"Желязната архитектура" - гордост на достъпна цена
Православният храм " Св. Стефан ", който бе открит в неделя в Истанбул след нескончаем ремонт, е една от дребното оживели така наречен стоманени църкви по света. Тя идва от индустриалната ера на XIX в. и е образец за характерна архитектура, мостри от която се оферират и през днешния ден.
За мнозина през днешния ден това са здания, носещи горделивост поради историческата си стойност, само че преди повече от век те са били обект на рецензия от архитектите като засегнатост за специалността, кич и проява на парвенющина.
Тежащите общо близо 500 тона детайли, от които е съединена църквата, са направени в Австро-Унгария от " Рудолф Филип Ваагнер " - същата виенска компания, взела участие в реконструкцията на софийския конак в замък и в която са отлети лъвовете за " Лъвов мост " в София. Понеже " калъпът ", по който са отляти модуилте, е за католическа черква, се оказва, че олтарът е несъответствуващ за православен храм и близо две години се търси негов сурогат. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 година
© Associated Press
Църквата Св. Стефан в Истанбул.
По това време сглобяемите железни църкви и здания са се наложили като част от архитектурата в имперските метрополии и техните колонии. Основната причина е, че е на ниска цена и бързо с лят и кован метал да се основават величествено изглеждащи фасади и интериор, които, в случай че се изработваха по обичайния способ от каменоделци и зидари, щяха да лишават дълги години.
Цели структури могат да се пакетират и транспортират по целия свят и да се издигат тук-там, където постоянно даже въобще отсъства строителен опит за сходни уреди.
© Associated Press
Пощнеска станция в Германия, направена от стоманени модули.
Наченките на това течение се появяват в края на XVIII в. в транспортни и индустриални уреди като мостове и предприятия. Но при започване на XIX в. към този момент има железни църкви - първите опити са единствено за железни рамки за стените, изпълвани със зидария, или за по-сложните декоративни орнаменти.
Към средата на века се появяват напълно железни структури за публични здания в Западна Европа, в това число гари, пощенски станции, павилиони за изложби. Куполът на Исакиевския собор в Санкт Петербург, павилионът Кристъл палас в Лондон и постройката на американския Конгрес във Вашингтон са едни от ярките образци за всеобщо потребление на този материал.
© Associated Press
Прочутият величествен павилион Кристъл палас за ревюто в Лондон през 1851 година
В края на XIX в. има и случаи - най-вече в Съединени американски щати - на " окачване " на отлети фасади с колонки, первази и скулптури по здания със стоманена носеща структура.
Появяват се каталози с калъпи в разнообразни стилове - готически, типичен или италиански, които по-добрите компании даже могат да приспособяват съгласно желанията на клиента. Материалът разрешава по-големи прозорци и стъклени площи, а потреблението на железни модули допуска и лесна замяна на развален детайл - просто се отлива негово копие.
Именно всеобщото произвеждане прави налични " стоманените здания " за хора, които не е наложително да са супер богати. Навлизането им в градовете последователно се трансформира в един от знаците на просперитета на обществото.
Зарада навлизането на нови материали и по-здрави железни решения епохата на стоманените здания залязва с наближването на Първата международна война. От 70-те години на ХХ век насам оживелите уреди са обявявани за историческа забележителност, която би трябвало да се запази.
© Jeffrey Zeldman, Flickr Creative Commons
" Джилси хаус " в Ню Йорк е направена от метал и от 1979 година е със статут на забележителност на града.
За мнозина през днешния ден това са здания, носещи горделивост поради историческата си стойност, само че преди повече от век те са били обект на рецензия от архитектите като засегнатост за специалността, кич и проява на парвенющина.
Тежащите общо близо 500 тона детайли, от които е съединена църквата, са направени в Австро-Унгария от " Рудолф Филип Ваагнер " - същата виенска компания, взела участие в реконструкцията на софийския конак в замък и в която са отлети лъвовете за " Лъвов мост " в София. Понеже " калъпът ", по който са отляти модуилте, е за католическа черква, се оказва, че олтарът е несъответствуващ за православен храм и близо две години се търси негов сурогат. Освещаването на новия храм става на 8 септември 1898 година
© Associated Press
Църквата Св. Стефан в Истанбул.
По това време сглобяемите железни църкви и здания са се наложили като част от архитектурата в имперските метрополии и техните колонии. Основната причина е, че е на ниска цена и бързо с лят и кован метал да се основават величествено изглеждащи фасади и интериор, които, в случай че се изработваха по обичайния способ от каменоделци и зидари, щяха да лишават дълги години.
Цели структури могат да се пакетират и транспортират по целия свят и да се издигат тук-там, където постоянно даже въобще отсъства строителен опит за сходни уреди.
© Associated Press
Пощнеска станция в Германия, направена от стоманени модули.
Наченките на това течение се появяват в края на XVIII в. в транспортни и индустриални уреди като мостове и предприятия. Но при започване на XIX в. към този момент има железни църкви - първите опити са единствено за железни рамки за стените, изпълвани със зидария, или за по-сложните декоративни орнаменти.
Към средата на века се появяват напълно железни структури за публични здания в Западна Европа, в това число гари, пощенски станции, павилиони за изложби. Куполът на Исакиевския собор в Санкт Петербург, павилионът Кристъл палас в Лондон и постройката на американския Конгрес във Вашингтон са едни от ярките образци за всеобщо потребление на този материал.
© Associated Press
Прочутият величествен павилион Кристъл палас за ревюто в Лондон през 1851 година
В края на XIX в. има и случаи - най-вече в Съединени американски щати - на " окачване " на отлети фасади с колонки, первази и скулптури по здания със стоманена носеща структура.
Появяват се каталози с калъпи в разнообразни стилове - готически, типичен или италиански, които по-добрите компании даже могат да приспособяват съгласно желанията на клиента. Материалът разрешава по-големи прозорци и стъклени площи, а потреблението на железни модули допуска и лесна замяна на развален детайл - просто се отлива негово копие.
Именно всеобщото произвеждане прави налични " стоманените здания " за хора, които не е наложително да са супер богати. Навлизането им в градовете последователно се трансформира в един от знаците на просперитета на обществото.
Зарада навлизането на нови материали и по-здрави железни решения епохата на стоманените здания залязва с наближването на Първата международна война. От 70-те години на ХХ век насам оживелите уреди са обявявани за историческа забележителност, която би трябвало да се запази.
© Jeffrey Zeldman, Flickr Creative Commons
" Джилси хаус " в Ню Йорк е направена от метал и от 1979 година е със статут на забележителност на града.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ