Пред януари 1998 г. Добрият Уил Хънтинг

Не си понасял истинска загуба. Тя е възможна, само когато обичаш друг повече от себе си ♥ Добрият Уил ХЪНТИНГ

Пред януари 1998 година „ Добрият Уил Хънтинг ” – филм със непретенциозен бюджет, прави своята триумфална премиера по кината в Съединени американски щати. Гюс ван Зант режисира историята, написана като тематика по литература от студента в Харвард Мат Деймън. Няколко години тази история отлежава и понася своите финални линии от надарения си създател Деймън и най-хубавия му другар от детинство Бен Афлек – към този момент отдали се на актьорската специалност. Един от най-блестящите сюжети в историята на киното справедливо донася „ Оскар ” на своите млади основатели и връчва златната статуетка на Робин Уилямс – за най-хубава поддържаща мъжка роля.

„ Добрият Уил Хънтинг ” е история за добрина – от заглавието до самия край. За гениалното момче, което няма кураж да осъществя своя гений и се опасява да отвори сърцето си за обичта. Защото боли. За професора по логика на психиката, който живее с болката на загубата, само че има кураж да го прегърне и да поговори с него по този начин, както никой до момента не го е правил. „ Добрият Уил Хънтинг ” е история, в която другарството и любовта осветяват най-тъмните кътчета в душата ни и ни дават вяра, че пътят пред нас е същински.

За куража да живееш същински, с думите на превъзходния Робин Уилямс и неговия воин, доктор Шон Магуайър.

Д-р Шон МАГУАЙЪР:

Ти си още дете. Нямаш и най-бегла визия како въобще приказваш. Никога не си бил отвън Бостън. И в случай че те попитам за изкуство, ще ми изреждаш всяка книга, обвързвана с изкуство писана в миналото. Микеланджело…, знаеш доста за него. Творбите на живота му, политическите му настройки. Той и папата. Сексуална ориентировка. Абсолютно всичко, нали? Обзалагам се обаче, че не можеш да ми кажеш по какъв начин мирише Сикстинската шапка. Никога не си стоял там и не си гледал онзи красив таван. Да видиш това…

Ако те запитвам за жени, най-вероятно ще ми съставиш лист от качества. Може и да си бил с жена няколко пъти. Но не можеш да ми опишеш, какво е да се събудиш до жена и да се чувстваш същински благополучен.

Трудно момче си… Попитам ли те за войната, вероятно ще ме залееш със Шекспир, нали? " Приятели, още веднъж на оръжие сме призовани. " Обаче не си и помирисвал войната. Никога не си държал в скута си главата на своя най-хубав другар, гледайки го по какъв начин поема последния си мирис, взирайки се с молещи очи в теб.

Ако те запитвам за любовта, несъмнено ще ми изрецитираш сонет. Но не си гледал жена, чувствайки се изцяло уязвим. Не си познавал жена, която да те реши единствено с един взор. Сякаш Бог е пратил ангел на земята, единствено за теб, който да те избави от дълбините на Ада. И не може да знаеш, какво е да си нейния ангел и да имаш любовта й вечно. През всичко…, през рак… Не може да знаеш, какво е да спиш и да стоиш в болница два месеца, държейки ръката й, тъй като докторите четат в очите ти, че „ час за посещаване ”, не значи нищо за теб. Не си понасял същинска загуба. Тя е допустима, единствено когато обичаш различен повече от себе си. Съмнявам се, че в миналото си дръзвал да обичаш по този метод.

Гледам те и не виждам образован, уверен мъж. Виждам самоуверено, плахо хлапе. Но ти си талант, Уил. Никой не го отхвърля. Никой не може да разбере, какво се крие в теб. Мислиш си, че знаеш всичко за мен, единствено тъй като си видял една моя картина. Ти разруши скапания ми живот на части.

Сирак си, нали? Мислиш ли, че мога да схвана какъв брой ужасяващ е бил животът ти, по какъв начин се чувстваш и кой си въобще, единствено тъй като съм чел " Оливър Туист "? Това ли те разказва най-добре? Честно казано, не ми пука за всичко това, тъй като знаеш ли какво? Не мога да науча нищо от теб. Не мога да го прочета в никоя шибана книга. Освен в случай че ти не искаш да ми кажеш кой си. Тогава ще съм впечатлен. Но ти не искаш да го направиш, нали? Ужасèн си от нещата, които можеш да кажеш. Ти си на ход, шефе.