Познаваме Илиана Китанова от първата й роля в киното –

Познаваме Илиана Китанова от първата й роля в киното – във кино лентата „ А в този момент накъде? ” на Рангел Вълчанов през 1987 година, както и от продължението „ А през днешния ден накъде? ” през 2007 година. За самата Илиана отговорите „ накъде ” са доста – с изключение на, че играе в киното, тя преподава театрална тирада в НАТФИЗ „ Кр.Сарафов ” от 1997 до 2012 година. Следващата й роля е отново като учител – този път в Курса по просвета на речта, проведен от Арт фест и Дома на киното. Поговорихме с Илиана за идния курс и научихме доста забавни неща.

Какво могат да научат от курса за просвета на речта хората, които работят отвън обществената сфера?

Работата върху речта и гласа, като едно от главните изразни средства на индивида, изисква изключително вглъбяване, самоопознаване и освобождение, които са в основата на нашето личностно самоусъвършенстване. В тази връзка бих споделила, че работейки за усъвършенстването на нашата тирада, ние в действителност усъвършенстваме цялостното си човешко държание.

Трудно ли е да се овладее диапазона и тембъра на гласа,  тъй че да сме постоянно безапелационни и да не издаваме страстите си?

Процесът по преодоляване на гласа не е сложен, само че е нескончаем и изисква извънредно неизменност. Упражненията, които вършим, не са комплицирани и не допускат никакви особени старания. Ключът към триумфа е в ежедневната работа.

Каква част от наличието на един човек е речта и каква - жестовете и мимиките?

Трудно е да се дефинира тъкмо по какъв начин се разпределят процентно изразните средства в човешкото държание. За актьорите се споделя, че инструмента на техния труд са тялото и гласът, който някои дефинират като продължение на тялото в пространството. Тази максима е годна за всички нас в процеса на другарство. В ежедневното битово другарство нашите принадлежности са имено тялото и гласът. С речта си ние разкриваме (а доста постоянно и ловко прикриваме) нашите усеща и мисли или пък внушаваме хрумвания. Същото важи и за езикът на тялото  (жестове, мимики). Всички тези неща са значими. Дори методът, по който държим главата си (изправена, наведена или леко встрани), приказва доста за нас. Мислите ли, че като променяме метода си на изложение - променяме себе си?

Да. Ние в действителност непрестанно се променяме в някакъв смисъл. Дори като си купим нови облекла, ние се променяме. Няма нищо неприятно в това, изключително в случай че смяната е в позитивна посока.  По принцип желанието за смяна може да се преглежда като противоречие с сегашното и в тази връзка смяната за рационализиране на това настояще е нещо положително.

Актьорите имат гений, който им оказва помощ да показват страсти с гласа си, може ли всеки човек да се научи да приказва изразително, без да звучи подправено?

Всеки би могъл да усъвършенства това, което бог му е дал. Да, всеки би могъл да се научи да приказва по-изразително, да почисти правоговорните си отклонения, да стабилизира опората на тона си, да обогати тембровата багра на гласа си, да трансформира гласа си в инструмент, който да му служи и на житейско, и на професионално равнище.

Как се преодолява страхът от публиката – даже в случай че е малобройна, театралната тресчица постоянно е спънка.

За това също има доста извършения и техники. Но има една безотказна истина и тя е, че колкото си по-добре квалифициран, колкото повече си овладял нещата, за които до момента говорихме, толкоз заплахата от такава тресчица е по-малка.

Как съгласно вас приказва едно момиче от града?

Хубав въпрос. Зависи от кой град. Едно момиче от Пловдив приказва по един метод, от Варна - по различен. Да не приказваме за град Трън... Там, в случай че не сте осведомени с диалекта, може и да не разберете нищо. Това в кръга на шегата. Предполагам, че въпросът ви не е за диалектните отклонения. Как приказва едно момиче от града? Говори може би забързано, с напрежение, недоспало, тъжно, влюбено, радостно, искащо, даващо, взимащо, чакащо, протестиращо...

Повече за Курса за просвета на речта можете да научите от тук.