Позиция: На кино, а не на пуканки!
Преди 105 години се е състояла първата прожекция на първия български игрален филм, който е „ Българан е галант ". Времето обаче трансформира освен хората, само че и киносалоните. И въпреки през днешния ден да сме привикнали на големите екрани в моловете, където аз персонално не вървя, за мое и за благополучие на същинските кинолюбители, в столицата са останали няколко места, където можем да вървим на кино, а не на пуканки. Едно такова място е Домът на киното, а другото, което свързвам и с моето детство, е кино „ Влайкова “ . За жал, точно второто, което е и най-старото настоящо кино у нас, през днешния ден има незабавна потребност от нашата поддръжка, с цел да оцелее.
Научих за самодейността за закупуване на нов прожекционен уред (за да може киното да продължи да функционира) от мои другари в обществените мрежи, които са актьори, създатели, персони, директно свързани със света на киноизкуството.
„ Тук съм гледал като дете Чаплин и други! Тук се е прожектирал и филмът " Рицар без ризница ", в който участвах преди 55 години. Това кино носи емблемата на българския кинопоказ! Много го обичам и по тази причина с огромно наслаждение се пробвам да му оказа помощ! ", споделя артистът Олег Ковачев, който всички помним като рицаря без ризница.
„ Това е кино " Влайкова " – най-старият киносалон в София! Нуждае се незабавно от нов прожекционен уред “, споделя артистът Юлиан Вергов, а Стефка Янорова прочувствено добавя думите му: „ За да имаме повече светлина в душите ни, би трябвало повече изкуство, по тази причина дано всички спомагаме кино " Влайкова " да има по-добро осветяване, с цел да могат да се случват светли неща на това място! ".
Последният филм, който гледах в това мое обичано кино, беше „ Дамасцена " – по сюжет на Мария Лалева. Брилянтна игра на Веселин Плачков (чест и почитания и за страхотния Любо Чаталов, схваща се), прелестно перо на Мария Лалева, чувствена музика на Румен Бояджиев-син. В киносалона имаше единствено към 20 души и аз се запитах тогава – от шумна реклама ли се нуждае драгият фен, с цел да отиде на качествено кино? Или избира екшън герои от тв приемника в събота вечер? И къде се изгуби критерият ни за ширпотреба и уникалност?
Да, продавачът на билети в кино „ Влайкова " не е усмихната госпожица в рекламна униформа, той е остарял и с гъсти бели мустаци. В ръцете му има бурканче от бебешко пюре, в което държи левчетата за ресто. И носи омачкан зеленикав каскет. Но продава билети за кино, а не за пуканки.
Впрочем всичко в тези остарели кина притегля точно с атмосферата – фоайето е непретенциозно кафене, където можеш да се стоплиш с чай и да размениш книги, да погледаш нощните хора на София, да приседнеш на остарял дървен стол или протрита кожена софа, до момента в който четеш програмата на „ Киномания " под платнен лампион, излъчващ мека, топла светлина.
„ Има ли още искащи за кино лентата? ", пита остарелият продавач на билети с белия мустак и по-късно отваря вратите към едно друго измерение. В такива кина входът и изходът са през една и съща врата. Няма светещи стъпала, няма екстри. Има кино. В салона е студено, едно одеяло щеше да ми пристигна добре. Но има кино. И това ми е изцяло задоволително...
„ Ако не чувате звука, това е тъй като има механически проблеми с това кино. Затова ви апелирам, в случай че в действителност желаете да гледате качествено, студийно кино, поетично, необичайно, и не толкоз тъпанарско, като всичко друго, помогнете на кино " Влайкова ", приканва ни Теди Москов.
„ Апаратът коства над 70 хиляди лв.. Събираме пари от месец и половина, събрахме към този момент към 36 хиляди, което е огромна признателност към феновете! Преди няколко дни се качи един възрастен човек, който едвам качи стълбите и пусна 4 лв. на стотинки в урната, което значи, че несъмнено в джоба си има 10 “, продължава прочувствения си роман Олег Ковачев.
В момента филмите се излъчват от дребна прожекционна машина. А пазаруването на съвременна е непостижимо. Начините да помогнем ще откриете във Фейсбук страницата на кино „ Влайкова ”. Освен в случай че не държите повече на пуканките... Иска ми се да не е по този начин.
Хейтминутка: Поредното кино, превърнато в супермаркет
Научих за самодейността за закупуване на нов прожекционен уред (за да може киното да продължи да функционира) от мои другари в обществените мрежи, които са актьори, създатели, персони, директно свързани със света на киноизкуството.
„ Тук съм гледал като дете Чаплин и други! Тук се е прожектирал и филмът " Рицар без ризница ", в който участвах преди 55 години. Това кино носи емблемата на българския кинопоказ! Много го обичам и по тази причина с огромно наслаждение се пробвам да му оказа помощ! ", споделя артистът Олег Ковачев, който всички помним като рицаря без ризница.
„ Това е кино " Влайкова " – най-старият киносалон в София! Нуждае се незабавно от нов прожекционен уред “, споделя артистът Юлиан Вергов, а Стефка Янорова прочувствено добавя думите му: „ За да имаме повече светлина в душите ни, би трябвало повече изкуство, по тази причина дано всички спомагаме кино " Влайкова " да има по-добро осветяване, с цел да могат да се случват светли неща на това място! ".
Последният филм, който гледах в това мое обичано кино, беше „ Дамасцена " – по сюжет на Мария Лалева. Брилянтна игра на Веселин Плачков (чест и почитания и за страхотния Любо Чаталов, схваща се), прелестно перо на Мария Лалева, чувствена музика на Румен Бояджиев-син. В киносалона имаше единствено към 20 души и аз се запитах тогава – от шумна реклама ли се нуждае драгият фен, с цел да отиде на качествено кино? Или избира екшън герои от тв приемника в събота вечер? И къде се изгуби критерият ни за ширпотреба и уникалност?
Да, продавачът на билети в кино „ Влайкова " не е усмихната госпожица в рекламна униформа, той е остарял и с гъсти бели мустаци. В ръцете му има бурканче от бебешко пюре, в което държи левчетата за ресто. И носи омачкан зеленикав каскет. Но продава билети за кино, а не за пуканки.
Впрочем всичко в тези остарели кина притегля точно с атмосферата – фоайето е непретенциозно кафене, където можеш да се стоплиш с чай и да размениш книги, да погледаш нощните хора на София, да приседнеш на остарял дървен стол или протрита кожена софа, до момента в който четеш програмата на „ Киномания " под платнен лампион, излъчващ мека, топла светлина.
„ Има ли още искащи за кино лентата? ", пита остарелият продавач на билети с белия мустак и по-късно отваря вратите към едно друго измерение. В такива кина входът и изходът са през една и съща врата. Няма светещи стъпала, няма екстри. Има кино. В салона е студено, едно одеяло щеше да ми пристигна добре. Но има кино. И това ми е изцяло задоволително...
„ Ако не чувате звука, това е тъй като има механически проблеми с това кино. Затова ви апелирам, в случай че в действителност желаете да гледате качествено, студийно кино, поетично, необичайно, и не толкоз тъпанарско, като всичко друго, помогнете на кино " Влайкова ", приканва ни Теди Москов.
„ Апаратът коства над 70 хиляди лв.. Събираме пари от месец и половина, събрахме към този момент към 36 хиляди, което е огромна признателност към феновете! Преди няколко дни се качи един възрастен човек, който едвам качи стълбите и пусна 4 лв. на стотинки в урната, което значи, че несъмнено в джоба си има 10 “, продължава прочувствения си роман Олег Ковачев.
В момента филмите се излъчват от дребна прожекционна машина. А пазаруването на съвременна е непостижимо. Начините да помогнем ще откриете във Фейсбук страницата на кино „ Влайкова ”. Освен в случай че не държите повече на пуканките... Иска ми се да не е по този начин.
Хейтминутка: Поредното кино, превърнато в супермаркет
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ