Практически актът на разпятието е изтезание, лишаване от живот чрез

Практически актът на разпятието е мъчение, отнемане от живот посредством приковаване на кръст. Първото известно разпятие (разпъване) е осъществено от персите.

Александър Македонски и неговите военачалници възстановили тази процедура в средиземноморските страни - от Египет до Картаген. Римляните го усвоили елементарно и го трансформирали в доста ефикасен способ за наказване. По него време не се употребила класическата форма на кръст, а под форма на буквата Т. Има задоволително исторически доказателства, че Христос е бил разпънат точно на подобен кръст.

След ареста на Христос, още първата нощ, когато бил затворен и на разпит при първосвещеника, там му била нанесена първата физическа контузия, удряли го по лицето, тъй като мълчал и не отговарял на въпросите му. След това охранителите му надянали на главата превръзка и издевателствали над него. Отново го плюли и го удряли. На сутринта обичай, жаден, изстрадал от издевателството и безсънната нощ, Христос бил заведен в крепостта при Пилат Понтийски. Под натиска на тълпата той осъдил Христос на разпятие.