Правосъдният министър Крум Зарков обяви, че е поставил държавния печат

Правосъдният министър Крум Зарков разгласи, че е сложил държавния щемпел върху указа на президента за обявяване в Държавен вестник на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, въвеждащ механизъм за следствие на основния прокурор.

Според Конституцията законите следва да се обнародват в 15-дневен период след приемането им, като за задачата президентът следва да издаде декрет. Такава е процедурата, в случай че не се постанова несъгласие. В съответния случай такова не се очакваше, защото финалната версия на законопроекта бе направена от Крум Зарков, който е правосъден министър в служебния кабинет на Радев.

Все отново налице бе закъснение с два дни (указът не бе оповестен в Държавен вестник във вторник), което е показателно - за съпоставяне през 2021 година, когато 45-ото Народно събрание одобри промените в Изборния кодекс, Радев издаде указа незабавно, а промените бяха обнародвани няколко часа по-късно в петъчния брой на " Държавен вестник ".

Парламентът одобри скоростно измененията в Наказателно-процесуалния кодекс. Цялата процедура процедура лиши на депутатите тъкмо осем дни, като законът бе дефинитивно признат предишния петък. Целта, която народните представители си сложиха, бе да изпреварят гласуването във Висш съдебен съвет, тъй че главата на Гешев да падне с 13 гласа. Цялото бързане и скоростното приемане на текстовете, които са свързани както с Плана за възобновяване, по този начин и с приемането на България в Шенген, допреди няколко месеца бе немислимо. Само в 48-ото Народно събрание да вземем за пример ГЕРБ и Движение за права и свободи бранеха Гешев, а с това и неодобряваха измененията в Наказателно-процесуален кодекс с процедурни хватки, трикове с кворума и целеустремено игнориране на импортираните текстове, които застояха в деловодството на Народното събрание съвсем три месеца. Когато текстовете най-накрая влязоха в комисия, заседанието завърши в 20 ч., само че без политически спор и гласоподаване, тъй като депутатите се уморили. Това обаче бяха същите хора, които с порив 18 часа прекрояваха Изборния кодекс. След закъснение от седмица текстовете стигнаха до пленарна зала, но ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи провалиха кворума и неодобряваха промяната. На идващото съвещание законопроектът бе признат на първо четене, само че от ГЕРБ не позволиха редуциране на периодите сред двете четения.

Така 48-ото Народно събрание отиде в историята. В хода на предизборната акция обаче Борисов съобщи, че механизъм за следствие на основния прокурор ще има. В 49-ият парламент той разшири обещанието си с уговорката всички проектозакони на правосъдния министър Крум Зарков, които назовава " Крумови закони ", да бъдат признати. В това число влизат злощастните промени в Наказателно-процесуален кодекс и промяната в КПКОНПИ. След това изненадващо Мария Габриел, издигната от ГЕРБ-СДС за министър председател с първия мандат, разгласи, че първата задача на правосъдния министър в кабинета ѝ ще е да внесе искане за предварителното освобождение на Иван Гешев поради уронване на престижа на правосъдната система. Така досегашните гневни бранители на Гешев му обърнаха тил, а оставката му бе поискана и от Движение за права и свободи. Няколко дни по-късно основният прокурор проговори и с изключение на демонстративното късане на оставка заплаши, че ще измита политическия отпадък от Народното събрание. Това не разколеба депутатите, които си сложиха задачата да изпреварят Висш съдебен съвет и през приемането на текстовете Гешев да бъде по-лесно отхвърлен. За задачата измененията в Наказателно-процесуален кодекс бяха първият признат законопроект на правната комисия. Няколко часа по-късно, в прорез с правилника, текстовете влязоха на първо четене в зала. Минути след гласуването се организира и изключително съвещание на правната комисия, след което, по концепция на Десислава Атанасова от ГЕРБ, сроковете за оферти бяха съкратени на 3 дни. Предложението ѝ мина с конституционно болшинство от 163 гласа.