Защо Надежда Йорданова отказа публичен дебат с Иван Гешев?
Правосъдният министър показва недостиг на причини за очистване на спецправосъдието и за премахване на обвинител №1
Отстраняването на основния прокурор Иван Гешев и замяната му с човек на статуквото е задача № 1 на правосъдния министър Надежда Йорданова. Втората най-важна задача на издигнатата от „ Демократична България “ до виновния пост Йорданова е и закриването на профилираното правораздаване, където Гешев правоприлагаше преди да стане част от управлението на държавното обвиняване. С това, съгласно ръководещите, съвсем се изчерпва така наречен „ правосъдна промяна “. Тя ще е цялостна, в случай че КПКОНПИ бъде разграничена на две, и сътрудниците ѝ получат проверяващи функционалности. Всъщност, задачата на „ промяната “ на Антикорупционната комисия е да се вдигнат запори за 3 милиарда лева, само че това е друга тематика.
Да се върнем към обществените опити на министър Йорданова да отбрани и аргументира потребността от отстраняването на основния прокурор и от елиминирането на профилираното правораздаване. На последното съвещание на Пленума на Висшия правосъден съвет ((ВСС) правосъдният министър сподели, че е извънредно несигурна в дейностите си. Поведение, което би следвало да е друго, изключително когато се желае премахване на един от „ тримата огромни “ в правосъдната власт.
Надежда Йорданова още веднъж не показа юридически причини в поддръжка на настояването за предварително преустановяване на мандата на Гешев. Министърката даже бе довела със себе си помощник от министерството на правораздаването, който като че ли трябваше да ѝ „ пази боязън “ от членовете на Висш съдебен съвет. Досега в историята на кадровия орган в никакъв случай не е имало случай, в който правосъдният министър косвено да признае, че не разполага с административен потенциал по какъв начин да води съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет. Ситуацията се усложни, когато един от кадровиците изиска да се съблюдават разпоредбите (според които на съвещанието могат да участват членове на Висш съдебен съвет, министъра и основния правосъден инспектор) и на Йорданова ѝ се наложи да изгони сътрудничката си.
Идентична бе обстановката и седмица по-рано, само че в Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание, когато се организира 9-часов спор, завършил с гласуването на първо четене на плана за очистване на спецправосъдието. Там изявата на Йорданова се ограничи в изчитането на авансово квалифицирано изложение, евентуално от упомената сътрудничка. По време на същинския спор обаче тезите на правосъдното министерство се защитаваха от двама съдии – Юлия Ковачева от Върховен административен съд и Емил Дечев от Софийски градски съд, понастоящем заместник-министри на правораздаването.
Излиза, че в изявите, при които ѝ се постанова да влиза директно в спор с основния прокурор, Йорданова губи своята убеденост. Вероятно и тъй като не може да показа юридически издържани причини за ликвидирането на спецправосъдието и отстраняването на Гешев. Това изяснява и за какво правосъдният министър не желае да влезе в обществен спор с обвинител №1 за правосъдната промяна. Така, вместо обществото да построи позицията си за правосъдната система у нас на база на обществено излагане на причини и обстоятелства, то бива замеряно с политически опорки от правосъдния министър и нейните настойници от властта. Прави усещане, че Надежда Йорданова опитва да компенсира неуспехите си от съвещанията на Висш съдебен съвет и правната парламентарна комисия със скучновати изявленията пред комфортни за властта медии и публицисти, където заместничката на Христо Иванов в „ Да, България “ в никакъв случай няма да бъде запитана за действителните претекстове на войната на политиците против държавното обвиняване.
На съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет предходната седмица Йорданова капитулира пред реторичния коментар на основния прокурор – кои кръгове печелят от ликвидирането на спецпрокуратурата и от непрекъснатите лични офанзиви против обвинител №1. Правосъдният министър не желае да бъде питана за това, тъй като не може да отхвърли, че ликвидирането на профилираното правораздаване е от изгода за подсъдимите семейства – Баневи и Арабаджиеви, за братя Бобокови, за укриващите се от правораздаването Цветан Василев и Васил Божков и доста други.
„ Енергията, която се влага в тяхна отбрана, може да се употребява от госпожа Йорданова, която е юрист, и може да ги пази в правосъдните процеси, които се развиват. Според българската Конституция те са почтени до доказване на противното. Искам да успокоя госпожа Йорданова и някои други, които съставлява, че има закони, има Конституция. Тя не е суспендирана “, разяснява тогава Гешев и посъветва правосъдната министърка да отиде да беседва персонално с хората в дребните обитаеми места, с цел да се увери от първо лице какви са връзките сред хората там, визирайки общоизвестните локални зависимости.
След седмица – на 4 април, Висш съдебен съвет ще гледа всъщност настояването на правораздавания министър за отстраняването на основния прокурор. Отсега е ясно, че идният спор, в който Надежда Йорданова ще разчита на един-двама от кадровиците, с нищо няма да способства за възобновяване на доверието на жителите в правораздаването. Тъкмо противоположното, ще станем очевидци на следващото тъпчене на разделянето на управляващите и нова серия офанзиви против личността на Гешев. Доволни ще са поръчителите, които, с цел да оказват помощ на явно несъстоятелния правосъден министър, евентуално ще пратят следващата агитка под прозорците на кадровия орган на правосъдната власт.
Отстраняването на основния прокурор Иван Гешев и замяната му с човек на статуквото е задача № 1 на правосъдния министър Надежда Йорданова. Втората най-важна задача на издигнатата от „ Демократична България “ до виновния пост Йорданова е и закриването на профилираното правораздаване, където Гешев правоприлагаше преди да стане част от управлението на държавното обвиняване. С това, съгласно ръководещите, съвсем се изчерпва така наречен „ правосъдна промяна “. Тя ще е цялостна, в случай че КПКОНПИ бъде разграничена на две, и сътрудниците ѝ получат проверяващи функционалности. Всъщност, задачата на „ промяната “ на Антикорупционната комисия е да се вдигнат запори за 3 милиарда лева, само че това е друга тематика.
Да се върнем към обществените опити на министър Йорданова да отбрани и аргументира потребността от отстраняването на основния прокурор и от елиминирането на профилираното правораздаване. На последното съвещание на Пленума на Висшия правосъден съвет ((ВСС) правосъдният министър сподели, че е извънредно несигурна в дейностите си. Поведение, което би следвало да е друго, изключително когато се желае премахване на един от „ тримата огромни “ в правосъдната власт.
Надежда Йорданова още веднъж не показа юридически причини в поддръжка на настояването за предварително преустановяване на мандата на Гешев. Министърката даже бе довела със себе си помощник от министерството на правораздаването, който като че ли трябваше да ѝ „ пази боязън “ от членовете на Висш съдебен съвет. Досега в историята на кадровия орган в никакъв случай не е имало случай, в който правосъдният министър косвено да признае, че не разполага с административен потенциал по какъв начин да води съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет. Ситуацията се усложни, когато един от кадровиците изиска да се съблюдават разпоредбите (според които на съвещанието могат да участват членове на Висш съдебен съвет, министъра и основния правосъден инспектор) и на Йорданова ѝ се наложи да изгони сътрудничката си.
Идентична бе обстановката и седмица по-рано, само че в Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание, когато се организира 9-часов спор, завършил с гласуването на първо четене на плана за очистване на спецправосъдието. Там изявата на Йорданова се ограничи в изчитането на авансово квалифицирано изложение, евентуално от упомената сътрудничка. По време на същинския спор обаче тезите на правосъдното министерство се защитаваха от двама съдии – Юлия Ковачева от Върховен административен съд и Емил Дечев от Софийски градски съд, понастоящем заместник-министри на правораздаването.
Излиза, че в изявите, при които ѝ се постанова да влиза директно в спор с основния прокурор, Йорданова губи своята убеденост. Вероятно и тъй като не може да показа юридически издържани причини за ликвидирането на спецправосъдието и отстраняването на Гешев. Това изяснява и за какво правосъдният министър не желае да влезе в обществен спор с обвинител №1 за правосъдната промяна. Така, вместо обществото да построи позицията си за правосъдната система у нас на база на обществено излагане на причини и обстоятелства, то бива замеряно с политически опорки от правосъдния министър и нейните настойници от властта. Прави усещане, че Надежда Йорданова опитва да компенсира неуспехите си от съвещанията на Висш съдебен съвет и правната парламентарна комисия със скучновати изявленията пред комфортни за властта медии и публицисти, където заместничката на Христо Иванов в „ Да, България “ в никакъв случай няма да бъде запитана за действителните претекстове на войната на политиците против държавното обвиняване.
На съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет предходната седмица Йорданова капитулира пред реторичния коментар на основния прокурор – кои кръгове печелят от ликвидирането на спецпрокуратурата и от непрекъснатите лични офанзиви против обвинител №1. Правосъдният министър не желае да бъде питана за това, тъй като не може да отхвърли, че ликвидирането на профилираното правораздаване е от изгода за подсъдимите семейства – Баневи и Арабаджиеви, за братя Бобокови, за укриващите се от правораздаването Цветан Василев и Васил Божков и доста други.
„ Енергията, която се влага в тяхна отбрана, може да се употребява от госпожа Йорданова, която е юрист, и може да ги пази в правосъдните процеси, които се развиват. Според българската Конституция те са почтени до доказване на противното. Искам да успокоя госпожа Йорданова и някои други, които съставлява, че има закони, има Конституция. Тя не е суспендирана “, разяснява тогава Гешев и посъветва правосъдната министърка да отиде да беседва персонално с хората в дребните обитаеми места, с цел да се увери от първо лице какви са връзките сред хората там, визирайки общоизвестните локални зависимости.
След седмица – на 4 април, Висш съдебен съвет ще гледа всъщност настояването на правораздавания министър за отстраняването на основния прокурор. Отсега е ясно, че идният спор, в който Надежда Йорданова ще разчита на един-двама от кадровиците, с нищо няма да способства за възобновяване на доверието на жителите в правораздаването. Тъкмо противоположното, ще станем очевидци на следващото тъпчене на разделянето на управляващите и нова серия офанзиви против личността на Гешев. Доволни ще са поръчителите, които, с цел да оказват помощ на явно несъстоятелния правосъден министър, евентуално ще пратят следващата агитка под прозорците на кадровия орган на правосъдната власт.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ