Гари Каспаров: Героичният украински народ устоява на армадата на Путин, това е вдъхновение
Познавате го като първенец, който в продължение на десетилетия е номер едно в международния шахмат, като усъвършенства всички значими върхове на времето си. След спортната кариера влиза в съветската политика. Бил е водач на партия, сериозна към режима на Владимир Путин, заради което е подложен на политически репресии и арести. Така се стига досега, в който напуща родината си и повече не се връща, установявайки се в Ню Йорк. В последните години, с изключение на неприкрит критик на Путин, той е специалист по изкуствен интелект и създател на бестселъри. Той е Гари Каспаров и застана пред камерата на NOVA за едно особено изявление в рубриката „ Тук и в този момент ” с Десислава Банова-Плевнелиева.
- Учите се да играете шах, до момента в който гледате по какъв начин играят родителите Ви, само че спомняте ли си момента, в който решихте, че желаете да играете шах професионално?
- Ще бъда почтен – бих излъгал, в случай че кажа, че е имало миг, в който да съм осъзнал, че това ще бъде моят професионален път. Беше поетапен развой на нахлуване в играта. Но от първия момент, щом видях играта на 5-6-годишна възраст, знаех, че е било писано, тъй като се влюбих в играта, а и още я обичам - 50 години по-късно. Може да се каже, че когато станах руски първенец при младежите на едвам 12-годишна възраст, никой нямаше подозрения, че ще се занимавам с това професионално. Но беше толкоз от дълго време, не бих желал да злоупотребявам.
- Започвате стремително, печелейки всевъзможни състезания, награди и трофеи в шаха, само че коя победа Ви е най-скъпа и в никакъв случай няма да забравите?
- Има елементарен отговор – моментът, в който станах международен първенец на 9 ноември 1985 година в Москва, когато бих Анатоли Карпов в 24-ата партия. Но в случай че го кажа, бих подценил други достижения. Това може би е най-паметният миг, само че има и доста други специфични победи, изключително в ранните години като младеж.
- Играл ли сте против жена?
- Да, доста пъти. Юдит Полгар е една от тях. С много други също, само че Юдит Полгар беше една от най-хубавите шахматистки в света и по тази причина съм играл безчет партии с нея.
- Колко дълго сте издържали, без да играете шах?
- Спрях да играя шах през 2005 година, тъй че 17 години не съм играл шах професионално, само че понякога играем по партия. Все отново това е пристрастеност, която не отминава.
- Ще употребявам заглавието на книгата Ви - „ Зимата идва “, само че тя ще си отиде ли, с цел да даде път на пролетта?
- Не съм метеоролог, само че концепцията на книгата беше да предупредя за неизбежното. Жалко е, че сходни предизвестия не бяха чути в точния момент и в този момент виждаме нещастието в Украйна, която, имам вяра, беше предстояща. Сега прекосяваме през тази покруса и се заплаща скъпо – от украинците в кръв, а и от целия свят в други, материални аспекти. Малко по-голям оптимист съм, тъй като конференции като тази, в която участвах в България, демонстрират, че опасността от Путин и други диктатори и неустойчивостта, която внасят в света, са осъзнати. Винаги съм оптимист по отношение на творчеството на хората в свободния свят. От това се нуждаем - от сигнал да активизираме ресурсите си. Според мен при войната в Украйна изобретателността на геройския украински народ и способността да устоят на натиска на военната армада на Путин е ентусиазъм за всички ни.
- Споменахте към този момент конференцията. Вие сте в България за присъединяване в конференция на тематика „ Киберсигурност и защита на страните от Източна и Южна Европа ”. Бихте ли ни разказали малко повече за събитието и предстоящите резултати?
- Работя с Improvate през цялото време на съставяне на сдружението – израелска компания, предлагаща израелско съоръжение в нуждаещите се страни. Войната в Украйна, несъмнено, бе съществена мотивация, тъй че в този момент има необикновен интерес за подкрепяне на страни, евентуални цели на бъдеща съветска експанзия. София е уместно място за събиране на хора от разнообразни краища от Източна Европа за разискване на потребностите. Също по този начин, откогато прекратих професионалната си шахматна кариера, се занимавах с изкуствен интелект и киберсигурност близо шест години, дипломат за киберсигурност на Avast Software съм. Чувствам се удобно да разисквам тематики, които свързват геополитика и високи технологии.
- Какво бихте споделили на украинските бежанци в България?
- Бежанците са бежанци, без значение дали са в България, Полша, Румъния, Словакия или други страни. Трагично е, че светът, виждайки подготовката за война, направи доста малко, да не кажа въобще нищо, с цел да го спре. Дължим им го, тъй като войната можеше да бъде избегната. Уинстън Чърчил разказва Втората международна война като „ ненужна война “, война, която е можело да бъде спряна. Сега ние сме изправени пред още по-тежка присъда исторически видяно, тъй като в случай че през 30-те години на ХХ век никой не го е и очаквал, ние можеше да се поучим от историята и да предотвратим тази война. Свободният свят след края на Студената война имаше стопански, политически и военни преимущества. Имаше и цялостно отвращение да се осъзнае тази опасност и огромен блян да се работи с Путин, което замъгли преценката на доста политици и обществото. Това докара до тази покруса и по тази причина съм твърдо срещу опитващите се да омаловажат украинската покруса. Разбирам бремето върху страни като България, Румъния и Полша изключително с милиони украински бежанци – това е нещо, което свободният свят, изключително богатите страни от Западна Европа и Съединени американски щати, би трябвало да понесат, тъй като не сме създали нищо да го предотвратим, когато сме могли. Сега би трябвало да подсигуряваме, че войната ще завърши с украински боен успех, само че и че потърпевшите, претърпели най-ужасното освен това не в XIX или XX век, а през XXI век, ще имат опция да се върнат към естествен живот. Затова сега съм зает с разнообразни старания за подкрепяне Украйна да оцелее, да завоюва войната и да подсигуряваме, че страната ще се върне към естествен живот.
- Освен тази кървава война, водена от Русия в Украйна, войната има и доста други аспекти. Не по-малко ужасна е и осведомителната война. До момента наподобява като че ли Путин съумява да надделее в това отношение. Какво би трябвало да се промени?
- Вижте, бих предпочел да кажа, че войната си е война. Тя има доста етапи и доста лица, само че си остава война. За Путин хибридната война беше единствено подготовка за различен стадий от войната. Той съумя, тъй като никой не искаше да го вземе насериозно. Путин води хибридна война против свободния свят от най-малко 15 години. Все отново в Мюнхен, по време на конференцията за сигурност, непосредствено сподели на водачите на свободния свят, че НАТО би трябвало да се върне към границите си от 1997 година Той не крие желанията си и, несъмнено, имаше сходни дейности – набези над Република Грузия, анексирането на Крим през 2014 година, без даже да броим намесата му в страни като Сирия, където той поддържа и издига диктаторството на Асад. Бих споделил, че на всички места, където има възходяща тирания, като да вземем за пример Венецуела, можете да намерите следи от дейностите на Путин. Част от войната му против свободния свят е точно с хакерски атаки. Една от първите беше през 2007 година против Естония – държавните управляващи бяха парализирани в продължение на няколко дни. Да, има подхванати ограничения за отбрана на сериозната инфраструктура, само че фактът, че Путин може да се намеси в избори на всички места, даже в Съединени американски щати, демонстрира, че опасността не е единствено евентуална, а действителна. И не беше призната съществено, не бяха подхванати ограничения за противопоставяне. Сега сме очевидци на война, която се придвижва от онлайн към същинското полесражение. Но цифровият съставен елемент остава значим. Украинците се оправят сносно, като атакуват. На тази конференция приказвах за това, че нападението е единствената отбрана в киберпространството. Украйна отвърна на Путин с неговото лично оръжие. Причината съветските кибердейности да не са толкоз мощни, колкото преди, е че от първия ден те би трябвало да пазят своята инфраструктура, тъй като украинците отвръщат. В този миг учим уроци и придобиваме опит. Ще ми се да можеше да го създадем, без да се заплати толкоз скъпо в кръв.
- Господин Каспаров, имате четири деца. Какъв татко сте?
- Имах плевел фамилен живот, три брака и по този начин имам четири деца на възраст сред 29 и 7 години. Имам две деца с актуалната ми брачна половинка. Аида навършва 16 години идния месец, Никълъс е на 7. Поддържам връзки и с по-големите си деца, само че те порастват с мен. Смятам, че съм добър татко, тъй като споделям познанията си и се старая децата да виждат света през моите очи. Но децата са си деца. Малките са родени и отгледани в Съединени американски щати. Исках да се родят и да пораснат в свободна страна и по този начин стана, само че в Съединени американски щати, не в Русия. Мога да кажа, че всички те приказват съветски, даже отгледаните в Съединени американски щати – двуезични са. Някой ден ще имат опция да отидат и да се насладят на богатствата на страната, в която е роден татко им.
- Имат ли нещо общо шахът и любовта?
- Шахът е игра, която оказва помощ да развиеш характера, а и изисква доста персонален принос. Много е рационална, за разлика от любовта. Но е и отражение на живота, тъй че може да се съпостави с всеки аспект на живота ни, в това число с любовта.
- Кое е най-голямото знамение в живота Ви?
- О, не знам… Според мен животът е знамение. Като погледна обратно, има толкоз доста моменти, за които мога да кажа – тук съм сбъркал, трябваше да направя друго, само че след това осъзнаваш, че би направил дребни промени и целият ти живот може да се окаже друг поради резултата на пеперудата. Не бих желал да избера един миг, тъй като отново – може да съм пропуснал толкоз доста благоприятни условия в живота си – само че към момента съм тук и се усещам благополучен, с благополучен фамилен живот и огромен интерес към сфери, в които мога да реализира смяна. И още веднъж, може това да се счете за знамение – следващата година навършвам 60, а не се усещам непотребен, усещам се към момента потребен - и в политиката, и в други ползи като киберпространството и изкуствения разсъдък. Все още съм име в шаха, а и съм повече от потребен за децата си.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
- Учите се да играете шах, до момента в който гледате по какъв начин играят родителите Ви, само че спомняте ли си момента, в който решихте, че желаете да играете шах професионално?
- Ще бъда почтен – бих излъгал, в случай че кажа, че е имало миг, в който да съм осъзнал, че това ще бъде моят професионален път. Беше поетапен развой на нахлуване в играта. Но от първия момент, щом видях играта на 5-6-годишна възраст, знаех, че е било писано, тъй като се влюбих в играта, а и още я обичам - 50 години по-късно. Може да се каже, че когато станах руски първенец при младежите на едвам 12-годишна възраст, никой нямаше подозрения, че ще се занимавам с това професионално. Но беше толкоз от дълго време, не бих желал да злоупотребявам.
- Започвате стремително, печелейки всевъзможни състезания, награди и трофеи в шаха, само че коя победа Ви е най-скъпа и в никакъв случай няма да забравите?
- Има елементарен отговор – моментът, в който станах международен първенец на 9 ноември 1985 година в Москва, когато бих Анатоли Карпов в 24-ата партия. Но в случай че го кажа, бих подценил други достижения. Това може би е най-паметният миг, само че има и доста други специфични победи, изключително в ранните години като младеж.
- Играл ли сте против жена?
- Да, доста пъти. Юдит Полгар е една от тях. С много други също, само че Юдит Полгар беше една от най-хубавите шахматистки в света и по тази причина съм играл безчет партии с нея.
- Колко дълго сте издържали, без да играете шах?
- Спрях да играя шах през 2005 година, тъй че 17 години не съм играл шах професионално, само че понякога играем по партия. Все отново това е пристрастеност, която не отминава.
- Ще употребявам заглавието на книгата Ви - „ Зимата идва “, само че тя ще си отиде ли, с цел да даде път на пролетта?
- Не съм метеоролог, само че концепцията на книгата беше да предупредя за неизбежното. Жалко е, че сходни предизвестия не бяха чути в точния момент и в този момент виждаме нещастието в Украйна, която, имам вяра, беше предстояща. Сега прекосяваме през тази покруса и се заплаща скъпо – от украинците в кръв, а и от целия свят в други, материални аспекти. Малко по-голям оптимист съм, тъй като конференции като тази, в която участвах в България, демонстрират, че опасността от Путин и други диктатори и неустойчивостта, която внасят в света, са осъзнати. Винаги съм оптимист по отношение на творчеството на хората в свободния свят. От това се нуждаем - от сигнал да активизираме ресурсите си. Според мен при войната в Украйна изобретателността на геройския украински народ и способността да устоят на натиска на военната армада на Путин е ентусиазъм за всички ни.
- Споменахте към този момент конференцията. Вие сте в България за присъединяване в конференция на тематика „ Киберсигурност и защита на страните от Източна и Южна Европа ”. Бихте ли ни разказали малко повече за събитието и предстоящите резултати?
- Работя с Improvate през цялото време на съставяне на сдружението – израелска компания, предлагаща израелско съоръжение в нуждаещите се страни. Войната в Украйна, несъмнено, бе съществена мотивация, тъй че в този момент има необикновен интерес за подкрепяне на страни, евентуални цели на бъдеща съветска експанзия. София е уместно място за събиране на хора от разнообразни краища от Източна Европа за разискване на потребностите. Също по този начин, откогато прекратих професионалната си шахматна кариера, се занимавах с изкуствен интелект и киберсигурност близо шест години, дипломат за киберсигурност на Avast Software съм. Чувствам се удобно да разисквам тематики, които свързват геополитика и високи технологии.
- Какво бихте споделили на украинските бежанци в България?
- Бежанците са бежанци, без значение дали са в България, Полша, Румъния, Словакия или други страни. Трагично е, че светът, виждайки подготовката за война, направи доста малко, да не кажа въобще нищо, с цел да го спре. Дължим им го, тъй като войната можеше да бъде избегната. Уинстън Чърчил разказва Втората международна война като „ ненужна война “, война, която е можело да бъде спряна. Сега ние сме изправени пред още по-тежка присъда исторически видяно, тъй като в случай че през 30-те години на ХХ век никой не го е и очаквал, ние можеше да се поучим от историята и да предотвратим тази война. Свободният свят след края на Студената война имаше стопански, политически и военни преимущества. Имаше и цялостно отвращение да се осъзнае тази опасност и огромен блян да се работи с Путин, което замъгли преценката на доста политици и обществото. Това докара до тази покруса и по тази причина съм твърдо срещу опитващите се да омаловажат украинската покруса. Разбирам бремето върху страни като България, Румъния и Полша изключително с милиони украински бежанци – това е нещо, което свободният свят, изключително богатите страни от Западна Европа и Съединени американски щати, би трябвало да понесат, тъй като не сме създали нищо да го предотвратим, когато сме могли. Сега би трябвало да подсигуряваме, че войната ще завърши с украински боен успех, само че и че потърпевшите, претърпели най-ужасното освен това не в XIX или XX век, а през XXI век, ще имат опция да се върнат към естествен живот. Затова сега съм зает с разнообразни старания за подкрепяне Украйна да оцелее, да завоюва войната и да подсигуряваме, че страната ще се върне към естествен живот.
- Освен тази кървава война, водена от Русия в Украйна, войната има и доста други аспекти. Не по-малко ужасна е и осведомителната война. До момента наподобява като че ли Путин съумява да надделее в това отношение. Какво би трябвало да се промени?
- Вижте, бих предпочел да кажа, че войната си е война. Тя има доста етапи и доста лица, само че си остава война. За Путин хибридната война беше единствено подготовка за различен стадий от войната. Той съумя, тъй като никой не искаше да го вземе насериозно. Путин води хибридна война против свободния свят от най-малко 15 години. Все отново в Мюнхен, по време на конференцията за сигурност, непосредствено сподели на водачите на свободния свят, че НАТО би трябвало да се върне към границите си от 1997 година Той не крие желанията си и, несъмнено, имаше сходни дейности – набези над Република Грузия, анексирането на Крим през 2014 година, без даже да броим намесата му в страни като Сирия, където той поддържа и издига диктаторството на Асад. Бих споделил, че на всички места, където има възходяща тирания, като да вземем за пример Венецуела, можете да намерите следи от дейностите на Путин. Част от войната му против свободния свят е точно с хакерски атаки. Една от първите беше през 2007 година против Естония – държавните управляващи бяха парализирани в продължение на няколко дни. Да, има подхванати ограничения за отбрана на сериозната инфраструктура, само че фактът, че Путин може да се намеси в избори на всички места, даже в Съединени американски щати, демонстрира, че опасността не е единствено евентуална, а действителна. И не беше призната съществено, не бяха подхванати ограничения за противопоставяне. Сега сме очевидци на война, която се придвижва от онлайн към същинското полесражение. Но цифровият съставен елемент остава значим. Украинците се оправят сносно, като атакуват. На тази конференция приказвах за това, че нападението е единствената отбрана в киберпространството. Украйна отвърна на Путин с неговото лично оръжие. Причината съветските кибердейности да не са толкоз мощни, колкото преди, е че от първия ден те би трябвало да пазят своята инфраструктура, тъй като украинците отвръщат. В този миг учим уроци и придобиваме опит. Ще ми се да можеше да го създадем, без да се заплати толкоз скъпо в кръв.
- Господин Каспаров, имате четири деца. Какъв татко сте?
- Имах плевел фамилен живот, три брака и по този начин имам четири деца на възраст сред 29 и 7 години. Имам две деца с актуалната ми брачна половинка. Аида навършва 16 години идния месец, Никълъс е на 7. Поддържам връзки и с по-големите си деца, само че те порастват с мен. Смятам, че съм добър татко, тъй като споделям познанията си и се старая децата да виждат света през моите очи. Но децата са си деца. Малките са родени и отгледани в Съединени американски щати. Исках да се родят и да пораснат в свободна страна и по този начин стана, само че в Съединени американски щати, не в Русия. Мога да кажа, че всички те приказват съветски, даже отгледаните в Съединени американски щати – двуезични са. Някой ден ще имат опция да отидат и да се насладят на богатствата на страната, в която е роден татко им.
- Имат ли нещо общо шахът и любовта?
- Шахът е игра, която оказва помощ да развиеш характера, а и изисква доста персонален принос. Много е рационална, за разлика от любовта. Но е и отражение на живота, тъй че може да се съпостави с всеки аспект на живота ни, в това число с любовта.
- Кое е най-голямото знамение в живота Ви?
- О, не знам… Според мен животът е знамение. Като погледна обратно, има толкоз доста моменти, за които мога да кажа – тук съм сбъркал, трябваше да направя друго, само че след това осъзнаваш, че би направил дребни промени и целият ти живот може да се окаже друг поради резултата на пеперудата. Не бих желал да избера един миг, тъй като отново – може да съм пропуснал толкоз доста благоприятни условия в живота си – само че към момента съм тук и се усещам благополучен, с благополучен фамилен живот и огромен интерес към сфери, в които мога да реализира смяна. И още веднъж, може това да се счете за знамение – следващата година навършвам 60, а не се усещам непотребен, усещам се към момента потребен - и в политиката, и в други ползи като киберпространството и изкуствения разсъдък. Все още съм име в шаха, а и съм повече от потребен за децата си.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ