Правилото на 72-та часа
Правите ли си лист с нещата, които бихте желали да свършите? А случва ли ви се да пренасяте несвършените през днешния ден задания в листата за на следващия ден? Повечето от нас го вършат непрестанно - за на следващия ден, за другата седмица, за някой
Чували ли сте за правилото на 72-та часа? В основата си то твърди, че, колкото по-дълго отлагаме едно нещо, толкоз по-малко евентуално е да го създадем в миналото. С други думи, когато отложим освен това от 72 часа, нормално намираме задоволително причини по-късно, с цел да не го случим.
Факт е, че човешкият мозък е програмиран по този начин, че в случай че дадена концепция не се трансформира в претекст за дейностите на нейния притежател, той стартира да я приема към този момент единствено като картина, само че дейности по нея не се подхващат. Което значи, че тя към този момент няма такова значение за него. Помислете си единствено за всички отворени прозорци в браузъра на компютъра ви с или информация, която сте желали да прочетете, само че сте отсрочили за по-късно. Колко от тях в действителност прочитате, в случай че сте го отсрочили за повече от 72 часа?
Когато знаем и сме наясно с обстоятелството на прогресивния спад в мотивацията и стимулирането за осъществяването на едно или друго деяние с всеки изминат час, бихме могли по-лесно да подредим дейностите си съгласно значимостта им и ентусиазма си и да отмятаме най-ценните за нас незабавно, на момента. Може единствено да стартираме подготовка или някаква дребна част от активността по нещо, само че би трябвало да бъде в границите на 72 часа от появяването на концепцията или взимането на решението. Важно е първите стъпки да бъдат направени през първите 72 часа, вторите в идващите 72 и по този начин нататък, с цел да не загубим изцяло мотивация и в никакъв случай да не приключим нещото, което желаеме.
Можем да се оправим с отлагането, в случай че то е проблем за нас. Необходими са единствено малко обмисляне, дисциплинираност и кураж да формираме
Чували ли сте за правилото на 72-та часа? В основата си то твърди, че, колкото по-дълго отлагаме едно нещо, толкоз по-малко евентуално е да го създадем в миналото. С други думи, когато отложим освен това от 72 часа, нормално намираме задоволително причини по-късно, с цел да не го случим.
Факт е, че човешкият мозък е програмиран по този начин, че в случай че дадена концепция не се трансформира в претекст за дейностите на нейния притежател, той стартира да я приема към този момент единствено като картина, само че дейности по нея не се подхващат. Което значи, че тя към този момент няма такова значение за него. Помислете си единствено за всички отворени прозорци в браузъра на компютъра ви с или информация, която сте желали да прочетете, само че сте отсрочили за по-късно. Колко от тях в действителност прочитате, в случай че сте го отсрочили за повече от 72 часа?
Когато знаем и сме наясно с обстоятелството на прогресивния спад в мотивацията и стимулирането за осъществяването на едно или друго деяние с всеки изминат час, бихме могли по-лесно да подредим дейностите си съгласно значимостта им и ентусиазма си и да отмятаме най-ценните за нас незабавно, на момента. Може единствено да стартираме подготовка или някаква дребна част от активността по нещо, само че би трябвало да бъде в границите на 72 часа от появяването на концепцията или взимането на решението. Важно е първите стъпки да бъдат направени през първите 72 часа, вторите в идващите 72 и по този начин нататък, с цел да не загубим изцяло мотивация и в никакъв случай да не приключим нещото, което желаеме.
Можем да се оправим с отлагането, в случай че то е проблем за нас. Необходими са единствено малко обмисляне, дисциплинираност и кураж да формираме
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ