При заплата 560 лв. работникът ще взема чисто 434 лв., работодателят ще плаща 666 лева
Правителството публично разгласи, че от 1 януари 2019 година минималната работна заплата ще се вдигне с 50 лв. и ще стане 560 лв..
Звучи добре, само че тези пари са единствено на книга. Чистите пари, за които нормално служащият приказва, когато стане дума за заплата, са много по-малко. Разходите за труд, за които работодателят си прави сметка, пък са много повече.
При новата минимална заплата от 560 лв., служащият ще получи чисто 434,55 лева, в случай че не му се поставят някакви други надбавки, да вземем за пример са стаж.
За да получи служащият своите 434,55 лв., работодателят ще би трябвало да заплати 665,95 лв..
Разликата е 231,40 лева От тях 183,19 лв. отиват за осигуровки, 48,21 лв. е данъкът общ приход, който теоритично служащият заплаща, само че в действителност работодателят начислява още преди заплащането на заплатата.
Управляващите (без значение кои са те) постоянно се хвалят, че данъчната тежест у нас е ниска и комфортно премълчават какъв брой е осигурителната тежест.
Затова дано си дадем сметка, че заплатата на всеки един от нас би била с 42% по-висока, в случай че нямаше осигуровки.
Осигурителната тежест у нас е 32,7%-33% (сметнато като % от брутната заплата). Тя се поделя в съответствие 40:60 сред служащ и шеф, като една дребна вноска (0,4-0,7% за трудова злополука) е напълно за сметка на работодателя.
Най-голямата вноска е за пенсии. Тя е общо 19,8%. За родените след 1960 година тя се разпределя 13,8% за Национален осигурителен институт (първа пенсия) и 5% за частен фонд (втора пенсия).
При състояние, че вноската за втора пенсия е наложителна, мистерия е по каква логичност пенсионните фондове удържат половин % месечно от всяка вноска като такса за ръководство. Такава такса би била оправдана при капиталовите фондове, които търсят клиенти. А клиентите на пенсионните фондове са обезпечени със закон, а парите се събират от Национална агенция за приходите.
Половин % месечно наподобява дребна сума и към този момент 10 години никой не се занимава с нея. Но при сегашните заплати прави към 12 милиона лв. месечно, които биха могли да отиват в Национален осигурителен институт (консервативен вариант) или да се натрупват в персоналната партида за втора пенсия.
Този " малък пропуск ", който за 10 години е налял над 1 милиард лв. голословни пари в частните фондове, комфортно се премълчава всякога от синдикатите, когато заговорят за повдигане на така и така високите осигуровки.
Къде отиват останалите пари?
3% от заплатите ни отиват за фонд " Общо заболяване и майчинство ", от който се заплащат болничните. 1% отиват за компенсации за безработица.
Най-голямият и най-трудният за обосноване разход е здравната осигуровка. Тя е 8%. Ако се питате за какво непрестанно се появяват непотребни лечебни заведения, които са по-скоро хотели и в тях няма лекари, за какво се изписват подправени клинични пътеки, за какво ви водят, че сте на легло, а сте си у дома или най-лошото - за какво ви вършат интервенция, от която нямате потребност, отговорът е в тези 8%. Размерът на тази вноска е безусловно голословен. Разходите, които в този момент се отделят за опазване на здравето са в пъти повече, в сравнение с преди по този начин наречената " промяна ". Дори първоначално й вноската беше 6%. Пак беше голословно висока, само че тихомълком и отново без рационално пояснение набъбна до 8%.
Далеч сме от мисълта, че не би трябвало да има осигуровки. Но считаме, че половин заплата месечно е задоволително огромна сума, с цел да сме по-чувствителни към въпроса къде отиват тези пари, защо се харчат и няма ли осигурителни вноски, които биха могли да се понижат.
Звучи добре, само че тези пари са единствено на книга. Чистите пари, за които нормално служащият приказва, когато стане дума за заплата, са много по-малко. Разходите за труд, за които работодателят си прави сметка, пък са много повече.
При новата минимална заплата от 560 лв., служащият ще получи чисто 434,55 лева, в случай че не му се поставят някакви други надбавки, да вземем за пример са стаж.
За да получи служащият своите 434,55 лв., работодателят ще би трябвало да заплати 665,95 лв..
Разликата е 231,40 лева От тях 183,19 лв. отиват за осигуровки, 48,21 лв. е данъкът общ приход, който теоритично служащият заплаща, само че в действителност работодателят начислява още преди заплащането на заплатата.
Управляващите (без значение кои са те) постоянно се хвалят, че данъчната тежест у нас е ниска и комфортно премълчават какъв брой е осигурителната тежест.
Затова дано си дадем сметка, че заплатата на всеки един от нас би била с 42% по-висока, в случай че нямаше осигуровки.
Осигурителната тежест у нас е 32,7%-33% (сметнато като % от брутната заплата). Тя се поделя в съответствие 40:60 сред служащ и шеф, като една дребна вноска (0,4-0,7% за трудова злополука) е напълно за сметка на работодателя.
Най-голямата вноска е за пенсии. Тя е общо 19,8%. За родените след 1960 година тя се разпределя 13,8% за Национален осигурителен институт (първа пенсия) и 5% за частен фонд (втора пенсия).
При състояние, че вноската за втора пенсия е наложителна, мистерия е по каква логичност пенсионните фондове удържат половин % месечно от всяка вноска като такса за ръководство. Такава такса би била оправдана при капиталовите фондове, които търсят клиенти. А клиентите на пенсионните фондове са обезпечени със закон, а парите се събират от Национална агенция за приходите.
Половин % месечно наподобява дребна сума и към този момент 10 години никой не се занимава с нея. Но при сегашните заплати прави към 12 милиона лв. месечно, които биха могли да отиват в Национален осигурителен институт (консервативен вариант) или да се натрупват в персоналната партида за втора пенсия.
Този " малък пропуск ", който за 10 години е налял над 1 милиард лв. голословни пари в частните фондове, комфортно се премълчава всякога от синдикатите, когато заговорят за повдигане на така и така високите осигуровки.
Къде отиват останалите пари?
3% от заплатите ни отиват за фонд " Общо заболяване и майчинство ", от който се заплащат болничните. 1% отиват за компенсации за безработица.
Най-голямият и най-трудният за обосноване разход е здравната осигуровка. Тя е 8%. Ако се питате за какво непрестанно се появяват непотребни лечебни заведения, които са по-скоро хотели и в тях няма лекари, за какво се изписват подправени клинични пътеки, за какво ви водят, че сте на легло, а сте си у дома или най-лошото - за какво ви вършат интервенция, от която нямате потребност, отговорът е в тези 8%. Размерът на тази вноска е безусловно голословен. Разходите, които в този момент се отделят за опазване на здравето са в пъти повече, в сравнение с преди по този начин наречената " промяна ". Дори първоначално й вноската беше 6%. Пак беше голословно висока, само че тихомълком и отново без рационално пояснение набъбна до 8%.
Далеч сме от мисълта, че не би трябвало да има осигуровки. Но считаме, че половин заплата месечно е задоволително огромна сума, с цел да сме по-чувствителни към въпроса къде отиват тези пари, защо се харчат и няма ли осигурителни вноски, които биха могли да се понижат.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ