Експерт: Пловдив може да бъде пешеходен и велосипеден град, ...
Пpeдвapитeлният пpoeкт зa измeнeниe нa Oбщия ycтpoйcтвeн плaн нa Πлoвдив към този момент беше показан на ЕСУТ (Експертен съвет по устройство на територията). Планът обаче провокира много полемики и жителите, бизнесът и разнообразни публични организации упорстват за още промени по него с оглед прецизирането му.
Основната пpeпopъкa към създателите на обновения Общ устройствен план е да разпишат по този начин новия проект, че дa cпpe пpeзacтpoявaнeтo на Пловдив и дa ce oбъpнe внимaниe нa зeлeнaтa cиcтeмa. Случи ли се това в окончателния вид на създаването? И в каква посока ще се развива Пловдив в идващите 20-30 години? " Марица " дава думата на специалистите. Днес предлагаме мнението на ландшафтния проектант Невена Цветкова.
- Преди време с ваши сътрудници, ландшафтни архитекти, представихте идея с над 50 съответни оферти към екипа, подготвящ финалния вид на Общ устройствен план на Пловдив. Съобрази ли се Общината с вашите оферти?
- Устройственото обмисляне на обитаемоте места за десетки (дори стотици) години напред е извънредно фина и сложна задача. Трудно е да се планува какви ще са потребностите на популацията след толкоз доста години. И въпреки всичко климатичните промени са в ход, автомобилният трафик е голям, популацията в огромните градове се усилва, замърсяването на въздуха също. Всички тези обстоятелства са безспорни и точно те би трябвало да са главните опорни точки, върху които стъпваме при обмисляне на градовете. Въпреки терзанията ни и международните трендове за развиване на зелени, налични и пешеходни градове, Община Пловдив не съумява задоволително добре да огледа в бъдещето, когато градът ще се е развил, само че
ще остане без нужния най-малко зелени площи за необятно публично прилагане.
Перспективно и вярно обмисляне на качествена зелена система, която да дава отговор на стандартите на Световната здравна организация, е извънредно значим детайл от градското обмисляне. Според СЗО оптималното количество зелени площи за необятно публично прилагане е 50 кв.м/жител. За жал, в Пловдив (и в множеството огромни градове в България) разполагаме с към 11 кв. м/жител. Чрез изкуствено прибавяне на площи към салдото на територията в новия Общ организационен проект числата не са толкоз притеснителни, само че както алармирахме и преди, уличното озеленяване и разграничителните линии по огромните булеварди не са места за отдих, по тази причина привидното съществуване на зелени площи не успокоява, а в противен случай, поражда още подозрения и съмнение в работата и подбудите на Общината.
Съществените проблеми, които набелязахме с сътрудниците ландшафтни архитекти, не са взети под внимание, смяната на статута на площи, осъществени като зелени площи, продължава и това е сериозен проблем. Голяма част от парк „ Отдих и просвета “ трансформира предназначението си, което отваря малка врата за застрояване. Същото се случва и с остров Адата, терените за Ботаническа градина, по този начин нужния Южен парк (срещу пандиза в регион " Южен " ), парк " Лаута ".
- Основната пpeпopъкa към създателите на обновения Общ устройствен план бе да разпишат по този начин новия проект, че дa cпpe пpeзacтpoявaнeтo на Пловдив и дa ce oбъpнe внимaниe нa зeлeнaтa cиcтeмa. Случи ли се това в окончателния му вид?
- За жал, огромна част от нашите рекомендации не са спазени. Едно от предложенията ни е да се заложат рестриктивни параметри за застрояване към главните градообразуващи детайли - тепетата и река Марица, които да запазят тези значими градски детайли, неглижирани в последните десетилетия. Друго предложение е
процентът озеленяване да не е излишък от територията на парцела, а най-малко 30%.
Тук, несъмнено, идва казусът с неналичието на надзор от Общината и контролните органи, които доста постоянно не си правят работата и не наблюдават за осъществяване на озеленяването в 5-годишния регламентиран период. Т.е. още веднъж има занемаряване на общия интерес в интерес на частния.
- Достатъчни ли ще са на пловдивчани зелените площи и нови паркове, заложени в Общия организационен проект на Пловдив, с оглед темповете на застрояване в града?
- Преди няколко месеца Общината направи допитване за План за интегрирано развиване. Там жителите ясно и изрично показаха мнение, че градът ни би трябвало да е по-зелен и по-удобен. Неприятно е, че новият Общ организационен проект не е в крайник с трендовете на ХХI век, не предлага положителни хрумвания и няма да задоволява потребностите на жителите след 10-15 години.
- А какво оферирате вие?
- Във връзка с неналичието на огромен многофункционален парк в град Пловдив едно от предложенията ни е терените в „ Гладно поле “ да се отредят за подобен. Той ще е съвсем в сърцето на града, ще се свърже с парк " Лаута " и дружно с преобладаващите в Пловдив северозападни ветрове ще окаже сензитивно въздействие върху микроклимата на регион " Източен " и " Тракия ". Многофункционалният парк ще съчетава на територията си разнообразни зони, които да задоволяват другите потребности на жителите, която бройка се усилва непрекъснато.
Видно от данните - от Общ устройствен план 2007 година, зелените площи в " Източен ", " Северен ", " Южен " и частично " Тракия " са незадоволителни.
- Виждате ли бъдещето на Пловдив като зелен, мобилен и резистентен град? Възможно ли е и по какъв начин може да се реализира понижаване на автомобилния трафик в града и изнасянето му оптимално надалеч от централна градска част.
- Пловдив има всички предпоставки да бъде пешеходен, велосипеден, с добър градски превоз, с добре озеленени паркове, улици и булеварди. За задачата би трябвало да се изготви добре премислен информационен проект, който да обезпечи придвижването в централните елементи и да ограничи придвижването с автомобил. За мен като ландшафтен проектант това са най-важните детайли от метода, по който да стане по-добър град за живеене, а това ще докара и до по-малка потребност от коли. Общият организационен проект може да зададе параметрите, съгласно които Пловдив да се развие в тази посока.
От изключителна значимост е и пешеходната досегаемост за допустимо най-кратко време до най-основните детайли на публичното обслужване - детски заведения, учебни заведения, спирки на градския превоз, зелени площи, терени за всеобщ спорт, здравни заведения, магазини. За жал, в проекта новопроектираните квартали в регион " Южен " - " Остромила " и " Беломорски " - такова публично обслужване не е планувано.
И по този начин потреблението на автомобил става наложително
Примерът от Щатите, където сходни квартали са много постоянно срещани, демонстрира, че този метод на обмисляне не е резистентен и е сполучлив за дребен интервал от време в живота на индивида. Проблеми и спомагателни отговорности се следят от най-малка възраст на децата - откарване и прибиране на учебно заведение, обществените им контакти в следваща възраст са лимитирани. С напредването на годините по-възрастните хора пък избират централните градски елементи поради близостта на обектите от публичното обслужване.
Допълнително утежняване на обстановката с трафика в централните елементи са и плануваните кръстовища на две равнища до Водната палата, пробива под Централна гара. Много изследвания са потвърдили, че където има по-добри условия за колите, има повече коли. И противоположното, където има по-добри условия за пешеходно придвижване, има повече пешеходци. Нека не забравяме, че Пловдив има една от най-дългите пешеходни зони в Европа, тъй че явно пешеходстването има почва у нас. Просто би трябвало да го създадем още по-удобно, безвредно и прелестно.
Визитка:
Ландшафтен проектант Невена Цветкова е преподавател по парково строителство в Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Пловдив. Работила е в култивиран центрове, декоративни разсадници и като началник на към 20 души, поддържащи зелената система на Асеновград. В момента дружно с екип от експерти написа Наръчник за засаждане, поддържане и резитба на декоративни дървета в обитаемоте места. Член на Съюза на ландшафтните архитекти, зам.-председател на Научно-техническо сдружение по озеленяване, зам.-председател на Обществен експертен съвет към Община Пловдив.
Основната пpeпopъкa към създателите на обновения Общ устройствен план е да разпишат по този начин новия проект, че дa cпpe пpeзacтpoявaнeтo на Пловдив и дa ce oбъpнe внимaниe нa зeлeнaтa cиcтeмa. Случи ли се това в окончателния вид на създаването? И в каква посока ще се развива Пловдив в идващите 20-30 години? " Марица " дава думата на специалистите. Днес предлагаме мнението на ландшафтния проектант Невена Цветкова.
- Преди време с ваши сътрудници, ландшафтни архитекти, представихте идея с над 50 съответни оферти към екипа, подготвящ финалния вид на Общ устройствен план на Пловдив. Съобрази ли се Общината с вашите оферти?
- Устройственото обмисляне на обитаемоте места за десетки (дори стотици) години напред е извънредно фина и сложна задача. Трудно е да се планува какви ще са потребностите на популацията след толкоз доста години. И въпреки всичко климатичните промени са в ход, автомобилният трафик е голям, популацията в огромните градове се усилва, замърсяването на въздуха също. Всички тези обстоятелства са безспорни и точно те би трябвало да са главните опорни точки, върху които стъпваме при обмисляне на градовете. Въпреки терзанията ни и международните трендове за развиване на зелени, налични и пешеходни градове, Община Пловдив не съумява задоволително добре да огледа в бъдещето, когато градът ще се е развил, само че
ще остане без нужния най-малко зелени площи за необятно публично прилагане.
Перспективно и вярно обмисляне на качествена зелена система, която да дава отговор на стандартите на Световната здравна организация, е извънредно значим детайл от градското обмисляне. Според СЗО оптималното количество зелени площи за необятно публично прилагане е 50 кв.м/жител. За жал, в Пловдив (и в множеството огромни градове в България) разполагаме с към 11 кв. м/жител. Чрез изкуствено прибавяне на площи към салдото на територията в новия Общ организационен проект числата не са толкоз притеснителни, само че както алармирахме и преди, уличното озеленяване и разграничителните линии по огромните булеварди не са места за отдих, по тази причина привидното съществуване на зелени площи не успокоява, а в противен случай, поражда още подозрения и съмнение в работата и подбудите на Общината.
Съществените проблеми, които набелязахме с сътрудниците ландшафтни архитекти, не са взети под внимание, смяната на статута на площи, осъществени като зелени площи, продължава и това е сериозен проблем. Голяма част от парк „ Отдих и просвета “ трансформира предназначението си, което отваря малка врата за застрояване. Същото се случва и с остров Адата, терените за Ботаническа градина, по този начин нужния Южен парк (срещу пандиза в регион " Южен " ), парк " Лаута ".
- Основната пpeпopъкa към създателите на обновения Общ устройствен план бе да разпишат по този начин новия проект, че дa cпpe пpeзacтpoявaнeтo на Пловдив и дa ce oбъpнe внимaниe нa зeлeнaтa cиcтeмa. Случи ли се това в окончателния му вид?
- За жал, огромна част от нашите рекомендации не са спазени. Едно от предложенията ни е да се заложат рестриктивни параметри за застрояване към главните градообразуващи детайли - тепетата и река Марица, които да запазят тези значими градски детайли, неглижирани в последните десетилетия. Друго предложение е
процентът озеленяване да не е излишък от територията на парцела, а най-малко 30%.
Тук, несъмнено, идва казусът с неналичието на надзор от Общината и контролните органи, които доста постоянно не си правят работата и не наблюдават за осъществяване на озеленяването в 5-годишния регламентиран период. Т.е. още веднъж има занемаряване на общия интерес в интерес на частния.
- Достатъчни ли ще са на пловдивчани зелените площи и нови паркове, заложени в Общия организационен проект на Пловдив, с оглед темповете на застрояване в града?
- Преди няколко месеца Общината направи допитване за План за интегрирано развиване. Там жителите ясно и изрично показаха мнение, че градът ни би трябвало да е по-зелен и по-удобен. Неприятно е, че новият Общ организационен проект не е в крайник с трендовете на ХХI век, не предлага положителни хрумвания и няма да задоволява потребностите на жителите след 10-15 години.
- А какво оферирате вие?
- Във връзка с неналичието на огромен многофункционален парк в град Пловдив едно от предложенията ни е терените в „ Гладно поле “ да се отредят за подобен. Той ще е съвсем в сърцето на града, ще се свърже с парк " Лаута " и дружно с преобладаващите в Пловдив северозападни ветрове ще окаже сензитивно въздействие върху микроклимата на регион " Източен " и " Тракия ". Многофункционалният парк ще съчетава на територията си разнообразни зони, които да задоволяват другите потребности на жителите, която бройка се усилва непрекъснато.
Видно от данните - от Общ устройствен план 2007 година, зелените площи в " Източен ", " Северен ", " Южен " и частично " Тракия " са незадоволителни.
- Виждате ли бъдещето на Пловдив като зелен, мобилен и резистентен град? Възможно ли е и по какъв начин може да се реализира понижаване на автомобилния трафик в града и изнасянето му оптимално надалеч от централна градска част.
- Пловдив има всички предпоставки да бъде пешеходен, велосипеден, с добър градски превоз, с добре озеленени паркове, улици и булеварди. За задачата би трябвало да се изготви добре премислен информационен проект, който да обезпечи придвижването в централните елементи и да ограничи придвижването с автомобил. За мен като ландшафтен проектант това са най-важните детайли от метода, по който да стане по-добър град за живеене, а това ще докара и до по-малка потребност от коли. Общият организационен проект може да зададе параметрите, съгласно които Пловдив да се развие в тази посока.
От изключителна значимост е и пешеходната досегаемост за допустимо най-кратко време до най-основните детайли на публичното обслужване - детски заведения, учебни заведения, спирки на градския превоз, зелени площи, терени за всеобщ спорт, здравни заведения, магазини. За жал, в проекта новопроектираните квартали в регион " Южен " - " Остромила " и " Беломорски " - такова публично обслужване не е планувано.
И по този начин потреблението на автомобил става наложително
Примерът от Щатите, където сходни квартали са много постоянно срещани, демонстрира, че този метод на обмисляне не е резистентен и е сполучлив за дребен интервал от време в живота на индивида. Проблеми и спомагателни отговорности се следят от най-малка възраст на децата - откарване и прибиране на учебно заведение, обществените им контакти в следваща възраст са лимитирани. С напредването на годините по-възрастните хора пък избират централните градски елементи поради близостта на обектите от публичното обслужване.
Допълнително утежняване на обстановката с трафика в централните елементи са и плануваните кръстовища на две равнища до Водната палата, пробива под Централна гара. Много изследвания са потвърдили, че където има по-добри условия за колите, има повече коли. И противоположното, където има по-добри условия за пешеходно придвижване, има повече пешеходци. Нека не забравяме, че Пловдив има една от най-дългите пешеходни зони в Европа, тъй че явно пешеходстването има почва у нас. Просто би трябвало да го създадем още по-удобно, безвредно и прелестно.
Визитка:
Ландшафтен проектант Невена Цветкова е преподавател по парково строителство в Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Пловдив. Работила е в култивиран центрове, декоративни разсадници и като началник на към 20 души, поддържащи зелената система на Асеновград. В момента дружно с екип от експерти написа Наръчник за засаждане, поддържане и резитба на декоративни дървета в обитаемоте места. Член на Съюза на ландшафтните архитекти, зам.-председател на Научно-техническо сдружение по озеленяване, зам.-председател на Обществен експертен съвет към Община Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ