Накъде отива езикът ни?
Поводът за идващите мои размишления е следващата галерия " Буквите на България - писменост на Европа ". За тези, които не знаят - това е една чудесна самодейност, стартирала преди повече от 10 години. Общо 30 художници от 20 страни - 27 международни плакатисти и трима български създатели показват българската писменост посредством плакати. Целта е да бъде разпространявана културата на България посредством тематиката за уникалността и универсалността на кирилицата - една от трите писмености в Европа. Оттогава изложбата е обиколила доста страни по света, била е представяна и у нас.
Всичко това е доста хубаво и красиво.
Но поражда и тъжни размишления. Какво е отношението на младите българи към нашата книжовност? Все повече избират да пишат на " шльокавица " - на български с латински букви. И в случай че преди имаше опрощение, че мобилните телефони не разчитали кирилицата, в този момент всички апарати могат да го вършат. Така по-лесно поддържаме връзка, всичко е на британски, британският е на всички места, да използваш британски думи е съвременно, споделят.
Да, думите, непознатите думи, които непрестанно навлизат в езика ни и го замърсяват, изтласквайки изконните български слова. И даже експертите от Българска академия на науките единствено повдигат плещи и ги включват в новите издания на тълковния речник. Чуждите думи, някои леко побългарени - с някое българско окончание или членувани, а някои просто привнесени.
И къде отива нашият прелестен, гласовит, богат на изразни благоприятни условия език? Къде отива нашата книжовност, която Кирил и Методий са отстоявали с толкоз жар и мисъл за бъдещето?
Чудя се по кое време и по какъв начин се раздира тази връзка с езика? Защо на младите им е все едно дали пишат на латиница, дали на кирилица?
Имам познати, които държат децата им първо да научат британски, а по-късно - български. И чиито деца по-лесно се оправят с британския, в сравнение с с българския.
И се сещаме за този толкоз значим за бъдещето на нацията ни проблем единствено към Деня на националните будители или към 24 май.
А би трябвало, би трябвало да се вземат ограничения. Да се одобри Закон за езика, който да се съблюдава. И да вземем за пример... Всички надписи по магазини, заведения за хранене и така нататък да бъдат първо на български и по-късно вероятно на различен език. С български думи. Сайтовете, обществените мрежи, мобилните оператори да блокират мнения и писма на " шльокавица ". В медиите да се употребява чист литературен български език, в противоположен случай Съвет за електронни медии да глобява. И още, и още...
Защото сме на първо място българи.
А плакатите. Идете, вижте ги, заведете и децата си. И се замислете.
Всичко това е доста хубаво и красиво.
Но поражда и тъжни размишления. Какво е отношението на младите българи към нашата книжовност? Все повече избират да пишат на " шльокавица " - на български с латински букви. И в случай че преди имаше опрощение, че мобилните телефони не разчитали кирилицата, в този момент всички апарати могат да го вършат. Така по-лесно поддържаме връзка, всичко е на британски, британският е на всички места, да използваш британски думи е съвременно, споделят.
Да, думите, непознатите думи, които непрестанно навлизат в езика ни и го замърсяват, изтласквайки изконните български слова. И даже експертите от Българска академия на науките единствено повдигат плещи и ги включват в новите издания на тълковния речник. Чуждите думи, някои леко побългарени - с някое българско окончание или членувани, а някои просто привнесени.
И къде отива нашият прелестен, гласовит, богат на изразни благоприятни условия език? Къде отива нашата книжовност, която Кирил и Методий са отстоявали с толкоз жар и мисъл за бъдещето?
Чудя се по кое време и по какъв начин се раздира тази връзка с езика? Защо на младите им е все едно дали пишат на латиница, дали на кирилица?
Имам познати, които държат децата им първо да научат британски, а по-късно - български. И чиито деца по-лесно се оправят с британския, в сравнение с с българския.
И се сещаме за този толкоз значим за бъдещето на нацията ни проблем единствено към Деня на националните будители или към 24 май.
А би трябвало, би трябвало да се вземат ограничения. Да се одобри Закон за езика, който да се съблюдава. И да вземем за пример... Всички надписи по магазини, заведения за хранене и така нататък да бъдат първо на български и по-късно вероятно на различен език. С български думи. Сайтовете, обществените мрежи, мобилните оператори да блокират мнения и писма на " шльокавица ". В медиите да се употребява чист литературен български език, в противоположен случай Съвет за електронни медии да глобява. И още, и още...
Защото сме на първо място българи.
А плакатите. Идете, вижте ги, заведете и децата си. И се замислете.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ