Църквата почита паметта на светите седем свещеномъченици, пострадали в Херсон
Православната черква уважава на 7 март паметта на светите седем свещеномъченици, потърпевши в Херсон - Василий, Ефрем, Капитон, Евгений, Евтерий, Елпидий и Агатодор Херсонски.
Както се споделя в тяхното житие, римските императори, които подложили на жестоки гонения християните, сами несъзнателно способствали за разпространяване на християнската религия в Таврическия полуостров. Те изпращали там на изгнание държавни нарушители, за каквито се считали изповядващите християнската религия.
Чрез поученията сии посредством образеца на добродетелния си животтези изгнаници обърнали доста езичници към Господа и неведнъж с мъченическата си гибел утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените.
Въпреки това болшинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. По време нацаруването на Диоклетиан през ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в разнообразни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон, явяващ се основния град на полуострова. Те утешавали гонените християни и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се извърнат към същинския Бог.
След известно време Ефрем напуснал Херсон и стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, само че множеството гопосрещаливраждебно. Проповедникът обаче с самообладание понасял гоненията и оскърбленията и най-сетне, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.
Междувременно Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, само че доста поданици на града с яд се опълчили срещу епископа. Те го били и мъчили и най-сетне го изгонили от града.
Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той траял да насочва молебствия към Бога да просвети езичниците със светлината на същинската религия.
Както се споделя в тяхното житие, римските императори, които подложили на жестоки гонения християните, сами несъзнателно способствали за разпространяване на християнската религия в Таврическия полуостров. Те изпращали там на изгнание държавни нарушители, за каквито се считали изповядващите християнската религия.
Чрез поученията сии посредством образеца на добродетелния си животтези изгнаници обърнали доста езичници към Господа и неведнъж с мъченическата си гибел утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените.
Въпреки това болшинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. По време нацаруването на Диоклетиан през ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в разнообразни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон, явяващ се основния град на полуострова. Те утешавали гонените християни и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се извърнат към същинския Бог.
След известно време Ефрем напуснал Херсон и стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, само че множеството гопосрещаливраждебно. Проповедникът обаче с самообладание понасял гоненията и оскърбленията и най-сетне, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.
Междувременно Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, само че доста поданици на града с яд се опълчили срещу епископа. Те го били и мъчили и най-сетне го изгонили от града.
Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той траял да насочва молебствия към Бога да просвети езичниците със светлината на същинската религия.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ