Пръскане на лозата против мана – гроздето често страда от

Пръскане на лозата срещу мана – гроздето постоянно страда от композиция от климатични въздействия, нашествия на вредители, гъбични и вирусни болести. Опитните производители не чакат външни прояви на патогенния развой и подхващат превантивни ограничения авансово. Но за начинаещите може да е мъчно да схванат какво се случва с растенията и те губят скъпо време в търсене на отговори.

Един от присъщите признаци, които демонстрират настъпването на сериозна обстановка, са появилите се бели петна по листата на гроздето . В същото време няма единна рекомендация за лекуване на инфектирани растения, защото петната могат да бъдат пратеници на разнообразни болести. Изкуството да “четете листата ” е значимо умеене за градинаря (лозаря), което ви разрешава бързо и тъкмо да определите повода за заболяването и да вземете ограничения за нейното прекъсване. Но отново повтаряме, превантивното отнасяне е за предпочитане!

Оидиум (брашнеста мана) по лозата

Най-големи вреди на лозарството нанася оидиумът – гъбично заболяване, породено от патогена Uncinula necator от разреда на брашнестата мана. Благоприятни условия за развиването му са влажно и умерено топло време, което се заменя с горещо и изсъхнало.

Наблюдавано е, че разпространяването на мана се форсира по време на интервали на високо атмосферно налягане. Особено наранени от заболяването са гъсто облистените растения или тези, ситуирани на неприятно проветриви места. Безопасността на бъдещата годишна продукция зависи от грижата на градинаря, защото появяването на огнища на бял налеп по листата е най-ранният признак на болестта.

При заразяване с брашнеста мана издънките изостават в развиването си, а листата, като се изключи че получават бели петна, постоянно се извиват. Важно е да знаете, че белите петна по листата на гроздето с оидиум са доста характерни и разпознаваеми: те нямат ясни очертания и наподобяват по този начин, като че ли листът е неравномерно посипан с пепел .

С развиването на заболяването, белезникавостта се реалокира от предната страна на листата към задната, по-късно към съцветията и плодовете. Тъканите под бяло покритие стават кафяви и по-късно изсъхват.

Предотвратяването на появяването на брашнеста мана стартира с подвързване на лозята и унищожаване на непотребните издънки за по-добра вентилация на растенията. След това се прави тройна обработка с фунгициди (Ридомил Голд Р, Топсин, Куадрис, Тиовид Джет и други).

Кога се пръска с препарати срещу мана по гроздето

• първата обработка на лозето се прави в интервала, когато от пъпките се появяват млади издънки с три до пет листа;
• второто отнасяне би трябвало да се направи преди цъфтежа;
• третото отнасяне срещу мана се прави при оформяне на гроздето, като третирането би трябвало да е преди зърната да станат по-големи от грахово зърно;

От всички горепосочени препарати контактният фунгицид въз основата на колоидна сяра Тиовид Джет е най-безвреден за хората , само че в това време е по-малко ефикасен против патогена. При развъждане на сортове грозде, устойчиви на мана и предпочитание за приемане на екологично чисти артикули, потреблението на това лекарство ще бъде целесъобразно. За феновете на био земеделието, фунгицидът Курацио би ви приключил идеалната работа. Този препарат е органически артикул от варовик и самородна сяра

Ако култивираните сортове не са ваксинирани против брашнеста мана, те би трябвало да се третират със систематични фунгициди, а серните да се употребяват за в допълнение напръскване директно преди узряването на чепката, защото след такова отнасяне яденето на плодове е разрешено след ден.

Обикновена мана ( Plasmopara viticola ) – напръскване на лозата срещу мана

Друго заболяване с гъбичен темперамент, което визира лозята в дъждовни години, е плесента. Причинителят е Plasmopara viticola от групата на подправените брашнести мани, паразитиращи извънредно по гроздето (близък родственик на причинителя на късната мана). През сезона гъбичката може да създаде до 20 генерации.

Пренебрегваното развиване на патогена му разрешава, дружно с падналите листа, да преживее удобно зимата. През пролетта зооспорите на гъбичката покълват още веднъж и се придвижват до органите на растенията от вятъра или от дъждовните пръски.

Началото на болестта е елементарно да се пропусне, защото при влажно време първият симптом за него – мазни петна по листата – не се вижда изключително. Тогава долната част на листата е покрита с бял цвят. Ако се остави без контрол, може да се популяризира върху цялата издънка за няколко седмици.

Важно е да знаете! Петната от мухъл, за разлика от оидиума, имат по-ясни очертания, а самата плака има финозърнеста конструкция, наподобяваща мана.

Ако се прескочат ранните стадии на болестта, петната стават кафяви, на тяхно място се образува некроза, което води до изсъхване и опадане на листата. Разпространявайки се по съцветията, маната нарушава развиването им и бързо понижава добива на грозде. Инфекцията е най-опасна през първата половина на лятото, защото унищожава тазгодишната годишна продукция. Но даже и в края на лятото, когато гроздовете се образуват и са съвсем узрели, маната не минава без диря, удряйки леторастите и нарушавайки полагането на реколтата от идната година.

Подобно на други гъбички, плесенният патоген се задейства при топло, влажно и умерено време. Ето за какво вярното образуване на лозите, вързани към пергола , има забележителен принос за предотвратяването на заболяването. Поради способността на маната да зимува в падналите листа, в края на сезона всички растителни останки под лозята би трябвало да бъдат изгребани и изгорени, а почвата да се мулчира .

Превантовно напръскване на лозата срещу мана

За превантивно отнасяне с фунгициди се употребява същият троен метод както при оидиума. А точно – напръскване върху първите листа, върху пъпките и върху завършените гроздаци. Сред медикаментите, които демонстрират най-голяма успеваемост, можем да разграничим систематичните фунгициди Ридомил и Микал Флаш. Също по този начин и контактните средства Купроцин или 1% разтвор Бордо Микс.

За устойчиви на плесен сортове третирането с фунгициди ще би трябвало да продължи в допълнение на всеки 15 дни. Общо 7-8 третирания през вегетационния интервал. Манипулациите обаче би трябвало да бъдат прекъснати най-малко 30 дни преди плануваната дата на прибиране на реколтата. Това е интервалът на изчакване след потребление на множеството от упоменатите артикули.

Други аргументи за бели петна по листата на гроздето

Ако по листата на гроздето се появят бели петна, това може да демонстрира недостиг на детайли. Те са значими за развиването на растението в почвата или има нарушаване в киселинно-алкалния му баланс:

• обезцветените зони към жилките или изсветляването на листата е съвсем сигурен симптом на желязна хлороза (липса на желязо). Коригира се посредством напръскване с 0,5% разтвор на стоманен сулфат, 0,4% разтвор на стоманен хелат или препарати на желязна основа;
• мозаечните петна при опазване на зелените площи към основните жилки, както и сводестата форма на листата и късите междувъзлия на леторастите демонстрират липса на бор . Проблемът се отстрани посредством прибавяне на боракс (1,5 г/кв.м) към почвата. Или напръскване с борна киселина (20 г на 10 л вода);
• всички горепосочени признаци могат също да демонстрират карбонатна хлороза (прекомерна алкалност на почвите, която предотвратява асимилацията на елементи). Тя може да се поправя посредством използване на сяра (не повече от 45 г / кв.м, разграничена на пролетни и есенни приложения) ;
• следи се обезцветяване на листата по краищата и сред жилките – дефицит на магнезий . Характерен е за киселите почви, като казусът се отстрани посредством поддържане на лозето с калиев сулфат с магнезий (6–8 г/кв.м).

Бялото леке ​​по гроздовите листа е естествено взаимоотношение на живите организми, което е нежелателно от индивида. Навременните превантивни и лечебни ограничения разрешават да се спре развиването на патогенните процеси. Така ще се реализиран високи добиви както в промишлени условия, по този начин и в домашните градини.