Градът на Бога: Скритият космически феномен
Появява се изненадващо, в действително време, на хиляди екрани и устройства в Америка. Заснет е „ инцидентно “ от телескопа Хъбъл на НАСА. Малко по-късно фотосите на светещия, бял град са изтрити и надълбоко прикрити. Но щастливците, които са съумели да зърнат фрагментите, са уверени, че това е Градът на Бога. Раят, за който от хилядолетия мечтаят хората по цялото Земно кълбо.
Датата е 26 декември 1994 година Коледният дух витае из въздуха и изцяло е превзел сърцата на милиони по света. Хъбъл неотдавна е претърпял корекция на оптичната система и сега изпраща към Земята голям брой фотоси, които да потвърдят безупречната му работа все още. Кадрите се качват непосредствено на сървъра на телескопа и са налични даже и за елементарните хора. Именно в тази поредност от фотографии се разкрива едно същинско коледно знамение. Петно в пространството, обляно и излъчващо неземна светлина.
Градът на Бога Така следва да бъде наименуван галактическият феномен. От НАСА не съумяват да забранят достъпа до уеб страницата незабавно и фотосите стават притежание на доста фенове, астронавти и международни учени. Но малко по-късно изображенията са свалени от интернет, а от галактическата организация афишират, че искрящото бяло леке, видяно на тях, не е нищо повече от елементарна оптическа неточност.
Професорът от университета във Флорида – Кен Уилсън обаче, прави обстоен разбор и спомагателни проучвания на фрагментите. Пред очите му се разкрива забавна панорама - нетипична конструкция, изпълваща светещата точка, която не може да бъде научно обяснена.
В НАСА настъпва ужас. Проведено е незабавно съвещание, на което е взето решение за наново и по-детайлно снимане на мистериозната галактическа групировка. Новите фрагменти са повече от смайващи. На тях е запечатан голям бял град. С прави улици и отмерено подредени фигури, наподобяващи блокове в някой приказен град. Дължината му е няколко милиарда километра, напълно обхванати и излъчващи божествена светлина. Големината на плаващия във Вселената град надвишава неведнъж размерите на всички познати досега на човечеството галактически обекти. Но цялата тази информация попада надълбоко в засекретените досиета на НАСА.
Обществото към този момент е на път да се съгласи с изказванието, че Божият град е просто техническа неточност и не съществува такова нещо. Но в този миг доктор Марсия Мезон съумява да изнесе една от фотосите на светлинния град. Както и много вътрешна информация, в това число изказвания, че актуалният президент на Съединени американски щати Бил Клинтън и вицепрезидентът Ал Гор са добре осведомени със протичащото се. След появяването на фотографията, мнозина настояват, че точно това е Градът на Бога. Мястото, където се намира онази неземна рационална сила, в която под една или друга форма имат вяра хората по света и я назовават Бог. Онова пространство, което сме привикнали да дефинираме като Рай и където съгласно мнозина отиват душите, откакто завърши земният им път.
Това е един от дребното случаи, в които науката и религията са на едно мнение
А точно, че някъде там има освен това. Нещо по-голямо, мощно и интелигентно от земния разсъдък и триизмерния веществен свят на нашата планета. И научните среди, и религиозните маси откриват изрично доказателство за това в снимания по Коледа кадър на Божествения град.
Някои вярващи настояват още, че това е новият Йерусалим, за който пророкът Езекил споделя в Библията.
Другата допустима догадка е, че, в случай че приемем съществуването на извънземните за факт и че Космосът се обитава от разнообразни цивилизации, то Градът на Бога може да се окаже обитание точно на някоя от тях. Свят обгърнат в мистерии, за които все още можем единствено да гадаем.
Интересно е, че плаващият в Космоса град се намира в самия център на Вселената. Това демонстрират данните от множеството направени компютърни разбори и калкулации. С други думи – всички галактики се въртят точно към сниманата от Хъбъл галактическа особеност и това е точката, където преди милиарди години е
почнал Големият гърмеж Този факт дефинитивно удостоверява значимостта на открития и прикрит от погледите на хората по-късно бляскав галактически град. Още по-интересно е обаче за какво през днешния ден, десетилетия по-късно, НАСА към момента отхвърля, че Градът на Бога съществува и отхвърля да разсекрети фотосите и информацията, които има за него. А ние от своя страна продължаваме да се питаме: Какво ли още са разкрили във и към него и кой в последна сметка в действителност живее там?! Какви секрети и същности са скрити в Божествения град и по кое време ние – елементарните хора, ще получим достъп и познание най-малко за една дребна част от Космическите мистерии, които обитават Вселената.
Още публикации от Екатерина Ангелова, прочетете тук
Датата е 26 декември 1994 година Коледният дух витае из въздуха и изцяло е превзел сърцата на милиони по света. Хъбъл неотдавна е претърпял корекция на оптичната система и сега изпраща към Земята голям брой фотоси, които да потвърдят безупречната му работа все още. Кадрите се качват непосредствено на сървъра на телескопа и са налични даже и за елементарните хора. Именно в тази поредност от фотографии се разкрива едно същинско коледно знамение. Петно в пространството, обляно и излъчващо неземна светлина.
Градът на Бога Така следва да бъде наименуван галактическият феномен. От НАСА не съумяват да забранят достъпа до уеб страницата незабавно и фотосите стават притежание на доста фенове, астронавти и международни учени. Но малко по-късно изображенията са свалени от интернет, а от галактическата организация афишират, че искрящото бяло леке, видяно на тях, не е нищо повече от елементарна оптическа неточност.
Професорът от университета във Флорида – Кен Уилсън обаче, прави обстоен разбор и спомагателни проучвания на фрагментите. Пред очите му се разкрива забавна панорама - нетипична конструкция, изпълваща светещата точка, която не може да бъде научно обяснена.
В НАСА настъпва ужас. Проведено е незабавно съвещание, на което е взето решение за наново и по-детайлно снимане на мистериозната галактическа групировка. Новите фрагменти са повече от смайващи. На тях е запечатан голям бял град. С прави улици и отмерено подредени фигури, наподобяващи блокове в някой приказен град. Дължината му е няколко милиарда километра, напълно обхванати и излъчващи божествена светлина. Големината на плаващия във Вселената град надвишава неведнъж размерите на всички познати досега на човечеството галактически обекти. Но цялата тази информация попада надълбоко в засекретените досиета на НАСА.
Обществото към този момент е на път да се съгласи с изказванието, че Божият град е просто техническа неточност и не съществува такова нещо. Но в този миг доктор Марсия Мезон съумява да изнесе една от фотосите на светлинния град. Както и много вътрешна информация, в това число изказвания, че актуалният президент на Съединени американски щати Бил Клинтън и вицепрезидентът Ал Гор са добре осведомени със протичащото се. След появяването на фотографията, мнозина настояват, че точно това е Градът на Бога. Мястото, където се намира онази неземна рационална сила, в която под една или друга форма имат вяра хората по света и я назовават Бог. Онова пространство, което сме привикнали да дефинираме като Рай и където съгласно мнозина отиват душите, откакто завърши земният им път.
Това е един от дребното случаи, в които науката и религията са на едно мнение
А точно, че някъде там има освен това. Нещо по-голямо, мощно и интелигентно от земния разсъдък и триизмерния веществен свят на нашата планета. И научните среди, и религиозните маси откриват изрично доказателство за това в снимания по Коледа кадър на Божествения град.
Някои вярващи настояват още, че това е новият Йерусалим, за който пророкът Езекил споделя в Библията.
„ …И води ме посредством Духа на една огромна и висока планина, и сподели ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена популярност като светеше, както свети някой доста драгоценен камък, като яспис, транспарантен като кристал. “Градът на Бога няма нито Слънце, нито Луна. Той е единственото светещо тяло в тази част на Космоса. А Езекил написа:
„ И градът нямаше потребност от слънце, нито от луна, да го осветява, тъй като Божията популярност го осветяваше… “Тези и още сходни образци карат доста хора да имат вяра, че пророчеството се е сбъднало и в светещия град в действителност живее Бог.
Другата допустима догадка е, че, в случай че приемем съществуването на извънземните за факт и че Космосът се обитава от разнообразни цивилизации, то Градът на Бога може да се окаже обитание точно на някоя от тях. Свят обгърнат в мистерии, за които все още можем единствено да гадаем.
Интересно е, че плаващият в Космоса град се намира в самия център на Вселената. Това демонстрират данните от множеството направени компютърни разбори и калкулации. С други думи – всички галактики се въртят точно към сниманата от Хъбъл галактическа особеност и това е точката, където преди милиарди години е
почнал Големият гърмеж Този факт дефинитивно удостоверява значимостта на открития и прикрит от погледите на хората по-късно бляскав галактически град. Още по-интересно е обаче за какво през днешния ден, десетилетия по-късно, НАСА към момента отхвърля, че Градът на Бога съществува и отхвърля да разсекрети фотосите и информацията, които има за него. А ние от своя страна продължаваме да се питаме: Какво ли още са разкрили във и към него и кой в последна сметка в действителност живее там?! Какви секрети и същности са скрити в Божествения град и по кое време ние – елементарните хора, ще получим достъп и познание най-малко за една дребна част от Космическите мистерии, които обитават Вселената.
Още публикации от Екатерина Ангелова, прочетете тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ