Правителството одобри на днешното си заседание официална позиция на страната

Правителството утвърди на днешното си съвещание публична позиция на страната ни за формирано по искане на Европейската комисия (ЕК) дело против България пред Съда на Европейския съюз (ЕС). Делото е поради закъснение на въвеждането на законодателството ни в сходство с Директива на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за отворените данни и повторното потребление на информацията от публичния бранш. Директивата е трябвало да бъде въведена в българското законодателство до 17 юли 2021 година Поради забавяне в транспонирането й с повече от 19 месеца, на 15 февруари 2023 година Европейска комисия е сезирала Съда на Европейски Съюз, оповестиха от пресцентъра на Министерския съвет (МС).

В позицията се упорства да искът да бъде отритнат напълно като безпочвен или при изискванията на алтернативност да се отхвърли част от него, за която кабинетът твърди, че България извършва наредбите на противоречивата инструкция посредством настоящото си законодателство. Страната ни упорства да се отхвърли настояването за налагане на наказания или да бъде понижен размерът на предявената от Европейска комисия еднократно платимата глоба до вероятния най-минимален размер.

В формалната българска позиция се показва, че се планува наредбите на директивата да бъдат въведени в българското законодателство посредством Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).

Проектът на позицията е направен от Министерство на електронното ръководство (МЕУ), като е прегледан и утвърден на съвещание на Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет на 26 юни 2023 година В документа като аргументи за забавянето са посочени затруднената законодателна динамичност в страната. Отбелязва се, че има и отчасти транспониране на директивата в националното законодателство, както и фактическо приложение на част от наредбите.

" България неколкократно е изразявала публична позиция, че поредицата от предварителни парламентарни избори през последните две години се отразяват отрицателно на законодателния развой в България. Предходните три Народното събрание не гласоподаваха проектозакона в зала заради късия си период на битие ", се споделя още в позицията, като се прецизира, че на 31 май 2023 година Народното събрание е приело на първо гласоподаване утвърждения от държавното управление план на Закон за изменение и допълнение за ЗДОИ.