Лесничеи с български корени се грижат за орлите в израелски резерват
Познатият български израз " няма да живееш с орлите, я " се опровергава от протичащото се в един от горските естествени резервати в Израел - Гамла. За страдание, от ден на ден орли намират рано гибелта си, а за останелите се грижат, доколкото съумяват, лесничеите - с български корени.
В резервата придвижват ранени орли освен от цялостен Израел, а по време на сраженията в Сирия на границата са оставяли и ранени царствени крилати. Трудно е да се каже, че птиците са от една или друга страна. Само за един ден орлите съумяват да прелетят към 300-400 километра, като не признават измислените от индивида граници.
Лесничеят Шмулик Хершкович споделя за БНР, че на пловдивчани може би семейството му е известна, тъй като улица в града е кръстена на дядо му - прочут фотограф, убит по време на политическия гнет в България през двайсете години на предишния век. Родителите му се изселили в Израел незабавно след възобновяване на еврейската страна. В детството си е живял в Йерусалим, а през ваканциите – в Яфо.
" Но постоянно съм обичал природата. Дойдох лесничей в най-високите за Израел планини. Работя тук от 30 години. Участвах в основаването и развитието на програмата за отбрана на орлите. В началото тя бе за помощ на мигриращите птици, само че стана ясно, че би трябвало да поддържаме и локалните. Поради усвояването на пустеещите преди земи за аграрни потребности започнаха да изчезват дивите зайци, лисици, сърните и елените, всевъзможни дребни диви животни. Те са естествената храна за орлите. Масово стартират да се тровят мишките и други нездравословни гризачи, а те по хранителната верига тровят и орлите. Затова сме последователи на екологичната отбрана благодарение на совите. Сега подхранваме орлите с месо от наедрял добитък, само че го насичаме на дребно, изключително костите. Те са нужни на дребните орлета, с цел да имат калций за крилете си. Лесно може да се познае орел по полета му. За разлика от някои други птици, той не маха с криле, а се рее, носен от въздушните течения и внезапно се стрелва надолу, в случай че види плячка. Най-големите врагове на орлите са електрическите стълбове с голям брой жици, на които те кацат. Когато разпери крилата си, допира най-малко две от тях и постоянно намираме овъглени орли под проводите. Не по-малко рискови са и вятърните турбини, които вършат на части всевъзможни птици. Затова създадохме това, което ви наподобява на клетка. Там настаняваме ранени или сакати орли, които не могат да летят, само че биха могли да снесат яйца и да отглеждат дребни. Когато орлетата укрепнат и биха могли да се учат да летят, ги изпращаме в различен резерват - край Хайфа. Там има тъкмо такава стратегия. Тъй като, за жалост, родителите им не биха могли да ги научат да се реят и да ловуват ".
Бащата на Цвика Ронен е роден в Североизточна България, само че е дошъл доста дребен в Обетованата земя, преди Втората международна война. Затова няма мемоари от България, а от кибуц, където са били настанени и отгледани няколко " български " деца.
" Допреди 3 години и аз живях в огромния град, само че любовта ми към природата надви. Смятам, че тук е по-спокойно и за децата ми. В програмата с орлите се включих в крачка. Биолог съм по обучение. Много ми е мъчително, че такива царствени птици като орела са съвсем на изгубване. Колкото и да са аристократични, са по своему наивни, тъй като ядат наред трупове, в това число и отровени. Преди няколко дни пуснахме на независимост седем оздравели орела. Дано оцелеят. Виждаме ги да се реят над клетката. Понякога идват да си вземат храна от хранилките. Ние сме място, където се дава първа помощ на ранени птици, до момента в който ги изпратим в клиниката за диви животни и птици в центъра на страната. Тук е и санаториум за инвалидизирани орли. Опитахме се да възстановим екологичното равновесие, както и да осигурим издръжка на мигриращите птици, като развъждахме зайци. Но тук дистанциите са дребни и те не остават единствено в залесените площи, а слизат в полето, където хората ги избиват или тровят, опазвайки реколтата си ".
В резервата придвижват ранени орли освен от цялостен Израел, а по време на сраженията в Сирия на границата са оставяли и ранени царствени крилати. Трудно е да се каже, че птиците са от една или друга страна. Само за един ден орлите съумяват да прелетят към 300-400 километра, като не признават измислените от индивида граници.
Лесничеят Шмулик Хершкович споделя за БНР, че на пловдивчани може би семейството му е известна, тъй като улица в града е кръстена на дядо му - прочут фотограф, убит по време на политическия гнет в България през двайсете години на предишния век. Родителите му се изселили в Израел незабавно след възобновяване на еврейската страна. В детството си е живял в Йерусалим, а през ваканциите – в Яфо.
" Но постоянно съм обичал природата. Дойдох лесничей в най-високите за Израел планини. Работя тук от 30 години. Участвах в основаването и развитието на програмата за отбрана на орлите. В началото тя бе за помощ на мигриращите птици, само че стана ясно, че би трябвало да поддържаме и локалните. Поради усвояването на пустеещите преди земи за аграрни потребности започнаха да изчезват дивите зайци, лисици, сърните и елените, всевъзможни дребни диви животни. Те са естествената храна за орлите. Масово стартират да се тровят мишките и други нездравословни гризачи, а те по хранителната верига тровят и орлите. Затова сме последователи на екологичната отбрана благодарение на совите. Сега подхранваме орлите с месо от наедрял добитък, само че го насичаме на дребно, изключително костите. Те са нужни на дребните орлета, с цел да имат калций за крилете си. Лесно може да се познае орел по полета му. За разлика от някои други птици, той не маха с криле, а се рее, носен от въздушните течения и внезапно се стрелва надолу, в случай че види плячка. Най-големите врагове на орлите са електрическите стълбове с голям брой жици, на които те кацат. Когато разпери крилата си, допира най-малко две от тях и постоянно намираме овъглени орли под проводите. Не по-малко рискови са и вятърните турбини, които вършат на части всевъзможни птици. Затова създадохме това, което ви наподобява на клетка. Там настаняваме ранени или сакати орли, които не могат да летят, само че биха могли да снесат яйца и да отглеждат дребни. Когато орлетата укрепнат и биха могли да се учат да летят, ги изпращаме в различен резерват - край Хайфа. Там има тъкмо такава стратегия. Тъй като, за жалост, родителите им не биха могли да ги научат да се реят и да ловуват ".
Бащата на Цвика Ронен е роден в Североизточна България, само че е дошъл доста дребен в Обетованата земя, преди Втората международна война. Затова няма мемоари от България, а от кибуц, където са били настанени и отгледани няколко " български " деца.
" Допреди 3 години и аз живях в огромния град, само че любовта ми към природата надви. Смятам, че тук е по-спокойно и за децата ми. В програмата с орлите се включих в крачка. Биолог съм по обучение. Много ми е мъчително, че такива царствени птици като орела са съвсем на изгубване. Колкото и да са аристократични, са по своему наивни, тъй като ядат наред трупове, в това число и отровени. Преди няколко дни пуснахме на независимост седем оздравели орела. Дано оцелеят. Виждаме ги да се реят над клетката. Понякога идват да си вземат храна от хранилките. Ние сме място, където се дава първа помощ на ранени птици, до момента в който ги изпратим в клиниката за диви животни и птици в центъра на страната. Тук е и санаториум за инвалидизирани орли. Опитахме се да възстановим екологичното равновесие, както и да осигурим издръжка на мигриращите птици, като развъждахме зайци. Но тук дистанциите са дребни и те не остават единствено в залесените площи, а слизат в полето, където хората ги избиват или тровят, опазвайки реколтата си ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ