Олд Трафорд или как да бутилираш победата
Правя тази разходка поради всички вас, които желаете от сърце да я извършите персонално, само че по една или друга причина нямате опция за това. Знам какво е в действителност да жадуваш нещо, което не можеш да постигнеш и за това обричам този пътепис на вас, жадуващите за нещо-ТО (каквото и да е то). Дерзайте, фантазиите се сбъдват (понякога)...
Нека стартира с това, че виждам и се интересувам от футбол единствено на огромни шампионати или при дузпи в някой забавен мач. Но, несъмнено, знам кои са Манчестър Юнайтед и имам визия какво значат те за доста хора. За това, когато със фамилията ми минахме през Манчестър, беше наложително да посветим най-малко половин ден на Олд Трафорд. Слязох от колата с ясното схващане, че пребивавам нечия непозната фантазия и нося моралната отговорност за това да видя и предам нещата оптимално близо до действителността, без значение от неналичието на вътрешна страст освен това ми посещаване. Може би даже по този начин е по-добре.
Ако футболът е вяра, то Олд Трафорд е базиликата Свети Петър. Най-големият клубен стадион на острова, потенциал близо 77 000 души. Наричат го Театъра на фантазиите.
На основния вход има издигнати няколко паметника. Първият е на тримата огромни, по този начин наречената Света Троица на Манчестър Юнайтед: Джордж Бест, Денис Лоу и Сър Боби Чарлтън. Въпреки, че на рекламния афиш нагоре те са на фона на стадиона, в действителността всъшност стоят против него, ето по този начин:
