Беше странно да играя ролята на Боб ДилънКейт Бланшет е

Беше необичайно да играя ролята на Боб Дилън
Кейт Бланшет е една от най-авторитетните и апетитни актриси на нашето време и предходната година тя се завърна в българските кина с влиятелната драма “Баща, Майка, Сестра, Брат ” на Джим Джармуш, наградена със “Златен лъв ” във Венеция. А тази година феновете на Кейт я чакат в новата научна фантастика с детайли на трилър “Алфа Банда ”.
През последните години Бланшет се изяви още в заглавия като “Гранични земи ”, “Черна торба ”, “Дисклеймър ”, преди този момент ”Слухове ”, “Тар ”, минали с триумф и през родните кина.
Бланшет е измежду най-успешните австралийски експортни артикули за Холивуд. Родена в Мелбърн, тя става фешън и кино дива в Америка. В края на 90-те Бланшет се потвърждава като класна актриса в историческата драма “Елизабет ”. През 2005-а печели първия си “Оскар ” за поддържаща роля за изключителното си преобразяване в облика на кино легендата Катрин Хепбърн в епичната биографична продукция за живота на Хауърд Хюз “Авиаторът ”, с режисьор великия Мартин Скорсезе. Преди тъкмо 10 години тя отново стъпва на върха с “Оскар ” за основна женска роля в “Син Жасмин ” на Уди Алън, отчасти въодушевен от класиката “Трамвай Желание ”.




Моята кариера е странствуване, а не дестинация

Харесвам облика на буйната жена

- Кейт, от години се приказва за края на киното. Съгласна ли сте с сходни изказвания?
- Съгласна съм, че киното се обезличава. Затова е значимо да поддържаме самостоятелните и авторски творби, които в действителност имат какво да кажат, а не са просто следващите продължения и до болежка познати истории. Аз, да вземем за пример, от десетилетия съм постоянен посетител на Лазурния бряг, представяла съм там доста филми и постоянно съм си прекарвала прелестно. Кан е магическо място - всички киномани постоянно са добре пристигнали. Радвам се, че една австралийска актриса като мен, която е направила кариера в Холивуд главно в англоезични филми, имаше достойнството да оглави журито на най-престижното и атрактивно европейско кино събитие. Кан по традиция е празник на киното и хубостта, на естетиката и качествената артистична провокация. Като началник на журито моят метод беше да диря разговор с останалите членове - а те са чудесни експерти, които доста почитам - и да се старая да предпочитам филмите поради тяхното майсторство и хрумвания. Мисля, че се получи добре. Всички спечелили бяха просто чудесни творби, само че освен те. Всички селектирани филми бяха образец за майсторството на своите основатели и професионални екипи.



- Допринесоха ли за това обезличаване на киното и огромните кавги с топ продуценти и звезди през последните години?
- Моята позиция е такава - най-сетне намерено се приказва за години на полов тормоз, упражняван от могъщи продуценти и други авторитетни фигури, върху млади актриси, които постоянно са нямали избор. Но не мисля, че самото кино би трябвало да става изключително пуританско. За страдание еротиката отдавна е ограничавана от огромните холивудски студия. Сексът на екран е заплашен. Не би трябвало да позволяваме цензура и непотребна пуританщина. Киното може да бъде по едно и също време несъмнено място за дамите и креативна територия за разрастване на свободни хрумвания. Сексът има място във филмите, само че принудата към секс няма място в промишленост, а и отвън нея. Ние дамите също не би трябвало да попадаме в клопките на времето и културните моди. Винаги съм харесвала буйните дами - богатите и дълбоки облици, които имат истории за описване. Истината е, че дамата се нуждае от пристрастеност. В живота и на екрана.



- Разкажете малко за новия филм на Джим Джармуш, в който участвате, “Баща, Майка, Сестра, Брат ”, спечелил огромната премия на фестивала във Венеция?
- Това е филм за любовта, която не може да бъде изречена, за мълчанията, които споделят всичко, и за странната берекет да бъдеш привързан с хора, от които в никакъв случай не можем в действителност да избягаме.
Филмът деликатно конструиран под формата на триптих, Историята преглежда взаимоотношенията сред поотраснали деца, доста отчуждилите се от тях родители, а също и посред им. Действието във всяка от трите глави се случва в сегашното, само че и в друга страна. “Баша ” е в североизточната част на Съединени американски щати, “Майка ” е в Дъблин, Ирландия, а “Сестра, Брат ” се случва в Париж, Франция. Филмът предава поредност от заключения, направени след проучвания на героите - умерено наблюдаване, без детайл на наказание, а резултатът може да бъде избран до известна степен като комедия, в която са преплетени обособени влакна на потиснатост.



- Тази роля е следващ триумф за вас. Но имате ли си най-любимо екранно преобразяване?
- Много ми е мъчно да избера едно. Няма да не помни преди години по какъв начин се приготвях да играя Елизабет Първа в епична историческа драма и в това време към този момент репетирах за пробния филм I’m Not There, където трябваше да пресъздам облика на Боб Дилън. Ето това се споделя контрастност. Беше необичайно също. Но и това демонстрира какъв брой ми е мъчно да избера една роля или един филм. Моята кариера в киното е странствуване, не е дестинация. Важно е приключението и откривателството. Признанието е значимо, само че при изискване, че не се самозабравяш. За нас актьорите е значимо да стоим стъпили крепко на земята. Да, вниманието ни ласкае. Но не би трябвало да прекаляваме. Това е една от аргументите, заради които ненавиждам селфитата и обществените мрежи.