Почитаме света великомъченица Екатерина
Православната черква уважава света великомъченица Екатерина на 24 ноември – една от най-образованите дами на своето време.
Според преданието Екатерина била щерка на Конт, шеф на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава ослепително обучение, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя декларира на родителите си, че ще стъпи в брак с оня, който я превъзхожда по популярност, благосъстояние, хубост и мъдрост. Младежи от доста богати фамилии кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, само че никой не бил утвърден. Майката на Екатерина, скрито изповядвала християнството, я изпраща при един аскет, който я посвещава във вярата.
Преданието споделя, по какъв начин Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е пробвала да го убеди, че прави неточност като преследва християните. Екатерина съумява да притегли към християнската религия дамата на императора и доста мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, след това убити и оповестени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в пандиза, където тя вкарва в християнството всички, които я посещават. Поради това е наказана на гибел посредством разтягане на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го допира, палачите не могат да я екзекутират по този метод и я обезглавяват през 305 година.
В преданието се споделя по какъв начин ангели отнасят тялото ѝ в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава вместилище на скъпи творби на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен знак на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „ колелото на Екатерина “.
Според поверията и традициите на Катерининден дамите не би трябвало да работят – с цел да предпазят децата си от шарка, а също и да си служат с остри предмети – ножица, нож, куки и други, тъй като вярвали, че в случай че си убодат пръста, раната се възпалява. Смятали, че тя ги закриля от заболявания като бяс, шарка, тресчица, че била бранител на майчинството и здравето на хората.
В обичайна българска национална просвета денят на св. Екатерина (познат като „ Света Катерина “, 24 ноември) се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка. В този район майките, които имат дребни деца, рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „ за Баба Шарка “.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да „ замажат и затворят очите “ на мишките.
Имен ден честват Екатерина, Катерина, Катя, Катина и Тинка
Според преданието Екатерина била щерка на Конт, шеф на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава ослепително обучение, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя декларира на родителите си, че ще стъпи в брак с оня, който я превъзхожда по популярност, благосъстояние, хубост и мъдрост. Младежи от доста богати фамилии кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, само че никой не бил утвърден. Майката на Екатерина, скрито изповядвала християнството, я изпраща при един аскет, който я посвещава във вярата.
Преданието споделя, по какъв начин Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е пробвала да го убеди, че прави неточност като преследва християните. Екатерина съумява да притегли към християнската религия дамата на императора и доста мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, след това убити и оповестени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в пандиза, където тя вкарва в християнството всички, които я посещават. Поради това е наказана на гибел посредством разтягане на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го допира, палачите не могат да я екзекутират по този метод и я обезглавяват през 305 година.
В преданието се споделя по какъв начин ангели отнасят тялото ѝ в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава вместилище на скъпи творби на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен знак на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „ колелото на Екатерина “.
Според поверията и традициите на Катерининден дамите не би трябвало да работят – с цел да предпазят децата си от шарка, а също и да си служат с остри предмети – ножица, нож, куки и други, тъй като вярвали, че в случай че си убодат пръста, раната се възпалява. Смятали, че тя ги закриля от заболявания като бяс, шарка, тресчица, че била бранител на майчинството и здравето на хората.
В обичайна българска национална просвета денят на св. Екатерина (познат като „ Света Катерина “, 24 ноември) се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка. В този район майките, които имат дребни деца, рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „ за Баба Шарка “.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да „ замажат и затворят очите “ на мишките.
Имен ден честват Екатерина, Катерина, Катя, Катина и Тинка
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ