Празнуваме една от най-известните френски певици, превърнала се в икона

Празнуваме една от най-известните френски певици, трансформирала се в икона на френската музика, родена през днешния ден прези 108 години. Любимка на генерации фенове на френския шансон, съвсем през целия си живот тя повтаря “за нищо не скърбя ”, както гласи едноименната ѝ ария, и тези думи се трансформират в мото на живота ѝ.

Дали в действителност за нищо? Защото зад мощните и прочувствени осъществявания, които я трансформират в интернационална сензация, животът на Пиаф е белязан от тежко детство, загуби, разрушено сърце и още доста събития, за които има за какво да съжалява.

Родена на 19 декември 1915 година в Белвил, Париж, Едит Джована Гасион претърпява мъчно детство. Израснала в беднотия, тя се бори с горчивия живот от ранна възраст. Изоставена от майка си, Едит за малко е оставена на грижите на своята баба, а по-късно е изпратена в обществен дом, където е отгледана от проститутки. Бедността я съпътства непрестанно и нищо не предсказва бъдещата ѝ кариера на същинска звезда.



Възходът на Едит Пиаф към славата е по-скоро шанс от ориста. Открита като улична певица в Пигал в тийнейджърските си години, тя бързо пленява публиката с прочувствения си глас и осъществявания. Тя просто е родена да пее. Нейният пробив идва през 30-те години на предишния век и скоро тя се трансформира в интернационална сензация, спечелвайки си прозвището „ Малкото врабче “.

През 1960 година Пиаф записва Non, je ne regrette rien. Изпълнението на песента е толкоз мощно, че се трансформира в едно от нейните най-трайни и емблематични творби. Всички се възхищават на силата на Пиаф да изпее тези думи и да ги развее като байрак на успеха против тежкия живот, който в действителност води. Защото до момента в който песните ѝ излъчват мощ, персоналният ѝ живот е белязан от нещастия. 



Нейните бурни връзки, битка с пристрастяването и преждевременната гибел на обичани хора хвърлят сянка върху видимо триумфалния роман за нейната кариера. Болката и скръбта, които изпитва, постоянно са намирали израз в нейната музика, създавайки трогателна връзка с нейната аудитория. Песни като La Vie en Rose и Hymne à l'amour  разкриват накърнимост и дълбочина, които опонират на предизвикателния дух на Non, je ne regrette rien.

Може би едно от най-дълбоките съжаления на Пиаф е загубата на огромната ѝ обич, боксьора Марсел Сердан, в самолетна злополука. Пиаф в никакъв случай не се възвръща изцяло от скръбта и нещастието я преследва до личната ѝ преждевременна гибел на 47-годишна възраст. Но макар болката, тя намира сили да излезе и да пее пред цялостната зала в деня на ужасния случай, казвайки: “тази вечер пея единствено за Марсел ”.