Малко след като на 17 септември 1787 г. приключи Конституционният конвент на Съединените щати, д-р Бенджамин Франклин излезе от известната днес като Зала на независимостта във Филаделфия под лятното слънце.
В продължение на четири месеца Франклин и останалите 54 присъстващи делегати преговаряха за Конституцията от четири страници, която създаваше правителството на САЩ от различните нишки на 12 от 13-те първоначални щата.
Една жена се приближи до Франклин. "Е, докторе, какво имаме - република или монархия?"
"Република, ако можете да я запазите", отговори Франклин.
Забележката на Франклин беше едновременно празник и предупреждение. Франклин намекна, че тази връзка неизбежно ще бъде подложена на изпитание. В тези трудни обстоятелства бдителността на всички ще бъде от жизненоважно значение за запазване на републиката цяла.
Много повече от два века по-късно пророчеството на Франклин се сбъдва отново в една страна, чиято история е изпълнена с вълнения и разделение.
На 6 януари 2021 г. републиката на САЩ е подложена на изпитание чрез въстание. Тълпата, подтикната и насърчена от разгневения, победен президент, атакува Капитолия с една единствена цел: да предотврати удостоверяването от Конгреса на избора на Джо Байдън за президент.
Въстанието се провали. Повечето членове на Конгреса, които се бяха скрили от мародерската тълпа, излязоха по-късно в този разтърсващ ден, решени да изпълнят конституционния си дълг и да ратифицират решителната победа на новия президент.
Оттогава десетки от въстаниците са арестувани, обвинени и осъдени за често насилствената си роля в осуетения държавен преврат.
На 24 юли шофьор на камион от Арканзас беше осъден на 52 месеца затвор за това, че е пребил полицай със стълба от знаме, докато е крещял: "Цялата тази сграда е пълна с предатели и изменници. Смъртта е единственото лекарство за това, което се намира в тази сграда."
Досега главният архитект на лудостта и хаоса е избегнал същата съдба.
За щастие изглежда, че помилването на Доналд Тръмп е на път да приключи.
През миналата седмица специалният прокурор Джак Смит изпрати на Тръмп писмо, в което го информира, че е "мишена" на разследването на какофоничните събития от 6 януари и го покани да даде показания пред голямото жури, което обмисля да повдигне обвинение на победения президент.
Въртележката от адвокати на Тръмп отхвърли предложението на специалния съветник, настоявайки, че техният клиент, алергичен към върховенството на закона, "не е направил нищо нередно" и с типичното си блъфиране обвини Смит, че е слуга на Байдън.
Очевидно голямото жури не е съгласно с това.
Тръмп скоро може да бъде обвинен по множество пунктове във връзка с три престъпления, включително заговор, възпрепятстване и подправяне на свидетели.
Ако това се случи, ще бъде третият път, в който Тръмп е обвинен от март насам. Той, разбира се, е първият бивш президент, който се изправя пред подобна груба юридическа разплата.
Дългият списък с обвинения на Тръмп отразява жалкия характер на един професионален мошеник, превърнал се в президент.
Тръмп е женкар и лъжец, който плаща пари за мълчание на любовница, за да я държи в течение.
Тръмп е яростен нарцисист, който трупа пачки с националните тайни и ги размахва като раздразнено дете, което иска да впечатли и успокои ненаситното си его.
Той е самоуверен човек, който се наслаждава на невежеството, злобата и изфабрикуваните оплаквания на своите маниакални последователи и ги използва за свои користни цели.
Най-страшното от всичко е, че той е коварен измамник, който е предал клетвата си да "пази, защитава и отбранява Конституцията на Съединените щати".
Неудовлетворени, няколко либерални коментатори мърморят, че обвиненията, макар и приветствани, представляват антиклиматична развръзка, която може да доведе, а може и да не доведе до агонията или политическата смърт на Тръмп.
Споделям донякъде тяхното огорчение. Писал съм за постоянната и озадачаваща популярност на Тръмп дори пред лицето на множество криминални обвинения, които, ако благоприличието или почтеността имаха значение, би трябвало да дисквалифицират 45-ия президент да стане отново главнокомандващ.
Все пак оставам убеден, че тези понякога стряскащи завистници пропускат успокояващия смисъл и цел на обвиненията срещу Тръмп.
Обикновените, анонимни американци, които съставляват трите големи журита, които до момента са повдигнали или се очаква да повдигнат обвинения на един вулгарен простак, прикрил се с огромна власт като президент - се вслушаха в призива на Франклин да запазят републиката си непокътната.
Те дават своя принос в озаптяването на един непокаял се мошеник, който жадува да упражнява привилегиите и прерогативите на всемогъщ монарх.
Това е съществен акт на гражданство, който изисква от просветените американци да отхвърлят - понякога с голям риск и обикновено с малко фанфари - зловещите планове на един демагог, който предпочита автокрацията пред демокрацията.
Такава беше и съпротивата на до голяма степен анонимните полицаи от Капитолия, мотивирана несъмнено отчасти от императива за запазване, защита и отстояване на Конституцията на САЩ. Те отстояха позицията си, въпреки че бяха превъзхождани по численост, претоварени и наранени телесно, умствено и духовно.
Те надделяха.
Наместо да тънат в разочарование, безрадостните либерални писатели би трябвало да аплодират решимостта на почтените американци, които подложиха на строга проверка един безчестен президент. Те са действали като защитна стена - както Франклин си е представял - срещу един "популистки" шарлатанин, който възнамерява да погуби републиката в натрапчивия си стремеж към пари, власт и отмъщение.
Вкусна ирония е, че в крайна сметка съдбата на Тръмп ще бъде решена от онези обикновени, анонимни американци, които той ненавижда и на които би отказал членство в своя позлатен паметник на кича и екстравагантността - Мар-а-Лаго.
Тръмп е сплашил и натоварил голяма част от Републиканската партия със съучастие и мълчание.
Той не е разчитал на легиона от мъдри американци, които отказват да бъдат сплашвани със съучастие или мълчание - в съдебната зала или пред урните за гласуване.
Както и да е изтъркана, това е тяхната република - не тази на Тръмп - и те възнамеряват да я запазят.
Вижданията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Ал Джазира.
