Медицинската служба на българите по време на войните
Преди 15-ина години при мен пристигна тогавашният министър на опазването на здравето в Република Македония професор доктор Димов. Димов, който се българееше, и по-късно взе българско поданство дружно с жена си и двете им деца, сега работи в болница “Токуда ”. Той ми сподели, че желае да му оказа помощ да откри гроба на швейцареца, станал български жител, поручик и български офицер Луи Айер. Днес в София има и улица на неговото име. Той е основал гимнастиката в България, която е била доста известна в България през тези времена. Обаче не знаех, че е основал в Скопие през 1909 година първото спортно сдружение “Вардар ” в Македония.
Те знаели, че той е умрял като български офицер някъде в Македония, там е заровен, и желали да почетат гроба му като му създадат монумент. Казах му да седне да пием по едно кафе. През това време се обадих до Централния боен списък във Велико Търново и след 10 минути пристигна отговор от моя сътрудник на бланка на института. Оказа се, че поручик Луи Айер е постъпил на 11 септември 1916 година във Военно-полева болница в едно Струмишко село, с диагноза остра дизентерия. След 11-дневно лечение на 23 септември в 11 ч. 34 мин. поручик Айер умира. Погребан е в двора на църквата в село Чаушли, Струмишко. Подадох му документа, той ме погледна и ми сподели: “Те това е страна. А нашите момчета, които преди 5-6 години починаха против албанците в Гражданската война, и до момента никой не знае къде са заровени.
Между другото като стана дума за Луи Айер, би трябвало да се знае, че в неговата история се преплита по един невероятен метод спортния дух, военния кураж и смелостта и любовта към България. С право можем да назовем швейцареца учредител на спорта в България, а още по-интересното е, че той губи живота си край Дойран, биейки се за България против народ, говорещ майчиния му език.
Българската войска в действителност има прелестно уредена съгласно проучванията на към този момент умрелия военачалник Стоян Тонев, военно-медицинска работа. Поуката идва от руско-турската освободителна война, когато руснаците, неправилно считат, че Турция е исполин на глинени крайници, и сега в който видят съветска униформа на южния бряг на Дунав, ще бягат като пилци до Истанбул, а може би и по-далече. Подценявайки турската решителност за опозиция, подклаждана от религиозния фанатизъм. руснаците се вплитат в една продължителна война и естествено имат потребност от военно-полеви лечебни заведения.
Днес малко хора знаят, че от 66 130 убити и умряли съветски бойци, 40 000 са умряли във военно-полевите лечебни заведения, което е естествен % в тази ера. Няма антибиотици и раните на бойците доста постоянно гангренясват. Между другото, същото е ситуацията и през Първата международна война в Западните армии. Но България взема ограничения, с цел да провежда добре здравната помощ. Руснаците идват тук без военно-полеви лечебни заведения и през войната незабавно ги уреждат. Включително и от спонсори – графиня Юлия Вревская, която избавя живота на стотици бойци по време на Руско-турската освободителна война, умира от тиф точно в една такава болница.
Българската войска провежда през Балканските войни и Първата международна война два типа лечебни заведения. Първите са полеви, които одобряват хората директно от фронтовата линия, когато са ранени. Това е на неколкостотин метра зад окопите. Който оцелее в тези лечебни заведения, отпътува в тила, където има доста по-големи и добре уредени лечебни заведения – назовават се тилови. В тях има по неколкостотин индивида – и лекари, освен българи, а и доброволци от целия свят, които са последователи на българската идея. През Балканската война са основно руснаци, само че през Втората са лекари от съюзните страни – Австро-Унгария и изключително доста от Германия. Там също има смъртност, само че към този момент не толкоз огромна. Западни репортери означават с учудване, че в българските лечебни заведения 70 на 100 от лекуваните ранени се връщат назад в строя. Докато този % в непознатите армии е 45-50 на 100. Отбелязват и още нещо – българският боец понася със издръжливост болките от раните си – той не крещи от болежка като италианци и французи, а стиска зъби, тъй като наподобява се срами от другарите си в близост. И това доста оказва помощ на лекарите, защото не основава блъсканица.
Лекарите лекуват и локалното население. Село Дряново в околия Кавадарци – Македония, възвръща боен монумент – лобното място на 195 български бойци. Той беше в средата на едно лозе и питах притежателя за какво не е съборил паметника. Той беше поочукан, само че с малко пари го възстановихме. И той описа следното. “Дядо ми заръча – ще правиш и струваш, само че паметника ще го запазиш. Попитах за какво. Защото като 16-годишен ми излязла една голяма синя пъпка на шията и локалните знахари тогава ме отписаха. ” Оказало се, че годеницата му го качила на каруца и го закарала в една военна тилова болница. Лекарят споделил – остави го момчето, след три дни ела да си го вземеш. Направил му интервенция – наподобява не било нещо ужасно, и след 3 дни го върнал жив и здрав. И той за признателност му донесъл два гюма с мляко – имал стадо. Лекарят опитал млякото и го попитал: Можеш ли всеки ден да ми носиш по толкоз мляко, аз ще ти го заплащам. И с помощта на тези пари, които получавал до края на войната, съумели да оцелеят в тези тежки години.
Има и друго. Ще кажа: Аферим на англичаните – в действителност са хора на феърплея. В шестте им военни гробища край Солун дружно с българските бойци те са заровени без даже да знаят. От пленените тежко ранени бойци в тези позиции край Дойран, които краткотрайно са завладяни, там са заровени 224 души. И са ги погребали в поредност: трима англичани – един българин, двама англичани – един българин. И са им напрали същите скъпи монументи от прекрасен мраморизиран варовик. Това не го знаехме, до момента в който не посетих това място, воден от писмото на един български боен шпионин от 1942 година. От няколко години консулството в Солун постоянно провежда поклонение там – на 6 май и на Голяма Задушница при започване на ноември.
Ние също сме показали този феърплей във военните гробища на Добрич, където осем народи имат гробове, сред които и българи, и съперници – и румънци, и руснаци, само че и германци и турци, които са взели участие като наши съдружници.
Медицинските служби на българите работят по силата на някакво съглашение отпреди войните, приемайки както и англичаните, и всевъзможни ранени непознати бойци. Било е признато те да не се пленяват, а лекарите и сестрите да им оказват помощ.
В нашия блок живееше една германка – Гертруда, която се майтапеше, че тя е боен трофей на българската войска. Там лекувала български боец, интелектуалец от нашия блок, залюбили се с Гертруда и се взели след войната. Тази германка живя допреди няколко години, беше доста добра брачна половинка и даваше образец по какъв начин би трябвало да се отнасят към мъжете си съпругите им. Известно е, че немкините признават единствено трите “К ” – децата, кухнята и църквата.
В тази връзка е доста забавно по какъв начин са постъпвали българските управляващи със сираците от войните. Те или са постъпвали във военни учебни заведения, тъй като за цялостни сираци – за сержанти и за офицери, или както се е случило с татко ми, а и доста други сираци – в Созопол е било издигнато рибарско учебно заведение. Хубавата постройка на остров Свети Кирик, където е трябвало да се приготвят български риболовци, с цел да може да се българизира риболова в Черно море – до тогава в ръцете на гърци. И те са съумели – основаната кооперация “България ” – имала персонален заем от царя 500 000 лв., който той даже не си го потърсил. И в действителност са съумели, употребявайки по-модерни способи от Дания, с цел да българизират риболова в Черно море.
Те знаели, че той е умрял като български офицер някъде в Македония, там е заровен, и желали да почетат гроба му като му създадат монумент. Казах му да седне да пием по едно кафе. През това време се обадих до Централния боен списък във Велико Търново и след 10 минути пристигна отговор от моя сътрудник на бланка на института. Оказа се, че поручик Луи Айер е постъпил на 11 септември 1916 година във Военно-полева болница в едно Струмишко село, с диагноза остра дизентерия. След 11-дневно лечение на 23 септември в 11 ч. 34 мин. поручик Айер умира. Погребан е в двора на църквата в село Чаушли, Струмишко. Подадох му документа, той ме погледна и ми сподели: “Те това е страна. А нашите момчета, които преди 5-6 години починаха против албанците в Гражданската война, и до момента никой не знае къде са заровени.
Между другото като стана дума за Луи Айер, би трябвало да се знае, че в неговата история се преплита по един невероятен метод спортния дух, военния кураж и смелостта и любовта към България. С право можем да назовем швейцареца учредител на спорта в България, а още по-интересното е, че той губи живота си край Дойран, биейки се за България против народ, говорещ майчиния му език.
Българската войска в действителност има прелестно уредена съгласно проучванията на към този момент умрелия военачалник Стоян Тонев, военно-медицинска работа. Поуката идва от руско-турската освободителна война, когато руснаците, неправилно считат, че Турция е исполин на глинени крайници, и сега в който видят съветска униформа на южния бряг на Дунав, ще бягат като пилци до Истанбул, а може би и по-далече. Подценявайки турската решителност за опозиция, подклаждана от религиозния фанатизъм. руснаците се вплитат в една продължителна война и естествено имат потребност от военно-полеви лечебни заведения.
Днес малко хора знаят, че от 66 130 убити и умряли съветски бойци, 40 000 са умряли във военно-полевите лечебни заведения, което е естествен % в тази ера. Няма антибиотици и раните на бойците доста постоянно гангренясват. Между другото, същото е ситуацията и през Първата международна война в Западните армии. Но България взема ограничения, с цел да провежда добре здравната помощ. Руснаците идват тук без военно-полеви лечебни заведения и през войната незабавно ги уреждат. Включително и от спонсори – графиня Юлия Вревская, която избавя живота на стотици бойци по време на Руско-турската освободителна война, умира от тиф точно в една такава болница.
Българската войска провежда през Балканските войни и Първата международна война два типа лечебни заведения. Първите са полеви, които одобряват хората директно от фронтовата линия, когато са ранени. Това е на неколкостотин метра зад окопите. Който оцелее в тези лечебни заведения, отпътува в тила, където има доста по-големи и добре уредени лечебни заведения – назовават се тилови. В тях има по неколкостотин индивида – и лекари, освен българи, а и доброволци от целия свят, които са последователи на българската идея. През Балканската война са основно руснаци, само че през Втората са лекари от съюзните страни – Австро-Унгария и изключително доста от Германия. Там също има смъртност, само че към този момент не толкоз огромна. Западни репортери означават с учудване, че в българските лечебни заведения 70 на 100 от лекуваните ранени се връщат назад в строя. Докато този % в непознатите армии е 45-50 на 100. Отбелязват и още нещо – българският боец понася със издръжливост болките от раните си – той не крещи от болежка като италианци и французи, а стиска зъби, тъй като наподобява се срами от другарите си в близост. И това доста оказва помощ на лекарите, защото не основава блъсканица.
Лекарите лекуват и локалното население. Село Дряново в околия Кавадарци – Македония, възвръща боен монумент – лобното място на 195 български бойци. Той беше в средата на едно лозе и питах притежателя за какво не е съборил паметника. Той беше поочукан, само че с малко пари го възстановихме. И той описа следното. “Дядо ми заръча – ще правиш и струваш, само че паметника ще го запазиш. Попитах за какво. Защото като 16-годишен ми излязла една голяма синя пъпка на шията и локалните знахари тогава ме отписаха. ” Оказало се, че годеницата му го качила на каруца и го закарала в една военна тилова болница. Лекарят споделил – остави го момчето, след три дни ела да си го вземеш. Направил му интервенция – наподобява не било нещо ужасно, и след 3 дни го върнал жив и здрав. И той за признателност му донесъл два гюма с мляко – имал стадо. Лекарят опитал млякото и го попитал: Можеш ли всеки ден да ми носиш по толкоз мляко, аз ще ти го заплащам. И с помощта на тези пари, които получавал до края на войната, съумели да оцелеят в тези тежки години.
Има и друго. Ще кажа: Аферим на англичаните – в действителност са хора на феърплея. В шестте им военни гробища край Солун дружно с българските бойци те са заровени без даже да знаят. От пленените тежко ранени бойци в тези позиции край Дойран, които краткотрайно са завладяни, там са заровени 224 души. И са ги погребали в поредност: трима англичани – един българин, двама англичани – един българин. И са им напрали същите скъпи монументи от прекрасен мраморизиран варовик. Това не го знаехме, до момента в който не посетих това място, воден от писмото на един български боен шпионин от 1942 година. От няколко години консулството в Солун постоянно провежда поклонение там – на 6 май и на Голяма Задушница при започване на ноември.
Ние също сме показали този феърплей във военните гробища на Добрич, където осем народи имат гробове, сред които и българи, и съперници – и румънци, и руснаци, само че и германци и турци, които са взели участие като наши съдружници.
Медицинските служби на българите работят по силата на някакво съглашение отпреди войните, приемайки както и англичаните, и всевъзможни ранени непознати бойци. Било е признато те да не се пленяват, а лекарите и сестрите да им оказват помощ.
В нашия блок живееше една германка – Гертруда, която се майтапеше, че тя е боен трофей на българската войска. Там лекувала български боец, интелектуалец от нашия блок, залюбили се с Гертруда и се взели след войната. Тази германка живя допреди няколко години, беше доста добра брачна половинка и даваше образец по какъв начин би трябвало да се отнасят към мъжете си съпругите им. Известно е, че немкините признават единствено трите “К ” – децата, кухнята и църквата.
В тази връзка е доста забавно по какъв начин са постъпвали българските управляващи със сираците от войните. Те или са постъпвали във военни учебни заведения, тъй като за цялостни сираци – за сержанти и за офицери, или както се е случило с татко ми, а и доста други сираци – в Созопол е било издигнато рибарско учебно заведение. Хубавата постройка на остров Свети Кирик, където е трябвало да се приготвят български риболовци, с цел да може да се българизира риболова в Черно море – до тогава в ръцете на гърци. И те са съумели – основаната кооперация “България ” – имала персонален заем от царя 500 000 лв., който той даже не си го потърсил. И в действителност са съумели, употребявайки по-модерни способи от Дания, с цел да българизират риболова в Черно море.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ