Ангелина Илиева: Българинът не е подозрителен към науката и ваксините, а към институциите
" Празници като Йорданов ден , в които мъже газят в студената вода и то в този момент по време на пандемия, което видяхме и тази година в Калофер на 6 януари, това не е абсурд от позиция на етнологията ", описа в " Хоризонт до обед " антропологът от Българска академия на науките Ангелина Илиева . Наскоро излезе и сбориникът с университетски текстове " Епидемии и етнология " със съставител Ангелина Илиева и доцент Вихра Баева.
" Празникът, в главният си антропологичен смисъл, е желанието да сътвори общественост . В обстановка на рецесия хората повече от всеки път имат потребност се почувстват дружно, изключително това символизира и хората. За съжалание в този момент тези способи не са най-полезни и продуктивни, с цел да се защитим от вируса.
При първата вълна всички се опитвахме да бъдем дружно, без да се застрашаваме едни други.
Но не зная за какво в този момент това отмина ? Може би не намерихме метод да бъдем дружно, без да си навредим, за жалост.
А българинът не е недоверчив към науката и имунизациите, той е недоверчив към институциите . Държавата у нас в никакъв случай не се е схващала като нещо достоверно, лично на жителите, а като нещо като механизъм за напън, за принуда, това мощно се усеща в изискванията на рецесия ", разясни още антропологът от Българска академия на науките Ангелина Илиева.
По думите й " болестта " у нас постоянно се е възприемала като нещо непознато , външно, демонично зло, което идва извън.
" В тази връзка дезинформацията по отношение на епидемията поражда естествено, само че в този случай е добре не да се фокусираме върху фактологичната истина, а какво обещано " късче дезинформация " ни споделя за по-широкия културен пейзаж и какво държание предизвика ", сподели още Илиева.
Още по тематиката в звуковия файл.
" Празникът, в главният си антропологичен смисъл, е желанието да сътвори общественост . В обстановка на рецесия хората повече от всеки път имат потребност се почувстват дружно, изключително това символизира и хората. За съжалание в този момент тези способи не са най-полезни и продуктивни, с цел да се защитим от вируса.
При първата вълна всички се опитвахме да бъдем дружно, без да се застрашаваме едни други.
Но не зная за какво в този момент това отмина ? Може би не намерихме метод да бъдем дружно, без да си навредим, за жалост.
А българинът не е недоверчив към науката и имунизациите, той е недоверчив към институциите . Държавата у нас в никакъв случай не се е схващала като нещо достоверно, лично на жителите, а като нещо като механизъм за напън, за принуда, това мощно се усеща в изискванията на рецесия ", разясни още антропологът от Българска академия на науките Ангелина Илиева.
По думите й " болестта " у нас постоянно се е възприемала като нещо непознато , външно, демонично зло, което идва извън.
" В тази връзка дезинформацията по отношение на епидемията поражда естествено, само че в този случай е добре не да се фокусираме върху фактологичната истина, а какво обещано " късче дезинформация " ни споделя за по-широкия културен пейзаж и какво държание предизвика ", сподели още Илиева.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




