Предаване на БНТ 1 лъха на грандиозен фалшификат
Предаването на Българска национална телевизия 1 от новия сезон на поредицата " Отворени досиета " преди 4 дни вместо съчувствие взе да провокира кикотене. Защото, евентуално с цел да повдигне много ниското му равнище, в него се включи не различен, а генералният шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, с цел да охули гневно комунизма на разположение с някогашния си съкилийник Асен Апостолов. Такова знамение не беше се случвало с генералните шефове на публичната Българска национална телевизия, чиято задача, съгласно уеб страницата й, е " да резервира отговорността за създаване на публичен интегритет и плурализъм... ".
Но, до момента в който чакаме, най-малко в името на обикновеното човешко съпричастие, поредност на Българска национална телевизия и за репресиите и хилядите убийства (1923-1944 г.), желая да обърна внимание на друго, с не по-малко проблеми, предаване.
Преди две години прочетох за пръв път " мемоарната " книга " Две смърти няма, а без една не може " на видния болшевик, участник в антифашистката опозиция и началник на контраразузнаването във втората половина на 40-те години Стефан Богданов. Слагам в кавички мемоарната, тъй като колкото повече страници прелиствах, толкоз по-силно усещах неприятна миризма. Миришеше.
Всичко щеше да е наред, в случай че беше поставено каквото и да е друго жанрово определение на книгата, да вземем за пример повест или разказ по мемоари и документи, а не безапелационното мемоари.
Повод отново да я разлистя в този момент стана излъчeното неотдавна следващо отворено досие " Стефан Богданов. Признанията на един болшевик ". В заливащата ни отвред реклама се изявиха и режисьорът му Димитър Коцев-Шошо, и сценаристът, добре познатият ни Христо Христов. Ако някой виновен човек от малкия екран беше прочел най-малко предговора на книгата, може би нямаше да се стигне до тоя филм, който компрометира на първо място нея. С това Българска национална телевизия се трансформира в съизвършител във фалшификацията.
Още при първия ми прочит на толкоз забавните мемоари, макар че съвсем всичко в тях на външен тип е издокарано и звучи до немай къде достоверно и безапелационно, ме разтресоха много подозрения към тяхната меродавност. Ето за какво.
Почти няма предписание за издание на архивни материали, което да е спазено в тази книга. А това подсказва, че е евентуално много нещо в спомените да е преправено и цензурирано. Който прочете деликатно предговора на Ангел Николов, ще се убеди в това. Не можах да намеря освен това за този създател, само че от текста му се схваща, че и той е бил редактор, че и освен това. Ето какво, съгласно откровението му, е направено с първичния текст: осъществена е реставрационна работа, свързани са в единно цяло разнообразни повтарящи се, само че в същото време допълващи се във връзка с детайлите разновидности на спомените на Богданов, апликирани са в тях допълненията на създателя за значими събития и обстоятелства, писани на обособени листове и бележки, включени са фрагменти с мемоарен темперамент от писма и изложби, включени са по същия метод и елементи от магнетофонни записи на негови разкази и за похлупак на всичко е направена литературна обработка на получения по този метод повсеместен ръкопис. И не различен, а самият господин Николов заключава, че " оставените ни (мемоари - б.а.) от Стефан Богданов не са обезпечени от субективизъм, пристрастия и грешки... " И още нещо от предговора: " Фактите в тези многовариантни мемоари се преплитат и допълват, само че и опровергават. "
Целият този миш-маш съгласно разпоредбите за подготовка и потребление на архивни документи е неприемлив. Още повече, че на нито едно място не е посочено по съответния строго избран метод какво тъкмо се е правило, какво е махнато и какво прибавено - нещо, което е наложително и е създадено най-подробно в свитъците на Методическия кодекс на Държавната организация " Архиви ". А компетентност " архивистика " се преподава в пет университета у нас. Доста се изненадах, че книгата в цялостен размер е качена в уеб страницата на... Нов български университет, с една много необразована рекламна уводна записка. В Нов български университет няма такава компетентност, само че пък има значителни " архивни " четива по антикомунизъм.
Как е допустимо да се издаде мемоарна книга от умрял създател, без в нея да бъде маркирано кой или кои са съставителите й, кой е направил литературната й обработка, къде тъкмо и от кого е осъществена намеса в текстовете, по какъв метод и кои фрази от магнетофонните записи са прибавени, неща все неприемливи.
Тези толкоз основни промени в първичния текст е било наложително да се показват по съответния метод. Но това не е направено. Някъде е слаган знак (...), само че защо - не е обяснено, дали за скъсен по всякакви аргументи текст, дали тъй като не е разчетен, дали тъй като е повтаряне, или пък не се е харесал на някого... В предговора е написано още нещо, което звучи като тичане от отговорност: " Вероятно, в случай че беше доживял до наши дни, Стефан Богданов би направил нужното прецизиране на обстоятелствата, а може би би коригирал някои свои мнения. "
И напълно не на последно място поражда различен главен въпрос - къде и у кого се намират оригиналите, въз основата на които е квалифициран ръкописът - в персонален или публичен списък? И такава информация липсва на страниците на книгата, а то е също наложително. Аз персонално желая да се убедя, че миризмата, която се носи от спомените, върху които е стъпил и филмът на дуета Христов - Шошо, не е моя обонятелна илюзия. И един въпрос към сценариста и режисьора - за какво вие двамцата нито дума не обелихте по какъв метод е сътворен главният ви източник? Нямаше да е неприятно и истински факсимилета да се видят, нали господин Шошо. Не сте ги желали, или не са ви ги дали? Или си е най-обикновена цензура?
Все отново, едно клише се мярка, оповестено е на 15 май 2014 година от Христов под заглавието " Неопровержимо удостоверение за дългата ръка на Москва в България и чистките на Българска комунистическа партия след 9 септември 1944 година " Журналистът Христов се прехласва: " На desebg.com обявявам неповторим документ. Това е истинското ревю на члена на Българска комунистическа партия от 1927 година, руски сътрудник и първи шеф на контраразузнаването Стефан Богданов до първия партиен и държавен началник Вълко Червенков, руския дипломат в София и Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия ".
Какво да му кажем на господин откривателя на документ за руска интервенция в България, с изключение на едно: " Ах, Колумб! "
Факсимилето не съумях да плана, тъй като е доста нечетливо, само че за какво ли и господин Христов не ни е дал текста му? И той ли не го е разчел? Финалът му, който се чете по-добре, е във прослава на Българска комунистическа партия, Съюз на съветските социалистически републики, Сталин в жанр " Да живей! " Подобни завършеци на писмата му до виновните за ориста му негови приятели, оповестени в спомените му, ги е хванала неналичието, нито един няма! Пак се размириса. Това не е допустимо, съгласно мен...
Изпълнен съм със подозрения и дали " по-лютивички " фрази не са пришивани в истинския текст, въпреки създателят на предговора да се кълне, че " на никое място не е изменен даже и в най-малка степен смисълът на казаното или написаното от Стефан Богданов. " Забележете, смисъла, а не самото казано или написано! Веднъж включих в " Черно на бяло " откъс от спомените на Стефан Богданов (https://duma.bg/palach-spasyava-predsmartnite-stihove-na-vaptsarov-n166936?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2884), само че до момента в който не се дават за публично прилагане всички оригинали, ще се въздържа да го върша повече.
Тежко изтезавани са по това време и други видни комунисти. Те са подлагали на критика остро върхушката на Българска комунистическа партия за курса й за развиване на социалистическа България, само че нито един от тях не е подложил на подозрение, камо ли да отхвърли, самия блян - комунистическия. Дали някои текстове Стефан Богданов самичък е сътворил, или някой му е оказал помощ посмъртно, изключително в приложението към спомените му " Кратки бележки от моя живот "? (Било поместено в този му тип по гледище на сина му Владимир Богданов.)
Някои потомчета настояват, че дедите им не били комунисти. Конюнктура, какво да ги правиш! Но да изкараш предците си антикомунисти, това си е за овации. Целта в действителност е много транспарантна и простичка - подобен огромен болшевик като Стефан Богданов се е отрекъл от идеала, хайде през днешния ден всички по неговите стъпки!
(И още един " неуместен " миг. След излизането си от пандиза и реабилитацията си, Богданов заема значими постове. Търговски аташе е от 1965 до 1969 година в Швейцария, нещо, което приказва, че партията му е имала цялостно доверие.)
Струва ми се, че известният създател на подправени документи против Българска комунистическа партия от 20-те години на предишния век Сергей Михайлович Дружиловски, (виж повече за него в " Атентатът 25-а. Денят, в който се отвориха портите адови ", Велислава Дърева, 2019 г.) би завидял на днешните си български следовници и би плеснал ръце: " Аферим "! Защото да фалшифицираш документ е едно, само че да го направиш с цяла книга, пък и документален филм по нея да сътвориш, би било непостижимо и за Дружиловски.
Из документалния филм на Българска национална телевизия 1 " Стефан Богданов. Признанията на един болшевик "
Петър Богданов, наследник на Стефан Богданов:
Ленинските правила, ами ленинските правила са справочник за ликвидиране... Аз тогава почнах да разбирам, че тая система, която е, аз я виждах какъв брой е пагубна, в действителност тя е престъпна...
Той (Стефан Богданов - б.а.) все искаше да го възстановят в партията, както споделя той, от вътрешната страна измененията да стават. И той беше огромен последовател на Дубчек и на чешките комунисти...
Разбрах, че в тая страна аз не мога да пребивавам, тъй като в случай че си кажа това, което мисля, щяха да ме затворят. И в 73-а година аз споделих тук и на майка ми, и на татко ми, че ще тичам. И майка ми се разплака и аз споделих: " Мамо, виж в този момент какво. Вие това сам[и] сте го създали. Вие в този момент чорбата, която сте забъркали, сами да си я изядете. Аз съм дотука. " Въпреки че бях доста гарантиран в България, и татко ми и пари, и кола, всичко имаше, аз бях решил самичък да си пребивавам и да си изкарвам хляба с мойте ръце, а да не се занимавам да бъда на раменете на някакви комунистически придобивки...
Когато той реши да прекъсне към този момент връзката с партията и като го изключиха, аз му споделих: " Най-после си там, където би трябвало да бъдеш - вън от тази терористическа организация. Непрекъснато от 56-та година до края на живота си той постоянно пишеше записки, книги написа, едни записки, които той изнесе в Швейцария при един доста добър негов другар, тъй като той знаеше, че те ще му ги заловен при обиск. Баща ми Стефан Богданов написва в Швейцария през 85-а година, два месеца преди да почине, една обобщателн[а] глава (Приложението " Кратки бележки от моя живот - б.а.) за целия негов живот като болшевик. " Чувствам, че целия си умишлен живот, от детството до старостта си, съм жертвувал за една порочна идеология, която опонира в практиката си на главните права на индивида и на свободния дух в човешкото общество, постоянно маскирана с демократични изречения, а всъщност - едно брутално принуждение върху човешката персона и международния напредък, или както заключва едно вицово определение на социализма - това е победа на " прогресивните " сили над здравия разсъдък... Аз съм отначало преследван и унижаван за тоя мой прелом в политическите си разбирания, само че две смърти няма, а без една не може! "
...В края на живота си схваща и се отхвърля от, което му е било най-святото. Той е бил в действителност един вманиачен болшевик, който се отхвърля от религията си, от комунистическата вяра. Това е нещо, което доста рядко се случва, все едно, показа си някой духовник, стане на 76 години и каже " разбрах, че няма господ... "
Из предговора на Ангел Николов към " Спомените на Стефан Богданов "
Те са писани неведнъж. И то освен заради предпочитание на създателя да ги добави, осмисли и разшири. Просто доста неща от живота му се стичат по този начин, че се постанова да ги стартира н[е]веднъж изначало. Но нито един от ръкописите му не поражда на пусто място...
При осъществения от Държавна сигурност обиск, наред с голям брой книги, персонални писма, изложби и документи е иззет и първият вид на спомените му, озаглавени " Една орис ". Авторът е заставен да написа всичко изначало. За благополучие копия от първия вид въпреки всичко се резервират. Те се преписват и предават от ръка на ръка, като плашат и нервират със наличието си и свободолюбието си властимащите и началниците на вездесъщата Държавна сигурност...
След всеки обиск в дома му в София Стефан Богданов стачкува и продължава да написа. В взаимозависимост от резултатите от обиска - изначало или по-нататък. Фактите в тези многовариантни мемоари се преплитат и допълват, само че и опровергават. В другите разновидности създателят им се стопира по-подробно на едни или други моменти, избързва напред или се връща обратно във времето, без да се преценява с хронологията на събитията, свързва с разумни връзки разнообразни тематики и събития и разчувствуван, засегнат или просто изтощен (по това време той към този момент е в напреднала възраст) маркира с фрази значими обстоятелства, на които другаде е отделил страници...
За него спомените му не са белетристична творба, а на първо място исторически документ. Затова във връзка с текста... е належащо да бъде посочено и следното: всички разказани нагоре условия постановиха при подготовката за издание на спомените на Стефан Богданов да бъде осъществена сериозна реставрационна работа: да бъдат свързани в единно цяло другите повтарящи се, само че в същото време допълващи се във връзка с детайлите разновидности на неговите мемоари, да бъдат апликирани в тях допълненията на създателя за значими събития и обстоятелства, прибавени на обособени листове и бележки, да бъдат включени фрагменти (особено тези с мемоарен характер) от някои писма и изложби, да бъдат включени по същия метод и елементи от магнетофонни записи на негови разкази. И най-после да бъде направена литературна обработка на получения по този метод повсеместен ръкопис.
Искам категорично да заявявам и подчертая, че цялата посочена нагоре работа над документалното завещание на Стефан Богданов (спомени, писма, изложби, магнетофонни записи и пр.) не е осъществено нито едно редуциране по други, с изключение на чисто литературни съображения (там, където описанията се повтарят) и на никое място не е изменен даже и в най-малка степен смисълът на казаното или написаното от Стефан Богданов - даже и там, където съгласно мен той очевидно бърка.
Във връзка с това читателят би трябвало естествено да има поради и събитието, че както всички записки, по този начин и оставените ни от Стефан Богданов не са обезпечени от субективизъм, пристрастия и грешки... Вероятно, в случай че беше доживял до наши дни, Стефан Богданов би направил нужното прецизиране на обстоятелствата, а може би би коригирал някои свои мнения...
Приложение
Кратки бележки от моя живот* [...]
*Всъщност, този документ е обобщение на спомените на Стефан Богданов, написано от самия него. Тези къси бележки са приключени към средата на май 1986 година, директно преди заминаването му от Швейцария за Париж. Според сина му Владимир, те отразяват най-точно и в синтезиран тип неговия нравствен мир и политическите му възгледи в самия завършек на виталния му път. Затова, по гледище на Владимир Богданов, те се поместват в актуалната книга без каквато и да е стилна редакция, даже без скъсване на присъщите на Стефан Богданов прекомерно дълги фрази - (Бел. съст.).
Стефан Богданов, Спомени, " Две смърти няма, а без една не може ", Изд. компания К&М, 1991 година
Държавна организация " Архиви ", Методически кодекс, свитък 5
" Информационна и популяризаторска активност, правила за издание на архивни документи... "
[...]I. т. 6. Избор на текст
...I. т.6.1.1. Когато от даден документ са непокътнати няколко разновидността, се разгласява последната редакция на авторския текст.
I. т.6.1.2. В научните изявления (в предговора или в текстуална бележка) се дават сведения за съществуването на няколко редакции и разновидности на документа и за вероятно открити разлики в наличието...
I. т.6.1.5. Не се позволява сформиране на нов документ посредством сливане на части от другите разновидности. Липсващи елементи от текста могат да се възстановят по друга редакция на същия документ, което се показва категорично в текстуална записка...
II.8.2.5.52. Неразчетен текст заради щета на документа (скъсване на лист, петна, избледняване на текст и др.) се отбелязва с многоточие в квадратна скоба [...], като в текстуална записка се показва съответната причина и размерът на неразчетения или изчезнал текст.
Но, до момента в който чакаме, най-малко в името на обикновеното човешко съпричастие, поредност на Българска национална телевизия и за репресиите и хилядите убийства (1923-1944 г.), желая да обърна внимание на друго, с не по-малко проблеми, предаване.
Преди две години прочетох за пръв път " мемоарната " книга " Две смърти няма, а без една не може " на видния болшевик, участник в антифашистката опозиция и началник на контраразузнаването във втората половина на 40-те години Стефан Богданов. Слагам в кавички мемоарната, тъй като колкото повече страници прелиствах, толкоз по-силно усещах неприятна миризма. Миришеше.
Всичко щеше да е наред, в случай че беше поставено каквото и да е друго жанрово определение на книгата, да вземем за пример повест или разказ по мемоари и документи, а не безапелационното мемоари.
Повод отново да я разлистя в този момент стана излъчeното неотдавна следващо отворено досие " Стефан Богданов. Признанията на един болшевик ". В заливащата ни отвред реклама се изявиха и режисьорът му Димитър Коцев-Шошо, и сценаристът, добре познатият ни Христо Христов. Ако някой виновен човек от малкия екран беше прочел най-малко предговора на книгата, може би нямаше да се стигне до тоя филм, който компрометира на първо място нея. С това Българска национална телевизия се трансформира в съизвършител във фалшификацията.
Още при първия ми прочит на толкоз забавните мемоари, макар че съвсем всичко в тях на външен тип е издокарано и звучи до немай къде достоверно и безапелационно, ме разтресоха много подозрения към тяхната меродавност. Ето за какво.
Почти няма предписание за издание на архивни материали, което да е спазено в тази книга. А това подсказва, че е евентуално много нещо в спомените да е преправено и цензурирано. Който прочете деликатно предговора на Ангел Николов, ще се убеди в това. Не можах да намеря освен това за този създател, само че от текста му се схваща, че и той е бил редактор, че и освен това. Ето какво, съгласно откровението му, е направено с първичния текст: осъществена е реставрационна работа, свързани са в единно цяло разнообразни повтарящи се, само че в същото време допълващи се във връзка с детайлите разновидности на спомените на Богданов, апликирани са в тях допълненията на създателя за значими събития и обстоятелства, писани на обособени листове и бележки, включени са фрагменти с мемоарен темперамент от писма и изложби, включени са по същия метод и елементи от магнетофонни записи на негови разкази и за похлупак на всичко е направена литературна обработка на получения по този метод повсеместен ръкопис. И не различен, а самият господин Николов заключава, че " оставените ни (мемоари - б.а.) от Стефан Богданов не са обезпечени от субективизъм, пристрастия и грешки... " И още нещо от предговора: " Фактите в тези многовариантни мемоари се преплитат и допълват, само че и опровергават. "
Целият този миш-маш съгласно разпоредбите за подготовка и потребление на архивни документи е неприемлив. Още повече, че на нито едно място не е посочено по съответния строго избран метод какво тъкмо се е правило, какво е махнато и какво прибавено - нещо, което е наложително и е създадено най-подробно в свитъците на Методическия кодекс на Държавната организация " Архиви ". А компетентност " архивистика " се преподава в пет университета у нас. Доста се изненадах, че книгата в цялостен размер е качена в уеб страницата на... Нов български университет, с една много необразована рекламна уводна записка. В Нов български университет няма такава компетентност, само че пък има значителни " архивни " четива по антикомунизъм.
Как е допустимо да се издаде мемоарна книга от умрял създател, без в нея да бъде маркирано кой или кои са съставителите й, кой е направил литературната й обработка, къде тъкмо и от кого е осъществена намеса в текстовете, по какъв метод и кои фрази от магнетофонните записи са прибавени, неща все неприемливи.
Тези толкоз основни промени в първичния текст е било наложително да се показват по съответния метод. Но това не е направено. Някъде е слаган знак (...), само че защо - не е обяснено, дали за скъсен по всякакви аргументи текст, дали тъй като не е разчетен, дали тъй като е повтаряне, или пък не се е харесал на някого... В предговора е написано още нещо, което звучи като тичане от отговорност: " Вероятно, в случай че беше доживял до наши дни, Стефан Богданов би направил нужното прецизиране на обстоятелствата, а може би би коригирал някои свои мнения. "
И напълно не на последно място поражда различен главен въпрос - къде и у кого се намират оригиналите, въз основата на които е квалифициран ръкописът - в персонален или публичен списък? И такава информация липсва на страниците на книгата, а то е също наложително. Аз персонално желая да се убедя, че миризмата, която се носи от спомените, върху които е стъпил и филмът на дуета Христов - Шошо, не е моя обонятелна илюзия. И един въпрос към сценариста и режисьора - за какво вие двамцата нито дума не обелихте по какъв метод е сътворен главният ви източник? Нямаше да е неприятно и истински факсимилета да се видят, нали господин Шошо. Не сте ги желали, или не са ви ги дали? Или си е най-обикновена цензура?
Все отново, едно клише се мярка, оповестено е на 15 май 2014 година от Христов под заглавието " Неопровержимо удостоверение за дългата ръка на Москва в България и чистките на Българска комунистическа партия след 9 септември 1944 година " Журналистът Христов се прехласва: " На desebg.com обявявам неповторим документ. Това е истинското ревю на члена на Българска комунистическа партия от 1927 година, руски сътрудник и първи шеф на контраразузнаването Стефан Богданов до първия партиен и държавен началник Вълко Червенков, руския дипломат в София и Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия ".
Какво да му кажем на господин откривателя на документ за руска интервенция в България, с изключение на едно: " Ах, Колумб! "
Факсимилето не съумях да плана, тъй като е доста нечетливо, само че за какво ли и господин Христов не ни е дал текста му? И той ли не го е разчел? Финалът му, който се чете по-добре, е във прослава на Българска комунистическа партия, Съюз на съветските социалистически републики, Сталин в жанр " Да живей! " Подобни завършеци на писмата му до виновните за ориста му негови приятели, оповестени в спомените му, ги е хванала неналичието, нито един няма! Пак се размириса. Това не е допустимо, съгласно мен...
Изпълнен съм със подозрения и дали " по-лютивички " фрази не са пришивани в истинския текст, въпреки създателят на предговора да се кълне, че " на никое място не е изменен даже и в най-малка степен смисълът на казаното или написаното от Стефан Богданов. " Забележете, смисъла, а не самото казано или написано! Веднъж включих в " Черно на бяло " откъс от спомените на Стефан Богданов (https://duma.bg/palach-spasyava-predsmartnite-stihove-na-vaptsarov-n166936?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2884), само че до момента в който не се дават за публично прилагане всички оригинали, ще се въздържа да го върша повече.
Тежко изтезавани са по това време и други видни комунисти. Те са подлагали на критика остро върхушката на Българска комунистическа партия за курса й за развиване на социалистическа България, само че нито един от тях не е подложил на подозрение, камо ли да отхвърли, самия блян - комунистическия. Дали някои текстове Стефан Богданов самичък е сътворил, или някой му е оказал помощ посмъртно, изключително в приложението към спомените му " Кратки бележки от моя живот "? (Било поместено в този му тип по гледище на сина му Владимир Богданов.)
Някои потомчета настояват, че дедите им не били комунисти. Конюнктура, какво да ги правиш! Но да изкараш предците си антикомунисти, това си е за овации. Целта в действителност е много транспарантна и простичка - подобен огромен болшевик като Стефан Богданов се е отрекъл от идеала, хайде през днешния ден всички по неговите стъпки!
(И още един " неуместен " миг. След излизането си от пандиза и реабилитацията си, Богданов заема значими постове. Търговски аташе е от 1965 до 1969 година в Швейцария, нещо, което приказва, че партията му е имала цялостно доверие.)
Струва ми се, че известният създател на подправени документи против Българска комунистическа партия от 20-те години на предишния век Сергей Михайлович Дружиловски, (виж повече за него в " Атентатът 25-а. Денят, в който се отвориха портите адови ", Велислава Дърева, 2019 г.) би завидял на днешните си български следовници и би плеснал ръце: " Аферим "! Защото да фалшифицираш документ е едно, само че да го направиш с цяла книга, пък и документален филм по нея да сътвориш, би било непостижимо и за Дружиловски.
Из документалния филм на Българска национална телевизия 1 " Стефан Богданов. Признанията на един болшевик "
Петър Богданов, наследник на Стефан Богданов:
Ленинските правила, ами ленинските правила са справочник за ликвидиране... Аз тогава почнах да разбирам, че тая система, която е, аз я виждах какъв брой е пагубна, в действителност тя е престъпна...
Той (Стефан Богданов - б.а.) все искаше да го възстановят в партията, както споделя той, от вътрешната страна измененията да стават. И той беше огромен последовател на Дубчек и на чешките комунисти...
Разбрах, че в тая страна аз не мога да пребивавам, тъй като в случай че си кажа това, което мисля, щяха да ме затворят. И в 73-а година аз споделих тук и на майка ми, и на татко ми, че ще тичам. И майка ми се разплака и аз споделих: " Мамо, виж в този момент какво. Вие това сам[и] сте го създали. Вие в този момент чорбата, която сте забъркали, сами да си я изядете. Аз съм дотука. " Въпреки че бях доста гарантиран в България, и татко ми и пари, и кола, всичко имаше, аз бях решил самичък да си пребивавам и да си изкарвам хляба с мойте ръце, а да не се занимавам да бъда на раменете на някакви комунистически придобивки...
Когато той реши да прекъсне към този момент връзката с партията и като го изключиха, аз му споделих: " Най-после си там, където би трябвало да бъдеш - вън от тази терористическа организация. Непрекъснато от 56-та година до края на живота си той постоянно пишеше записки, книги написа, едни записки, които той изнесе в Швейцария при един доста добър негов другар, тъй като той знаеше, че те ще му ги заловен при обиск. Баща ми Стефан Богданов написва в Швейцария през 85-а година, два месеца преди да почине, една обобщателн[а] глава (Приложението " Кратки бележки от моя живот - б.а.) за целия негов живот като болшевик. " Чувствам, че целия си умишлен живот, от детството до старостта си, съм жертвувал за една порочна идеология, която опонира в практиката си на главните права на индивида и на свободния дух в човешкото общество, постоянно маскирана с демократични изречения, а всъщност - едно брутално принуждение върху човешката персона и международния напредък, или както заключва едно вицово определение на социализма - това е победа на " прогресивните " сили над здравия разсъдък... Аз съм отначало преследван и унижаван за тоя мой прелом в политическите си разбирания, само че две смърти няма, а без една не може! "
...В края на живота си схваща и се отхвърля от, което му е било най-святото. Той е бил в действителност един вманиачен болшевик, който се отхвърля от религията си, от комунистическата вяра. Това е нещо, което доста рядко се случва, все едно, показа си някой духовник, стане на 76 години и каже " разбрах, че няма господ... "
Из предговора на Ангел Николов към " Спомените на Стефан Богданов "
Те са писани неведнъж. И то освен заради предпочитание на създателя да ги добави, осмисли и разшири. Просто доста неща от живота му се стичат по този начин, че се постанова да ги стартира н[е]веднъж изначало. Но нито един от ръкописите му не поражда на пусто място...
При осъществения от Държавна сигурност обиск, наред с голям брой книги, персонални писма, изложби и документи е иззет и първият вид на спомените му, озаглавени " Една орис ". Авторът е заставен да написа всичко изначало. За благополучие копия от първия вид въпреки всичко се резервират. Те се преписват и предават от ръка на ръка, като плашат и нервират със наличието си и свободолюбието си властимащите и началниците на вездесъщата Държавна сигурност...
След всеки обиск в дома му в София Стефан Богданов стачкува и продължава да написа. В взаимозависимост от резултатите от обиска - изначало или по-нататък. Фактите в тези многовариантни мемоари се преплитат и допълват, само че и опровергават. В другите разновидности създателят им се стопира по-подробно на едни или други моменти, избързва напред или се връща обратно във времето, без да се преценява с хронологията на събитията, свързва с разумни връзки разнообразни тематики и събития и разчувствуван, засегнат или просто изтощен (по това време той към този момент е в напреднала възраст) маркира с фрази значими обстоятелства, на които другаде е отделил страници...
За него спомените му не са белетристична творба, а на първо място исторически документ. Затова във връзка с текста... е належащо да бъде посочено и следното: всички разказани нагоре условия постановиха при подготовката за издание на спомените на Стефан Богданов да бъде осъществена сериозна реставрационна работа: да бъдат свързани в единно цяло другите повтарящи се, само че в същото време допълващи се във връзка с детайлите разновидности на неговите мемоари, да бъдат апликирани в тях допълненията на създателя за значими събития и обстоятелства, прибавени на обособени листове и бележки, да бъдат включени фрагменти (особено тези с мемоарен характер) от някои писма и изложби, да бъдат включени по същия метод и елементи от магнетофонни записи на негови разкази. И най-после да бъде направена литературна обработка на получения по този метод повсеместен ръкопис.
Искам категорично да заявявам и подчертая, че цялата посочена нагоре работа над документалното завещание на Стефан Богданов (спомени, писма, изложби, магнетофонни записи и пр.) не е осъществено нито едно редуциране по други, с изключение на чисто литературни съображения (там, където описанията се повтарят) и на никое място не е изменен даже и в най-малка степен смисълът на казаното или написаното от Стефан Богданов - даже и там, където съгласно мен той очевидно бърка.
Във връзка с това читателят би трябвало естествено да има поради и събитието, че както всички записки, по този начин и оставените ни от Стефан Богданов не са обезпечени от субективизъм, пристрастия и грешки... Вероятно, в случай че беше доживял до наши дни, Стефан Богданов би направил нужното прецизиране на обстоятелствата, а може би би коригирал някои свои мнения...
Приложение
Кратки бележки от моя живот* [...]
*Всъщност, този документ е обобщение на спомените на Стефан Богданов, написано от самия него. Тези къси бележки са приключени към средата на май 1986 година, директно преди заминаването му от Швейцария за Париж. Според сина му Владимир, те отразяват най-точно и в синтезиран тип неговия нравствен мир и политическите му възгледи в самия завършек на виталния му път. Затова, по гледище на Владимир Богданов, те се поместват в актуалната книга без каквато и да е стилна редакция, даже без скъсване на присъщите на Стефан Богданов прекомерно дълги фрази - (Бел. съст.).
Стефан Богданов, Спомени, " Две смърти няма, а без една не може ", Изд. компания К&М, 1991 година
Държавна организация " Архиви ", Методически кодекс, свитък 5
" Информационна и популяризаторска активност, правила за издание на архивни документи... "
[...]I. т. 6. Избор на текст
...I. т.6.1.1. Когато от даден документ са непокътнати няколко разновидността, се разгласява последната редакция на авторския текст.
I. т.6.1.2. В научните изявления (в предговора или в текстуална бележка) се дават сведения за съществуването на няколко редакции и разновидности на документа и за вероятно открити разлики в наличието...
I. т.6.1.5. Не се позволява сформиране на нов документ посредством сливане на части от другите разновидности. Липсващи елементи от текста могат да се възстановят по друга редакция на същия документ, което се показва категорично в текстуална записка...
II.8.2.5.52. Неразчетен текст заради щета на документа (скъсване на лист, петна, избледняване на текст и др.) се отбелязва с многоточие в квадратна скоба [...], като в текстуална записка се показва съответната причина и размерът на неразчетения или изчезнал текст.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ