Ядреното разоръжаване на Украйна през 90-те години на миналия век
Преди 1991 година Украйна е част от Съюз на съветските социалистически републики и остава под протекцията на огромния брат. В този интервал е разумно да видим, че армията и въоръжението са на изключително високо равнище. След като Съюз на съветските социалистически републики публично получава нуклеарна мощ като оръжие, не можем да не видим и обстоятелството, че другите страни в източния блок получават и друго съоръжение. Самолети, танкове, ракетни установки и още доста други, се дават като технология за отбрана, само че действително бойният боеприпас е специфична отбрана при възможна война в процеса на евентуална Трета Световна война, когато параноята и желанието за международно владичество господстват във всяка една посока. Съединени американски щати дава нуклеарно оръжие на Турция, Съюз на съветските социалистически републики потегля към Куба, с цел да направи същото.
Малко по-късно ще открием, че Украйна също е въоръжена, в това число и с нуклеарно оръжие. На нейната територия са сложени няколко типа нуклеарни бойни глави, като всички са част от 43-та ракетна войска. Пръснати са в разнообразни територии като Раково, Лутск, Ромни, Первомайкс, Билокоровичи и други. Бойният боеприпас включва ракетни установки SS-20 Saber, ракети SS-18 Satan – тези даже се създават от Украйна, построени са ракетни силози за SS-24 и са предоставени стратегически бомбардировачи Туполев Ту-95. Толкова великодушен боеприпас е повече от рационален, изключително откакто територията е под директно въздействие на Съюз на съветските социалистически републики, само че това продължава до 1993 година благодарение на запада, само че не са и малко специалистите, които виждат евентуалната опасност.
Професор Джон Миаршимир споделя, че с разоръжаването на Украйна, Русия ще бъде една от първите страни, която има капацитета да се трансформира в агресор. По това време хора като Джон са малцинство и въобще не обръщат внимание на евентуалните закани. През 2016 година журналът „ Световни Афери “ демонстрира, че по това време решението е било рационално или най-малко по този начин считат специалистите. За да се признае Украйна като страна, която е изцяло самостоятелна от Съюз на съветските социалистически републики, нуклеарното разоръжаване е условие, което освен се акцентира от Съюз на съветските социалистически републики, само че и от НАТО и най-много Съединени американски щати.
Именно Съединени американски щати изисква от някогашните нуклеарни сили в Съюз на съветските социалистически републики, в това число Казахстан и Беларус да се разделят с това оръжие, Украйна също не може да бъде изключение. По това време на Украйна са нужни сред 12-18 месеца, с които да придобие цялостен надзор на завещаното оръжие от Съюз на съветските социалистически републики. Да не приказваме, че множеството интерконтинентални балистични ракети са със междинен обхват сред 5 и 10 хиляди километра, което автоматизирано ги слага като страна с пряк обхват за обстрел по Съединени американски щати.
Това е предстоящо, само че до момента в който мерникът може да гледа на запад, продължава да гледа и на изток, покривайки даже далечния изток на Русия. Ракетите въздух-земя са били обезвредени от самите съветски сили, преди да изоставен Украйна, само че по това време излиза наяве, че украинците към този момент са съумели да ги задействат още веднъж и да ги преведат в цялостна бойна подготвеност. Разликата в този случай е, че самата войска не е съумяла да реализира същата мощ и мечтан резултат, който автентично се съдържа в този тип оръжия. Според същото издание, в случай че Украйна е запазила и добила цялостния капацитет на нуклеарното си оръжие, възможностите да изгуби всевъзможни контакти със запада са повече от обезпечени. Притежаването на това оръжие може да форсира процеса и акта на експанзия от страна на прилежащи страни, включително освен Русия.
Друг е въпросът, че когато приказваме за нуклеарно оръжие, същото има период на валидност и в един миг става рисково за притежателя, а имайки поради икономическото развиване на страната, няма по какъв начин да не открием, че тъкмо тази поддръжка ще се окаже едно съществено перо за военната промишленост. Какви са потребните ходове в този миг? На 5 декември 1994 година водачите на Украйна, Русия, Англия и Съединени американски щати подписват формален меморандум – познато още като Будапещенския меморандум, в който Украйна получава отбрана и несъмнено, финансови обезщетения, като се записва в европейската карта като страна без нуклеарно оръжие. Предоставен е времеви период за елиминирането на всички нуклеарни бойни глави на територията. Руската федерация, Англия, Северна Ирландия и Съединени американски щати публично показват своята отговорност към страната, като към това обръщат внимание на сигурността, съдействието и уважението към независимостта и несъмнено – съществуващите граници на Украйна.
Четирите страни дават обещание, че ще се въздържат от използването на мощ по отношение на териториалната целокупност, ще почитат политическата самостоятелност и техните оръжия няма да се употребяват против Украйна, като единственият случай, в който може да има въоръжен спор е като акт на отбрана. Всички подписани страни дават обещание, че няма да употребяват стопанската система като средство за евентуално въздействие върху ползите на страната. Още една значима точка е, че ОН се задължава да помогне на Украйна като страна без нуклеарни сили, при възможен акт на експанзия или закани, изключително с нуклеарно оръжие.
4-те страни се задължават да не употребяват нуклеарно оръжие против всяка една територия, която е разказана в света, която не го има. Франция и Китай също дават тъкмо това подпомагане и декларират, че нямат никакво желание да употребяват сходно оръжие против страната. Китай от своя страна декларира, че освен приветства решението за нуклеарно разоръжаване, само че също по този начин по никакъв метод няма да употребява своето нуклеарно оръжие против страна, която няма такова. Интересното е, че Китай даже поучава и всички останали притежатели да употребяват същата политика.
Според тях, решаването на всички проблеми би трябвало да се случва напълно благодарение на дипломация. На 4-и януари 1992 година се откриват Сино-Украинските връзки и до октомври към този момент има построени дипломатически връзки от страната. Единствената разлика в този случай е, че Китай не извършва същите механизми по отношение на асистенция при нахлуване, каквито можем да открием при деяние в НАТО. Един забавен факт в това отношение е, че след анекса на Крим, Украйна продължава да твърди, че е взела допустимо най-хубавото решение, като се отхвърля от нуклеарно оръжие.
Единственият случай, който в този миг се е говорило за въоръжаване е при вероятно продължение на експанзията. Впрочем Павло Ризаненко припомня, че е явен факт, когато една страна разполага с нуклеарно оръжие, просто не я атакуват. На 15 април 2021 година след вероятно високо напрежение сред НАТО и Украйна, по отношение на признатото участие, хора като Андрей Мелник обявиха, че в случай че няма развиване, най-вероятно още веднъж ще се въоръжи, през актуалната година сходни тематики се повдигат и от самия Зеленски.
