Защо е изнервен Крум Зарков?
Правосъдният министър знае, че политическите решения в правораздаването са рискови, само че мъчно приема професионалните рецензии по измененията в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт
Проектозаконът за следствие на основния прокурор и опцията да бъде избиран и отстраняван единствено с гласовете на съдийската гилдия във Висшия правосъден съвет, е писан в продължение на 15 години. Това разкри служебният министър Крум Зарков по време на разискването на плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс и правосъдния закон на първо четене на съвещанието на парламентарната правна комисия, извършено в сряда. Странно, тъй като всички смятаха, че Зарков и неговият екип, са създатели на законопроекта, а се оказа, че той е дело на цяла войска от законотворци, работили неуморно цели три петилетки, пише „.
Изказването министърът направи очевидно раздразнителен от неспиращите повече от пет часа рецензии по импортираните текстове, които бяха отхвърляни параграф по параграф поради очевидното тъпчене на Конституцията. Служебният министър си изпусна нервите след изявлението на заместника на основния прокурор и началник на Националното разследване Борислав Сарафов, който дефинира като „ слаби “ адвокати създателите на плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Тонът и наличието на изявлението леко смути присъстващите в зала „ Изток “ на Народното събрание, изключително когато министърът натърти, че планът бил дело на 15-годишен труд на хора, работили за страната. Сякаш прокуратурата и изобщо правосъдната власт, която изрично даде да се разбере, че не приема погазването на главния закон, не са част от същата тази страна. В последна сметка, по-късно Зарков повече не пророни и дума.
Какво искаше да каже служебният министър?
Вероятно, че познава българската Конституция, че не е едноличен създател на охулените текстове, че планът е дело на тежък групов труд. Ако е правилно, че текстовете в действителност са писани в продължение на 15 години (друг участник в полемиката загатна 10), значи Зарков е прав. Освен в случай че от този момент самичък не е обмислял сходни хрумвания, мечтаейки в миналото да стане основен прокурор. Думите му удостоверява и фактът, че множеството параграфи са на процедура копирани от плана на предния министър на правораздаването Надежда Йорданова.
Защо трябваше служебният министър да реагира нервно, откакто е вписан като вносител от името на министерството - т.е. от неговия екип? И в случай, че самичък се е хванал на хорото и е играл по непозната свирка, звучаща подправено? При това не като правист, а като политик.
Какво в действителност сподели политикът Зарков на магистрата Сарафов?
Че от 15 години някой си е блъскал главата по какъв начин да сложи под взаимозависимост прокуратурата и правосъдната власт, по какъв начин да назначават, освобождават и държат на каишка основния прокурор, да сменят „ при нужда “ шефовете на висшите съдилища, да раздадат прокурорски функционалности на Министерство на вътрешните работи и прочие и прочие Но ето, че през днешния ден, когато е настанал моментът за тези промени, те са се оказали невъзможни без промени в Конституцията (в момента немислими) или без погазването й.
Да беше споделил, че импортираният от него план е плод на политическата невъзможност в страната, всички щяха да го схванат. Но трябваше да посочи и кой е отговорен за нея. Или пък да беше потърсил с екипа си решение на проблемите, искайки мнението на практикуващи съдии, прокурори и следователи, на конституционни съдии, на Висшия правосъден съвет, учени в областта на наказателното право, на юридически съсловни организации и неправителствени организации. Все щеше да стигне до надалеч по-удачно решение. Явно обаче задачата е била друга, не правна.
Едва ли някого убедиха и отговорите на отправените рецензии към плана, дадени преди съвещанието от заместника му Емил Дечев. Зам.-министърът изясни да вземем за пример, че служители на реда, а не следователи трябвало да проверяват основния прокурор, тъй като по този начин било записано в отчети на Европейската комисия и резолюции от заседания на министри в Съвета на Европа. Е, и? В някои европейски страни основният прокурор е и министър на правораздаването, в други следствията се водят от съдия-следователи, в трети правната уредба е едвам съпоставима с останалите. Навсякъде националната правна система е устроена и работи съгласно настоящата в страната конституционна уредба, без това да им пречи да следват общоевропейски правила и стандарти.
Главният прокурор и заместниците му изрично нямало да се проверяват от арбитър. Той щял да бъде избран на инцидентен принцип измежду определени от Наказателната гилдия на Върховния касационен съд и назначен като прокурор във Върховна касационна прокуратура. След привършване на следствието, отново щял да си стане арбитър. Хитро измислено, стига това да не беше чиста проба изключително законодателство, неразрешено от Конституцията. В чл.119, алинея 3 е записано: „ Извънредни съдилища не се позволяват “.
С този закон, съгласно вносителите, ще бъдат спрени десетките осъждания на страната в Европейския съд по правата на индивида, налагани съгласно правосъдната процедура по случая „ Колеви против България “. Въпросът тук е, в случай че е тъкмо с този проектозакон, няма ли България скоро да бъде връхлетяна от нова вълна осъждания в Европейския съд. Този път по друга причина, за която ни загатна другарски не различен, а Венецианската комисия. Преди месеци оттова дойде мнение за препоръчаните от министър Надежда Йорданова промени в правосъдната власт (по-късно копирани в плана „ Зарков “). Становище, съдържащо експлицитна рекомендация – да бъде реализиран баланс с българската Конституция.
Оказва се, че екипът на Зарков в министерството, който няма авторство над скандалния законопроект, в продължение на месец не е положил най-малко малко старания да съобрази текстовете с тази европейска рекомендация. Тоест да я извърши. Иначе казано, да си свърши работата. А в този момент се сърди на Сарафов, че споделил истината.
Надежда към момента има. Обсъждането на законопроекта бе отсрочено за идната сряда. Дано до тогава депутатите схванат, че политическите решения за правораздаването са рискови, тъй като те пораждат каскада от нови проблеми пред правовия ред.
Проектозаконът за следствие на основния прокурор и опцията да бъде избиран и отстраняван единствено с гласовете на съдийската гилдия във Висшия правосъден съвет, е писан в продължение на 15 години. Това разкри служебният министър Крум Зарков по време на разискването на плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс и правосъдния закон на първо четене на съвещанието на парламентарната правна комисия, извършено в сряда. Странно, тъй като всички смятаха, че Зарков и неговият екип, са създатели на законопроекта, а се оказа, че той е дело на цяла войска от законотворци, работили неуморно цели три петилетки, пише „.
Изказването министърът направи очевидно раздразнителен от неспиращите повече от пет часа рецензии по импортираните текстове, които бяха отхвърляни параграф по параграф поради очевидното тъпчене на Конституцията. Служебният министър си изпусна нервите след изявлението на заместника на основния прокурор и началник на Националното разследване Борислав Сарафов, който дефинира като „ слаби “ адвокати създателите на плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Тонът и наличието на изявлението леко смути присъстващите в зала „ Изток “ на Народното събрание, изключително когато министърът натърти, че планът бил дело на 15-годишен труд на хора, работили за страната. Сякаш прокуратурата и изобщо правосъдната власт, която изрично даде да се разбере, че не приема погазването на главния закон, не са част от същата тази страна. В последна сметка, по-късно Зарков повече не пророни и дума.
Какво искаше да каже служебният министър?
Вероятно, че познава българската Конституция, че не е едноличен създател на охулените текстове, че планът е дело на тежък групов труд. Ако е правилно, че текстовете в действителност са писани в продължение на 15 години (друг участник в полемиката загатна 10), значи Зарков е прав. Освен в случай че от този момент самичък не е обмислял сходни хрумвания, мечтаейки в миналото да стане основен прокурор. Думите му удостоверява и фактът, че множеството параграфи са на процедура копирани от плана на предния министър на правораздаването Надежда Йорданова.
Защо трябваше служебният министър да реагира нервно, откакто е вписан като вносител от името на министерството - т.е. от неговия екип? И в случай, че самичък се е хванал на хорото и е играл по непозната свирка, звучаща подправено? При това не като правист, а като политик.
Какво в действителност сподели политикът Зарков на магистрата Сарафов?
Че от 15 години някой си е блъскал главата по какъв начин да сложи под взаимозависимост прокуратурата и правосъдната власт, по какъв начин да назначават, освобождават и държат на каишка основния прокурор, да сменят „ при нужда “ шефовете на висшите съдилища, да раздадат прокурорски функционалности на Министерство на вътрешните работи и прочие и прочие Но ето, че през днешния ден, когато е настанал моментът за тези промени, те са се оказали невъзможни без промени в Конституцията (в момента немислими) или без погазването й.
Да беше споделил, че импортираният от него план е плод на политическата невъзможност в страната, всички щяха да го схванат. Но трябваше да посочи и кой е отговорен за нея. Или пък да беше потърсил с екипа си решение на проблемите, искайки мнението на практикуващи съдии, прокурори и следователи, на конституционни съдии, на Висшия правосъден съвет, учени в областта на наказателното право, на юридически съсловни организации и неправителствени организации. Все щеше да стигне до надалеч по-удачно решение. Явно обаче задачата е била друга, не правна.
Едва ли някого убедиха и отговорите на отправените рецензии към плана, дадени преди съвещанието от заместника му Емил Дечев. Зам.-министърът изясни да вземем за пример, че служители на реда, а не следователи трябвало да проверяват основния прокурор, тъй като по този начин било записано в отчети на Европейската комисия и резолюции от заседания на министри в Съвета на Европа. Е, и? В някои европейски страни основният прокурор е и министър на правораздаването, в други следствията се водят от съдия-следователи, в трети правната уредба е едвам съпоставима с останалите. Навсякъде националната правна система е устроена и работи съгласно настоящата в страната конституционна уредба, без това да им пречи да следват общоевропейски правила и стандарти.
Главният прокурор и заместниците му изрично нямало да се проверяват от арбитър. Той щял да бъде избран на инцидентен принцип измежду определени от Наказателната гилдия на Върховния касационен съд и назначен като прокурор във Върховна касационна прокуратура. След привършване на следствието, отново щял да си стане арбитър. Хитро измислено, стига това да не беше чиста проба изключително законодателство, неразрешено от Конституцията. В чл.119, алинея 3 е записано: „ Извънредни съдилища не се позволяват “.
С този закон, съгласно вносителите, ще бъдат спрени десетките осъждания на страната в Европейския съд по правата на индивида, налагани съгласно правосъдната процедура по случая „ Колеви против България “. Въпросът тук е, в случай че е тъкмо с този проектозакон, няма ли България скоро да бъде връхлетяна от нова вълна осъждания в Европейския съд. Този път по друга причина, за която ни загатна другарски не различен, а Венецианската комисия. Преди месеци оттова дойде мнение за препоръчаните от министър Надежда Йорданова промени в правосъдната власт (по-късно копирани в плана „ Зарков “). Становище, съдържащо експлицитна рекомендация – да бъде реализиран баланс с българската Конституция.
Оказва се, че екипът на Зарков в министерството, който няма авторство над скандалния законопроект, в продължение на месец не е положил най-малко малко старания да съобрази текстовете с тази европейска рекомендация. Тоест да я извърши. Иначе казано, да си свърши работата. А в този момент се сърди на Сарафов, че споделил истината.
Надежда към момента има. Обсъждането на законопроекта бе отсрочено за идната сряда. Дано до тогава депутатите схванат, че политическите решения за правораздаването са рискови, тъй като те пораждат каскада от нови проблеми пред правовия ред.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ