА/БГНЕС, Jin S. Lee/www.911memorial.org и Ройтерс
Над 60 % от американците са гледали фрагментите от атентатите на 11 септември 2001 година по малкия екран в дните, седмиците и годините след офанзивите. Годишнината от това трагично събитие е мотив да се зададе въпросът по какъв начин то повлия в процеса на образуване на личността на тогавашните деца и младежи. Техните мемоари стартират с тв приемниците в учебните заведения, шушукащи учители, по-ранно разформироване и ужас.
„ Бях в гимназията в Орландо, Флорида. Разбрах за случилото се в учебно заведение. Учителите желаеха всички да останем спокойни, да не се паникьосваме. Много родители обаче се бяха тормозили и започнаха да прибират децата си. Спомням си, че моите майка и татко също пристигнаха да ме вземат. ”
Когато животът на хората бъде застрашен от терористична офанзива те реагират със мощни страсти – както отрицателни, като усилване на предразсъдъците, по този начин и позитивни, като дарения и присъединяване в публичния живот.
„ Имаше доста сълзи и боязън. Много възрастни в учебно заведение плачеха. ”
След сходни травматични събития е значима връзката както от страна на учителите, по този начин и в фамилията, с цел да не бъдат принудени подрастващите да „ стъпват ” на догадки и да „ попиват ” от напрежението на възрастните към тях. Родителите имат значима роля в оформянето на реакциите на техните деца.
„ Ако би трябвало да съм почтена не помня някой да ми изясни в детайлности тъкмо какво се случва. ”
Проучвания на политическите реакции малко след атентатите сочат, че хората поддържат мощен държавен отговор на тероризма, когато смятат, че има висок риск сходно нещо да се случи и в бъдеще и усещат яд.
„ На 11 септември бях седми клас. Той оформи огромна част от живота ми по-късно и имаше затвърждаващ резултат в желанието ми да се причисля към морската пехота, тъй като бяхме във война. ”
Случилото се преди две десетилетия засегна американската юноша, а и освен, във връзка с техните социополитически настройки и общи убеждения за света.
„ Чувствах се в заплаха, като че ли целия Ню Йорк щеше да се взриви. ”
Трябва да се означи обаче, че съгласно наблюдения на учители в Съединени американски щати за последните 15 години се следи отлив на гнева у студентите във връзка със случилото се, което отдават на все по-голямата съгласуваност в света чрез обществените медии. Днешните американски подрастващи поддържат връзка повече с други младежи по света и в огромна степен отхвърлят апела на Джордж Буш „ Или сте с нас, или сте с терористите ” , като също така в по-силна степен ги интересува по какъв начин другите страни възприемат Съединени американски щати.
Друг значим миг при сходни стресиращи обстановки е да се търси салдото сред това човек да бъде осведомен и несъразмерното излагане на смущаващи фрагменти посредством медиите.
„ Бях шестгодишна по време на офанзивите. Спомням си, че учителката ни изключи лампите, с цел да виждаме добре екрана в класната стая. Не знам дали го направи поради нас или поради себе си. ”
Според събитията, които се случват, когато човек е на възраст сред 10 и 30 години, с най-голяма възможност оказват определящ резултат върху поколенията. Причината – хората над 30-годишна възраст смятат по-ранни събития от техния живот като по-важни за тях, а децата под 10 години са прекомерно дребни, с цел да осмислят напълно смисъла на сходни събития.
„ Родителите ми бяха залепени за новините, което беше нетипично у дома, не гледахме доста телевизия у нас. Това е най-голямото събитие в моя живот до момента, което промени силата на света. ”
Децата на 11 септември са днешните млади експерти и родители, за които преходът от дете към възрастен стана по време на войната против тероризма и усилване на осведомителната ера. „ Вчерашните младежи ” постоянно споделят, че офанзивите и последствията след тях съставляват загуба на непорочност, която е помрачила мирогледа им, само че им е и посочила смисъла на връзките в общностите:
„ Бяхме в час по хорово пеене и съучениците ми пееха „ Честит рожден ден ”. Започнаха да приказват по интеркома, и в този момент ще се разплача, споделиха ни да пуснем тв приемника и всички стопираха да пеят. ”
„ Спомням си, че с група другари обикаляхме квартала и набирахме пари за Червения кръст в опит да помогнем с каквото можем. Късметлия съм, че имам прекрасен живот, само че тогава беше първият път, в който започнах да съзнавам, че светът може да бъде и мрачно място. Отвори ми очите и за първи път като дете си помислих, че нещата могат да бъдат и съществени. ”
Послание към поколението, родено след атентатите, отравя шефът на Мемориалния музей „ 11 септември ” в Ню Йорк Алис Грийнвалд:
„ За тези от нас, който бяха овевидци преди 20 години, случилото се остави незаличими следи в паметта ни. Не можем да не си спомняме какво видяха очите ни. Но за настоящето потомство, това е история, която би трябвало да научат. ”
„ Този мемориал и музей споделя история за най-хубавото в човешката природа в отговор на най-лошото. И е належащо да напомним на настоящето потомство, че имат дарба за единение, вяра и устойчивост, когато са изправени пред невъобразими провокации, за които не са готови. Ще бъдете на висота и в случай че се обедините, ще се срещнете с компликациите и ще възтържествувате. ”
Атентатите в Ню Йорк отпреди 20 години предшестваха още смутни времена – от финансовата рецесия през 2008 година до актуалната пандемия. Изводите, до които милениълите стигнаха, са, че външни сили като държавната политика или екстремистките идеологии могат директно и сензитивно да повлияят на живота ни, както и че живеем в свят по-взаимосвързан, в сравнение с този, в който са израснали родителите ни и би трябвало да бъдем готови за идващите закани – които чакаме и които не чакаме.
„ Това е един от повратните моменти за нашето потомство. Попада в една категория с убийството на Джон Кенеди и офанзивата против Пърл Харбър. Всеки помни къде е бил, когато е чул новината. Нашето потомство знае къде са били, когато са разбрали за 11 септември и видяха по какъв начин се разиграва всичко онлайн по малкия екран. Смятам, че тези събития директно оформиха нашите настройки и убеждения – освен във вътрешен, само че и във външен проект. ”
На 11 септември 2001 година аз бях на 10 години и откакто завърших с домашните желаех да виждам телевизия. Телевизорът ни обаче за следващ път се беше развалил и когато го включих нямаше нито картина, нито тон. Извиках татко ми, който, ненапълно типично за такава обстановка, стартира да го удря леко в профил. Отначало не се получи, само че след няколко опита и картината, и звукът се върнаха навръх фрагментите с разбиващия се аероплан в Световния търговски център. И двамата бяхме изумени и безмълвно слушахме изключителната новинарска емисия. Няма да не помни тази преживелица, тъй като тогава светът се промени – и ние с него. Или, може би, противоположното.
Снимки: ЕПА/БГНЕС, Jin S. Lee/www.911memorial.org и Ройтерс
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ