Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи емоционалната изповед на най-успешния

Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи прочувствената изповед на най-успешния алпиец за всички времена Марсел Хиршер. Носителят на рекордните осем следващи международни купи разгласи края на своята кариера в навечерието на новия сезон.

- Здравей Марсел, добре пристигнал! Kак е най-хубавият скиор на света? Спомена, че искаш да съобщиш огромна вест?

- Ще кажа нещата напълно в резюме и безболезнено. Това към този момент не е никаква изненада и затова ще бъда напълно пряк. Това е денят, в който аз приключвам дейната си спортна кариера. След като го споделих, към този момент ми олекна. Чувствам се по-добре, тъй като тази значима крачка е направена.

- Лесно ли бе да вземеш това решение?

- Аз осъзнах, че съм стигнал до този миг, в който би трябвало да взема решение. Въпросът пред мен беше дали съм подготвен да не преставам да заплащам тази цена. Вие всички доста добре знаете какъв брой старания и труд съм влагал, с цел да реализира всичко. През лятото внезапно забелязах, че към този момент не съм кадърен да го върша повече. Че не мога да продължа със същата отдаденост. Ето по този начин усетих, че е време да взема това решение и да го публикация пред всички – това беше. Аз бях дотук.

- И откакто се оттегляш от алпийските ски, какво следва за теб?

- Би било ужасно, в случай че мога по някакъв метод да оказа помощ на младите спортисти, като им споделя моя опит и всичко претърпяно дотук. Дано това да им бъде потребно, с цел да се развият и да реализират по-високо равнище. Аз знам, че колелото на живота продължава да се върти, даже с по-висока скорост. Всичко към този момент става доста по-бързо. Младите спортисти израстват стремително. Затова считам, че е ужасно да дам на другите това, което аз съм получил от живота.

- Печелил си толкоз доста надпревари, какво ти даваше преимущество пред другите през всичките тези години?

- Най-големият подарък, който ми е направила ориста, е хладнокръвието за огромни надпревари. Това не е нещо, което съм развил с годините, просто го имам и знаех по какъв начин да го употребявам в моя изгода в последните 10 години.

- Твоята кариера е повече от страхотна, само че кое е нещото, което те направи толкоз сполучлив състезател?

- Разковничето на моя триумф и на всичко, което съм постигнал, съгласно мен е в отношението ми към подготовката до най-малкия подробност. Винаги съм бил луд, даже вманиачен към детайлите. Защото те могат да ми дадат тези две десети или стотни от секундата, които не бих могъл да печеля, колкото и добре да карам ски. А тези частици от секундата могат да те създадат победител в надпреварата.

- Много алпийци споделят, че с годините става все по-трудно чисто физически да се приготвят за съревнование, единствено това ли те накара да се оттеглиш?

- От друга страна идва мотивацията. Споделял съм мнението си по този въпрос в последно време, а точно – че лятото ми се коства все по-късо и незадоволително като време да заредя батериите си на 100 %. Аз одъртявам, а батериите ми също остаряват. Мога да направя съпоставяне с мобилните телефони – когато са нови, батериите се зареждат по-бързо и устоят по-дълго. И аз на 18-годишна възраст бях по този начин – по-бързо се зареждах с сила и по-бавно се изтощавах. Лично за себе си мога да кажа, че даже съм сюрпризиран по какъв начин успявах да се показва на това равнище в продължение на 12 години, без да получа някаква сериозна травма. Това също повлия на решението ми да спра да се състезавам интензивно. Убеден съм, че съм извадил вманиачен шанс след толкоз години в професионалния спорт със супертежки натоварвания да мога да карам умерено с две здрави колена и да излизам да се разхождам, без да ме болят краката. Това в действителност е нещо удивително.

- Защо тъкмо в този миг, по какъв начин избра деня да съобщиш за края на твоята професионална кариера?

- Точният миг да се откажа беше доста значим за мен, тъй като желая един ден да мога да изляза и да играя футбол със сина си, да карам мотокрос и да се катеря в планината. Обичам да върша тези неща и по тази причина ми беше значимо да съм в уместно положение, а не опустошен от натоварванията в спорта.

- И в този момент, като погледнеш обратно какво си казваш, удовлетворен ли си от постигнатото?

- Никога не съм си мечтал, че нещата ще се получат по този метод. Искам да ви призная, че заобикалям да използвам думата „ горделив “. Но през днешния ден имам всички учредения да заявя, че аз съм доста горделив от това, което реализирах и затова съм доста благополучен. Ако имах втори късмет, бих направил всичко по същия метод. Хората ми споделят, че е трябвало да се развличам повече. Това е правилно, само че в случай че го бях правил, нямаше да мога да карам толкоз бързо ски.

- Все отново би трябвало да има и положителни неща от отдръпването ти...

- Толкова се веселя, че заран към този момент няма да ставам рано за тренировки. Че ще се наспивам и ще закусвам толкоз дълго, колкото си желая. И след това ще мога да върша всички тези неща, които съм избутвал на назад във времето за сметка на професионалния спорт.

- Преди да го съобщиш публично, разубеждаваше ли се, че не е времето да се откажеш от професионалния спорт? Питал ли си се дали това решение е вярно?

- Може би повече от 10 хиляди пъти съм си казвал – отхвърлям се от спорта, не се отхвърлям, отхвърлям се, не се отхвърлям... Мисля, че 99 % от хората са имали съмнения в живота при взимането на значими решения и са си задавали въпроса - дали да направя това или това. Знаете ли, аз от 3-годишна възраст съм върху ските. Прекарал съм върху тях целия си живот. Нонстоп единствено ски. Сега съм на 30 години и през цялото това време съм следвал единствено една посока. Затова такива решения не мога да взимам от през днешния ден за на следващия ден.

- И в този момент какво е чувството при настъпването на зимата? Какъв ще бъде този сезон за теб?

- Разбира се, че чувствам, че температурите падат надолу и времето става студено. Биологичният ми часовник сигнализира, че идва моментът да обувам обувките, да сграбчвам ските и да отивам в планината. Но тази зима ще бъде друга за мен.

- Предполагам, че няма да се оттеглиш напълно от ските, ще гледаш надпревари и ще караш чисто любителски?

- Не знам дали и какъв брой надпревари ще виждам онлайн отсега нататък. Зависи какво е времето. Ако има мъгла и вали мощен сняг, тогава ще открия какъв брой е прелестно да останеш в подобен ден пред камината. Но в случай че на открито е минус 10 градуса и снеговалежът е спрял 5 дни по-рано, тогава изискванията ще са идеални за ски и си признавам, че няма да ми е елементарно да прекарам деня на закрито. Едно от хубавите неща за мен в идващите години е това, че мога да си предпочитам в кои дни да карам ски и в кои да почивам.

- Бил си играч цялостен живот, подобен ли си и в всекидневието?

- Когато се кача на мотоциклета, чувствам, че съм си играч. Това е в кръвта ми, желая да се състезавам, да се боря за всяка извоювана стотна от секундата. Това постоянно е било моята най-голяма пристрастеност, магията на ски спорта – да усъвършенствам времето, да съм все по-бърз. И в случай че намеря опция да върша нещо сходно в бъдещето, ще се възползвам.

- Какво е нещото, което ще ти липсва най-вече?

- Сега към този момент няма да съм центъра на вниманието. Журналистите може би ще ми липсват. Поне двама-трима от тях.

- Кое повлия най-вече да се оттеглиш в този миг от професионалния спорт?

- Моето семейство повлия до известна степен на решението ми да се откажа от спорта тъкмо в този миг. Искам да извозвам повече време с дребния ми наследник, който в този момент е на една година, както и с жена ми Лаура. Досега те се справяха доста добре без мен у дома, само че аз съм припрян да се върна вкъщи и да виждам по какъв начин от това малко дребосъче ще стане огромен мъж. Това в действителност е прелестно.

- Сега, откакто кариерата ти завърши, може ли да направиш цялостна равносметка. Остана ли някоя несбъдната фантазия, съжаляваш ли за нещо?

- Спортната ми кариера се разви съвсем съвършено. Едва ли можех да си пожелая освен това. Но все пак от днешна позиция виждам, че имаше неща, в които можех да бъда по-добър. За мен, както и за нашия тим, предизвикването постоянно е било да вършим нещата все по-добре. Но денят, в който повярваш дотолкоз в себе си и си помислиш, че си най-хубавият, се трансформира в деня, в който ставаш най-слаб. Изживявали сме го и ни е като обеца на ухото.

- Имаш ли проекти да опиташ и някой различен спорт?

- Не мога да кажа изрично, че имам проекти да се занимавам с други спортове. Може би ще опитам нещо с мотори, някакво съревнование, само че не съм сигурен. Не знам дали ще мога да спечелвам и там. Ще бъда елементарен състезател фен като милиони хора по света и няма да се стремя към успеха непременно. Доколкото се познавам обаче, ще желая да съм оптимално бърз. Това е огромна ми пристрастеност – да диря способи да ставам все по-добър. Аз към този момент открих специалността фантазия за себе си като професионален скиор, тъй като съм състезател до мозъка на костите.

- Кой различен спорт обичаш да практикуваш?

- Знаете, че обичам да играя футбол, само че не съм сигурен, че желая да играя постоянно с ветерани. Харесвам доста футбола, одобрявам тениса, одобрявам да карам каяк. И аз не знам какво ще върша, в действителност. Може би ще се катеря, може би ще играя голф, доста е рано да се каже на този стадий. Има толкоз доста неща, които желая да направя и за които нямах време като професионален скиор

- Кое е най-важното нещо, което си научил като състезател?

- Най-важното нещо като състезател съм научил от моя сътрудник Аксел Свиндал. Знаете ли какво е то? Професионализмът. Обичта към спорта. Човечността. Тези негови качества постоянно са ме впечатлявали. Той е популярен състезател, отворен към хората и другарски надъхан. И в това време безспорен експерт. Състезанията ми с него бяха извънредно сложни, тъй като той постоянно беше почтен и отзивчив, и пъклен добър скиор. Затова доста го почитам.

- Големите триумфи идват и с огромни ограничения. По време на сезона непрекъснато пътуваш и си надалеч от фамилията си. Кое е нещото, което ти носеше ентусиазъм през всички тези години?

- Сега е моментът да благодаря на доста хора. Ще стартира с моето семейство и с моите родители, тъй като те ме насочиха по този път и ме подкрепяха безкомпромисно във всяка крачка. Те посветиха част от своя живот на това аз да мога да карам ски. Благодаря особено на дребния ми брат, който също способства за всички триумфи. И най-много благодаря на моя татко, който е „ мозъкът “ и стратегът на моето развиване, моят първи и финален треньор. Без тези хора нищо нямаше да се случи. Благодаря и на моята брачна половинка. Когато тя ме срещна, аз бях Господин Никой. Тя изживя всичко с мен – и положително, и неприятно, в продължение на повече от 10 години. Никой не може да бъде толкоз покрай теб – нито треньор, нито консултант, а това не е по никакъв начин елементарно, изключително в интервали, когато не карам добре. Затова благодаря от цялото си сърце. Благодаря и на почитателите, поради които идват всичките камери както по надпреварите, по този начин и в тази зала и чрез малките екрани аз към този момент 10 години карам ски в домовете на хората. Ако се върнем към последната международна купа в Шладминг, в моята татковина Австрия, ще забележим, че там имаше 50 000 души на пистата и милиони гледаха пред телевизионните екрани. Да караш пред 50 000 души е супер прочувствено. Представете си, че имаше единствено 50 души. Аз съм извънредно благополучен, че съм роден в Австрия – една луда по ските страна. Накрая желая да благодаря и на целия екип в моя тим, на всички, с които съм работил през годините и с които сме преодолявали всевъзможни компликации, с цел да реализираме задачите си. Аз се представях мощно, тъй като имах зад себе си мощен екип от десетина души. Заедно сме работили крепко, аз просто бях този, който участваше в надпреварите и представях техния труд. Благодаря им от цялото си сърце, тъй като дружно стигнахме до максимума и на моменти в действителност преминавахме границата на вероятното.

- Ти си роден в Австрия – една от страните с най-големи обичаи в зимните спортове. Това каква роля изигра за избора ти да станеш професионален скиор?

- За мен е ужасно, че пребивавам в Австрия и съм заобиколен от неповторими почитатели на ски спорта. Това, че съм роден тук, несъмнено е изиграло своята роля за това да стана скиор. Но въпреки това не ми е било по никакъв начин елементарно. Особено първоначално, когато се изморявах да нося толкоз килограми екипировка всеки ден. Вие ме познавате от дълго време, само че би трябвало да ви кажа, че животът ми се промени радикално, откакто станах за първи път първенец през 2012 година и по-късно още един път на идната година вкъщи, в Шладминг. Признавам, че ми беше мъчно да привикна с тези триумфи, да намеря нов метод да пребивавам, да излизам и да се развличам. Понякога си задавах въпроса докога ще мога да нося този товар? И се оказа, че устоях още пет-шест години.

- Нека те върна и малко обратно във времето към първите надпревари, на което участва. Ти си роден доста покрай Шладминг. Там ли стартира любовта ти към ските?

- Помня първите надпревари по ски, на които присъствах като дете в Шладминг. Цялото градче, в което живеехме наоколо, ходеше да гледа. И аз не ги пропусках от 10 до 15-годишна възраст. Не съм пропущал нито едно съревнование. Нощният слалом в Шладминг е най-голямото събитие за всеки слаломист. Да спечелиш в Шладминг международното състезание и да си австриец е нещо доста, доста особено. За мен беше голяма чест, която ще нося с горделивост вечно. Помня, че до моя старт в слалома на това международно състезание Австрия нямаше нито един първенец. Вестниците бяха цялостни със публикации по този въпрос. Всеки споделяше – Марсел е последният ни късмет, Марсел би трябвало да завоюва тази купа. И аз я завоювах, а това означаваше доста за мен.

- Остава ли време на един скиор да завърже другарство с останалите състезатели или напрежението към стартовете не го разрешава?

- С останалите скиори постоянно съм поддържал положителни връзки. Ние сме непрестанно дружно по надпревари. Ставаме по-близки от това да сме просто сътрудници. Рядко се среща такова другарство сред противници. Често дублирам, че това е неповторимо нещо в спорта. Особено в ските това е част от нашето малко общество.

- След всички тези години по белите писти, в този момент съумя ли да осъзнаеш какво в действителност си постигнал?

- Понякога се възнамерявам дали не трябваше да отстранявам малко повече време, с цел да ознаменувам уместно триумфите си. Да им се насладя повече. Но следователно надали щях да мога да печеля толкоз надпревари. Със занимания и веселби не се става първенец. Понякога си задавам въпроса – струваше ли си всички старания и ограничения? И си мисля, че си струваше, тъй като в този момент имам премного време да се развличам и да ознаменувам тези осем кристални глобуса.

- Съжаляваш ли, че се отдръпна от професионалния спорт?

- Внимателно съм премислил всичко и по тази причина в този момент се усещам добре. Радвам се, че пристигна днешният ден и към този момент разгласих моето решение. Надявам се, че в този момент ситуацията към мен малко ще се успокои. Вниманието на хората няма да бъде ориентирано толкоз доста към мен както по времето, когато се състезавах. Искам да кажа на всички още един път – благодаря! Благодаря, че всичко се получи. Благодаря, че бяхте с мен!
Снимки: ©Getty Images