Въздействащата реч на Астрид Линдгрен, след която в Швеция забраняват боя на деца
Познаваме я като дамата, написала „ Пипи дългото чорапче " и „ Карлсон, който живее на покрива " , поради които детството на милиони е изпълнени с безредици и добрина.
Когато обаче през 70-те години на предишния век родителите считали за нещо обикновено да бият децата си с възпитателна цел, Астрид Линдгрен проповядвала какъв брой е съдбовно домашното принуждение за образуването на здрава персона .
Getty
През 1978 година писателката държи известното си слово „ Никога повече принуждение “ във Франкфурт на Майн, а на идната година в Швеция е признат закон за възбрана на физически санкции върху децата .
Тя получава премията за мир на немските книгоразпространители Астрид Линдгрен, когато в благодарствената си тирада споделя за едно малко момче, което единствено би трябвало да избере пръчката, с която майка му да го накаже .
Unsplash
Така с елементарни, само че трогателни думи Астрид Линдгрен приказва за това по какъв начин корените на експанзията, които към този момент са всекидневие, стартират още при започване на живота ни – в детството . А след първия урок по принуждение детето приема, че това е методът, по който може да позволи всички проблеми .
Ето я и самата тирада:
„ Откакто човечеството живее на тази планета, от този момент то води война и се бие. Нашият нежен мир е постоянно под опасност. Не е ли време да се попитаме – не вършим ли ние всеки ден нещо, което непрекъснато да ни довежда до спорове? Как да станем по-добри и да забравим за непрекъснатата експанзия?
Мисля, че би трябвало да стартираме през цялото време – от децата! Съвсем скоро те ще ръководят тази планета и ще вземат решение да продължат ли с насилието или да живеят в мир и наслада.
Помня какъв потрес претърпях, когато осъзнах, че ни ръководят напълно елементарни хора, които не имат дарбата да плануват божествения проект, както и не са надарени с нереална мъдрост. Те са такива, каквито сме и ние – със своите недостатъци и пристрастености, само че имат власт. Защо тогава тези хора вземат такива неприятни решения? Наистина ли единствено тъй като по природа са зли?
Unsplash
Не мисля по този начин. Детето не се ражда нито положително, нито неприятно. Какво е решаващо дали то ще е открит и добър човек, или пък ще е недодялан и яростен вълк-единак? Това сме ние, неговите родители – хората, които са длъжни да покажат на детето какво е обич. Или без самите те да го схващат, да го научат на противоположното.
Веднъж срещнах дамата на пастора. Тя ми описа, че когато е била млада и родила първото си дете, не вярвала във възпитателния резултат от побоите, въпреки тогава биенето на деца да е било много публикуван педагогичен способ. Но един път, когато синът ѝ бил на 4 или 5 години, сторил някаква беля и дамата на пастора решила да си погази правилата и да понашляпа непослушника. Тя му споделила да отиде на двора и самичък да откри пръчка, с която да се извърши наказването.
Момченцето не се появило известно време, а когато се върнало, лицето му било мокро от сълзи. То споделило: „ Мамо, не открих пръчка, само че открих камък, който можеш да хвърлиш по мен “.
Unsplash
В този миг майката схванала по какъв начин наподобява тази обстановка през очите на дребното дете: в случай че моята майка желае да ми аргументи болежка, няма никакво значение по какъв начин ще го направи, със същия триумф може да го направи и с камък.
Майката взела детето в скута си и дружно си поплакали. Тя оставила камъка на кухненската полица като увещание, че насилието не е излаз.
Вие ще попитате: Е, какво ни казвате, въобще да не наказваме децата си ли, в случай че престанем да го вършим ще създадем нов тип Хомо Сапиенс и всички в един момент ще станат положителни, войните ще изчезнат? Не, несъмнено, че не. Само детските писатели могат да имат вяра в сходна химера. Този безпаричен, трагичен свят се нуждае от купища промени и промени.
Unsplash
Но децата ни гледат телевизия, виждат в какъв брой доста експанзия тъне светът и е допустимо да си мислят, че това е единственият метод за решение на всички проблеми. И ние тъкмо в този миг, в дома си, можем да им покажем, че има и различен път. Това е, което ние можем да създадем за мира.
Камъкът върху кухненската полица няма да ни попречи да запомним: „ Не на насилието! “
Когато обаче през 70-те години на предишния век родителите считали за нещо обикновено да бият децата си с възпитателна цел, Астрид Линдгрен проповядвала какъв брой е съдбовно домашното принуждение за образуването на здрава персона .
Getty През 1978 година писателката държи известното си слово „ Никога повече принуждение “ във Франкфурт на Майн, а на идната година в Швеция е признат закон за възбрана на физически санкции върху децата .
Тя получава премията за мир на немските книгоразпространители Астрид Линдгрен, когато в благодарствената си тирада споделя за едно малко момче, което единствено би трябвало да избере пръчката, с която майка му да го накаже .
Unsplash Така с елементарни, само че трогателни думи Астрид Линдгрен приказва за това по какъв начин корените на експанзията, които към този момент са всекидневие, стартират още при започване на живота ни – в детството . А след първия урок по принуждение детето приема, че това е методът, по който може да позволи всички проблеми .
Ето я и самата тирада:
„ Откакто човечеството живее на тази планета, от този момент то води война и се бие. Нашият нежен мир е постоянно под опасност. Не е ли време да се попитаме – не вършим ли ние всеки ден нещо, което непрекъснато да ни довежда до спорове? Как да станем по-добри и да забравим за непрекъснатата експанзия?
Мисля, че би трябвало да стартираме през цялото време – от децата! Съвсем скоро те ще ръководят тази планета и ще вземат решение да продължат ли с насилието или да живеят в мир и наслада.
Помня какъв потрес претърпях, когато осъзнах, че ни ръководят напълно елементарни хора, които не имат дарбата да плануват божествения проект, както и не са надарени с нереална мъдрост. Те са такива, каквито сме и ние – със своите недостатъци и пристрастености, само че имат власт. Защо тогава тези хора вземат такива неприятни решения? Наистина ли единствено тъй като по природа са зли?
Unsplash Не мисля по този начин. Детето не се ражда нито положително, нито неприятно. Какво е решаващо дали то ще е открит и добър човек, или пък ще е недодялан и яростен вълк-единак? Това сме ние, неговите родители – хората, които са длъжни да покажат на детето какво е обич. Или без самите те да го схващат, да го научат на противоположното.
Веднъж срещнах дамата на пастора. Тя ми описа, че когато е била млада и родила първото си дете, не вярвала във възпитателния резултат от побоите, въпреки тогава биенето на деца да е било много публикуван педагогичен способ. Но един път, когато синът ѝ бил на 4 или 5 години, сторил някаква беля и дамата на пастора решила да си погази правилата и да понашляпа непослушника. Тя му споделила да отиде на двора и самичък да откри пръчка, с която да се извърши наказването.
Момченцето не се появило известно време, а когато се върнало, лицето му било мокро от сълзи. То споделило: „ Мамо, не открих пръчка, само че открих камък, който можеш да хвърлиш по мен “.
Unsplash В този миг майката схванала по какъв начин наподобява тази обстановка през очите на дребното дете: в случай че моята майка желае да ми аргументи болежка, няма никакво значение по какъв начин ще го направи, със същия триумф може да го направи и с камък.
Майката взела детето в скута си и дружно си поплакали. Тя оставила камъка на кухненската полица като увещание, че насилието не е излаз.
Вие ще попитате: Е, какво ни казвате, въобще да не наказваме децата си ли, в случай че престанем да го вършим ще създадем нов тип Хомо Сапиенс и всички в един момент ще станат положителни, войните ще изчезнат? Не, несъмнено, че не. Само детските писатели могат да имат вяра в сходна химера. Този безпаричен, трагичен свят се нуждае от купища промени и промени.
Unsplash Но децата ни гледат телевизия, виждат в какъв брой доста експанзия тъне светът и е допустимо да си мислят, че това е единственият метод за решение на всички проблеми. И ние тъкмо в този миг, в дома си, можем да им покажем, че има и различен път. Това е, което ние можем да създадем за мира.
Камъкът върху кухненската полица няма да ни попречи да запомним: „ Не на насилието! “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ