За нестинарите днес е Денят на свети Костадин
Празникът на св. св. Константин и Елена по остарял жанр е на 3 юни. В нощта против 4 юни в някои села в Странджа и до през днешния ден се прави обичаят Нестинарство – танц с боси крайници върху жарава .
Да напомним също, че през 2009 година ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание и в Националната представителна листа на нематериалното културно завещание " Живи човешки съкровища – България ".
Подготовката за празника на свети Костадин, както го назовават в Странджа, стартира в ранни зори с " обличане " на нестинарските икони с блестящо червен плат, декориран с цветя. С тържествено шествие, иконите се носят към извор с лековита вода – аязмо и там ритуално измиват дръжките им. Това е една от разликите сред нестинарските и църковните икони – дръжките са наложителни при нестинарските.
Привечер, нестинарите отиват в параклиса, където се съхраняват иконите на св. св. Константин и Елена и други нестинарски светци.
Постепенно се събират хората от селото, а музиката, която звучи, се извършва нормално на барабан и гайда. Една от достоверните мелодии, които съпровождат обичая преди десетилетия, са записали Костадин Варимезов – гайда и Огнян Василев – барабан. Същата мелодия нотира Марин Големинов, когато посещава с. Българи и участва на целия бит. Композиторът, тогава 30-годишен, към този момент е избрал сюжета на своята танцова драма " Нестинарка " и е написал част от музиката, само че взема решение да изучи на място тайнствения нестинарски ритуал. В спомените си той разказва мощното влияние на музиката, танца, мистичната атмосфера, чувството за дълбоките корени на тази традиция. Споделя, че захвърлил фотоапарата и магнетофона си встрани и се заловил на нестинарското хоро. По-късно тази мелодия ще стане една от главните тематики в " Нестинарка ", същински шедьовър в българската музикална литература.
Снимки: БГНЕС, Албена Безовска
Да напомним също, че през 2009 година ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание и в Националната представителна листа на нематериалното културно завещание " Живи човешки съкровища – България ".
Подготовката за празника на свети Костадин, както го назовават в Странджа, стартира в ранни зори с " обличане " на нестинарските икони с блестящо червен плат, декориран с цветя. С тържествено шествие, иконите се носят към извор с лековита вода – аязмо и там ритуално измиват дръжките им. Това е една от разликите сред нестинарските и църковните икони – дръжките са наложителни при нестинарските.
Привечер, нестинарите отиват в параклиса, където се съхраняват иконите на св. св. Константин и Елена и други нестинарски светци.
Постепенно се събират хората от селото, а музиката, която звучи, се извършва нормално на барабан и гайда. Една от достоверните мелодии, които съпровождат обичая преди десетилетия, са записали Костадин Варимезов – гайда и Огнян Василев – барабан. Същата мелодия нотира Марин Големинов, когато посещава с. Българи и участва на целия бит. Композиторът, тогава 30-годишен, към този момент е избрал сюжета на своята танцова драма " Нестинарка " и е написал част от музиката, само че взема решение да изучи на място тайнствения нестинарски ритуал. В спомените си той разказва мощното влияние на музиката, танца, мистичната атмосфера, чувството за дълбоките корени на тази традиция. Споделя, че захвърлил фотоапарата и магнетофона си встрани и се заловил на нестинарското хоро. По-късно тази мелодия ще стане една от главните тематики в " Нестинарка ", същински шедьовър в българската музикална литература.
Снимки: БГНЕС, Албена Безовска
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ