Концертната дейност у нас – големият губещ на 2019 година
Празникът 24 май е добър мотив за равносметка и отчитане с какво миналата към този момент 2019 година е по-добра за културата спрямо преходната – 2018 година. В края на седмицата Националният статистически институт показа съществени данни за културния бранш за 2019 година.
Положителните трендове за миналата година са в няколко бранша:
Посещенията в музеите са се нараснали с 5.3% по отношение на 2018 година. Общо 5.355 млн. са били посетителите на музеи. Приблизително една пета от тях (1.027 млн.) са осъществени в дните със свободен вход. Неприятно обаче е да се регистрира, че с 20 000 (или с 1.6% по отношение на 2018 г.) са намалели чужденците, посещаващи музеите ни.
Увеличил се е и броят на фондовите музейни единици със 110000 ( 1.5% ), като през миналата година движимите културни полезности, формиращи Националния музеен фонд, са 7.529 милиона.
Цифровизирани са и с 22 000 повече фондови единици , като сега те са общо 390 000 единици.
Увеличил се и общият личен състав на музеите с 3.3% и през 2019 година в тях са работили 3406 души. Те са употребили общо 2540 компютъра – от тях 1577 за административни цели, 686 - за предпазване на база данни и 277 – за даване на данни на посетителите.
С 5.3% са се нараснали посетителите в театрите . През 2019 година общо 2.516 млн. фенове са гледали 15 955 представления , проведени в 74 театъра в страната.
Средният брой гости на едно зрелище е 158 души и остава неизменен по отношение на миналата година. Като цяло през 2019 година 36 трагични театъра са изиграли 6777 представления; 22 куклени театъра - 5 638 представления; седем драматично-куклени театъра - 2 194 представления; седем оперни и балетни театъра - 1 017 представления, два оперетни театъра - 329 представления.
Неблагоприятна наклонност е, че макар че концертите на музикалните колективи са се нараснали със 7.0%, визитите са намалели с 10.6% в съпоставяне с 2018 година.
През 2019 година в страната са развивали активност 52 музикални колектива - 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 22 оркестъра.
В страната са били проведени 374 естрадни (поп, рок, фолк и др.) концерта , като те са били посетени от 226 200 души; фолклорните сформира са изнесли 148 концерта с 98 600 фенове, а камерните и симфонични оркестри са изнесли 126 концерта, посетени от 30 400 души.
През 2019 година 47 библиотеки , също, както през 2018 година, са разполагали с фонд над 200 000 библиотечни единици. Общият им фонд се състои от 34 555 000 библиотечни документа, като измежду тях с най-голям дял са книгите - 55.1% (19 028 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29.7% (10 257 000), и периодическите издания - 15.3% (5 271 000).
Регистрираните читатели са с 1.9% повече спрямо 2018 година и са 243 000 души, като визитите са се нараснали с 4.1% и са достигнали 4 751 000.
В сферата на киното за 2019 година създадените пълнометражни филми са 37 (22 игрални и 15 документални) и те са се нараснали със 7 кино лентата (23.3%) по отношение на миналата година.
През 2019 година са създадени общо 104 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата, включително 51 за киномрежата, 41 за малкия екран. Дигитално са снимани 90.4% от филмите.
Произведените късометражни и среднометражни филми са 67, от които 21 игрални (включително 7 сериала с общо 200 епизода), 33 документални и просветителни и 10 анимационни.
В края на 2019 година кината в страната са 74 обекта (с пет повече спрямо 2018 г.), а киноекраните са общо 237 (увеличили са се с 11 по отношение на 2018 година). Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 56.1% от всички прожекции и 62.3% от визитите.
Като отрицателна наклонност би трябвало да отчетем, че през 2019 година спрямо 2018 година прожекциите в кината са намалели с 9.0%, а визитите - с 6.2 %.
Най-голям е броят на кината в Югозападния регион – общо 22 салона със 140 000 прожекции, посетени от 2.5 млн. фенове. В столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 338 кино лентата.
През 2019 година в страната са функционирали 82 регистрирани и лицензирани радиооператори , като при тях максимален е бил делът на излъчените музикални излъчвания - 54.7%, следван от новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) - 11.6 %.
През 2019 година в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 12 повече от миналата година.
Най-много са били излъчените художествени излъчвания (игрални, телевизионни и видеофилми), следвани от музикалните излъчвания, новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето), рекламите и просветителните излъчвания, които като дял са над четири пъти по-малко от рекламите.
По-конкретно - на просветителни тематики са били отдадени 10.5 хиляди часа , до момента в който рекламата е „ глътнала” 50.8 хиляди часа телевизионно време.
Положителните трендове за миналата година са в няколко бранша:
Посещенията в музеите са се нараснали с 5.3% по отношение на 2018 година. Общо 5.355 млн. са били посетителите на музеи. Приблизително една пета от тях (1.027 млн.) са осъществени в дните със свободен вход. Неприятно обаче е да се регистрира, че с 20 000 (или с 1.6% по отношение на 2018 г.) са намалели чужденците, посещаващи музеите ни.
Увеличил се е и броят на фондовите музейни единици със 110000 ( 1.5% ), като през миналата година движимите културни полезности, формиращи Националния музеен фонд, са 7.529 милиона.
Цифровизирани са и с 22 000 повече фондови единици , като сега те са общо 390 000 единици.
Увеличил се и общият личен състав на музеите с 3.3% и през 2019 година в тях са работили 3406 души. Те са употребили общо 2540 компютъра – от тях 1577 за административни цели, 686 - за предпазване на база данни и 277 – за даване на данни на посетителите.
С 5.3% са се нараснали посетителите в театрите . През 2019 година общо 2.516 млн. фенове са гледали 15 955 представления , проведени в 74 театъра в страната.
Средният брой гости на едно зрелище е 158 души и остава неизменен по отношение на миналата година. Като цяло през 2019 година 36 трагични театъра са изиграли 6777 представления; 22 куклени театъра - 5 638 представления; седем драматично-куклени театъра - 2 194 представления; седем оперни и балетни театъра - 1 017 представления, два оперетни театъра - 329 представления.
Неблагоприятна наклонност е, че макар че концертите на музикалните колективи са се нараснали със 7.0%, визитите са намалели с 10.6% в съпоставяне с 2018 година.
През 2019 година в страната са развивали активност 52 музикални колектива - 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за национални песни и танци и 22 оркестъра.
В страната са били проведени 374 естрадни (поп, рок, фолк и др.) концерта , като те са били посетени от 226 200 души; фолклорните сформира са изнесли 148 концерта с 98 600 фенове, а камерните и симфонични оркестри са изнесли 126 концерта, посетени от 30 400 души.
През 2019 година 47 библиотеки , също, както през 2018 година, са разполагали с фонд над 200 000 библиотечни единици. Общият им фонд се състои от 34 555 000 библиотечни документа, като измежду тях с най-голям дял са книгите - 55.1% (19 028 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 29.7% (10 257 000), и периодическите издания - 15.3% (5 271 000).
Регистрираните читатели са с 1.9% повече спрямо 2018 година и са 243 000 души, като визитите са се нараснали с 4.1% и са достигнали 4 751 000.
В сферата на киното за 2019 година създадените пълнометражни филми са 37 (22 игрални и 15 документални) и те са се нараснали със 7 кино лентата (23.3%) по отношение на миналата година.
През 2019 година са създадени общо 104 пълнометражни, късометражни и среднометражни кино лентата, включително 51 за киномрежата, 41 за малкия екран. Дигитално са снимани 90.4% от филмите.
Произведените късометражни и среднометражни филми са 67, от които 21 игрални (включително 7 сериала с общо 200 епизода), 33 документални и просветителни и 10 анимационни.
В края на 2019 година кината в страната са 74 обекта (с пет повече спрямо 2018 г.), а киноекраните са общо 237 (увеличили са се с 11 по отношение на 2018 година). Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 56.1% от всички прожекции и 62.3% от визитите.
Като отрицателна наклонност би трябвало да отчетем, че през 2019 година спрямо 2018 година прожекциите в кината са намалели с 9.0%, а визитите - с 6.2 %.
Най-голям е броят на кината в Югозападния регион – общо 22 салона със 140 000 прожекции, посетени от 2.5 млн. фенове. В столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 338 кино лентата.
През 2019 година в страната са функционирали 82 регистрирани и лицензирани радиооператори , като при тях максимален е бил делът на излъчените музикални излъчвания - 54.7%, следван от новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето) - 11.6 %.
През 2019 година в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 12 повече от миналата година.
Най-много са били излъчените художествени излъчвания (игрални, телевизионни и видеофилми), следвани от музикалните излъчвания, новините (бюлетини, мнения, спортни вести и прогнози за времето), рекламите и просветителните излъчвания, които като дял са над четири пъти по-малко от рекламите.
По-конкретно - на просветителни тематики са били отдадени 10.5 хиляди часа , до момента в който рекламата е „ глътнала” 50.8 хиляди часа телевизионно време.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ