Виктория Бисерова от Ентусиаст: Най-важно е да работим с любов
Поводът за моята среща с Виктория Бисерова, шеф на " Ентусиаст ", стана 5-годишнината на издателството. В един доста прелестен и забавен диалог тя ми описа за своята вълнуваща специалност, за провокациите пред книгоиздаването в България и ни предложи няколко заглавия. Които сигурно ще прочетем.
Как стана по този начин, че се занимавате с тази толкоз вълнуваща специалност, книгоиздателската?
Решението ми да се занимавам с книгоиздаване е изцяло естествено – приключила съм Факултета по публицистика, компетентност книгоиздаване, от първи курс се занимавам с книги. Направих тригодишен стаж в издателство „ Труд “ – сама си го избрах, ужасно доста научих от сътрудниците и в този момент се стремя да давам опция на младежи да стажуват при нас. Току-що имах среща с едно момиче, още даже І курс не е приключила, с цел да обсъдим какво ще прави при нас по време на стажа. Аз постоянно предизвиквам сътрудниците от книгоиздаване, и има ужасно доста стажанти при нас, с цел да видят какво съставлява едно издателство.
Разкажете ми за тези пет години, които стоят зад вас. Кой е най-големият ви триумф?
Издателството е нещо извънредно самостоятелно, всеки си го построява по собствен модел. Аз съм доста щастлива, че при нас нещата се случиха по този начин, както съм си ги представяла. За тези пет години имаме 300 заглавия в портфолиото. Не мога да кажа, че всички са сполучливи, само че всички си ги харесваме, това е най-важното. Аз имам едно главно предписание – да не издавам мои обичани книги, тъй като е доста субективно, само че имам две издадени обичани заглавия – първото е „ Змийско кълбо “ на Франсоа Мориак, а другото е „ Пук и Чук “ на Турбьорн Егнер, изключително сполучлива детска брошура.
С какво се гордеете най-вече?
С екипа, почтено казано. Празнувахме през уикенда нашата годишнина. Те ме изненадаха с една прелестна книга, която събира всички заглавия, които сме издали, и се замислих, че основните хора в издателството сме от самото основаване дружно. Пет години към този момент сме един екип, учили сме се в придвижване и въпреки всички да сме приключили книгоиздаване и всички да сме с опит, работата е същинско предизвикателство. Това е най-големият ми триумф – че всички сме дружно след тези пет години.
А кое е най-трудно в този бизнес?
Да се балансират страстите. Колкото и това да е бизнес и ние да произвеждаме някакъв артикул, това въпреки всичко е интелектуален труд и има доста огромна доза креативност. Работим с доста създатели и сътрудници от креативните среди и салдото сред това какво на мен ми харесва и по какъв начин си го представям, от една страна, и бизнес средата от друга, е доста значим. Не е допустимо всички планове да бъдат осъществени по този начин, както си мечтаем. „ Приказка за вълшебната флейта “ е едно изключение, само че няма по какъв начин всеки план да бъде подобен.Най-много се гордея с екипа си. Това е най-големият ми триумф – че всички сме дружно след тези пет години. А каква е четящата аудитория в последно време? Променила ли се е за последните пет години?
Винаги има течения, които повличат и доста издатели се въздействат от тях, както да вземем за пример с „ 50 нюанса сиво “ – доста сътрудници започнаха да издават сходни поредици; или преди този момент – вампирските романи за младежи. Ние не се включваме нормално в тези течения, защото разбрахме, че ние доста всеобщи книги не можем да продаваме. Нашата публика е по-скоро в огромните градове. В хартиен център “Гринуич ” доста добре се продават нашите книги. А те не са и доста евтини, което също дефинира публиката.
Иначе мога да кажа, че към този момент има няколко добре развити устойчиви поредици, да вземем за пример нашата поредност за младежи – тя не се въздейства от всеобщия усет за фентъзи, вампирски или „ благ “ романи. В нашата поредност другите книги за младежи са реалистични и третират същински тематики и проблеми като гибел, тежки болести, полово принуждение, алкохолизъм, опиати, само че през погледа на младежа. Смятаме, че те са възпитателни и внушават, че всяко деяние носи последици и че би трябвало да сме подготвени да посрещнем резултата от дейностите си. Това е поредност, с която доста се гордеем – тя не е касова, само че е извънредно значима.
Детските ни книги също са нещо, с което доста се гордеем. Първата ни книга за деца беше на Роалд Дал – „ Фантастичният господин Фокс “. Издали сме съвсем всичко от детските книги на този създател, през 2016 година ще се включим в интернационалните празнувания на 100 години от рождението му. Освен “Пук и Чук ” издадохме още две книги на Турбьорн Егнер, типичен детски създател, който самичък илюстрира книгите си. Тук е и Кенет Греъм с „ Шумът на върбите “, с прелестни илюстрации от проф. Виктор Паунов. Смятам, че книгоиздаването за деца е може би най-отговорно, тъй като ние формираме усети у децата. През предходната година издадохме за първи път детски комикс – “Илийчо и Август ” на Пенко и Сотир Гелеви.
... обичана на сина ми и на мен...
Много се веселя. Сега пък ще ви покажа една книга, която издадохме във връзка Международния ден на детската книга – „ Линдберг “, историята на едно мишле авиатор.Книгите ни за младежи са реалистични и третират същински тематики и проблеми като гибел, тежки болести, полово принуждение, алкохолизъм, опиати. Какво мислите за акциите, които предизвикват четенето? Вярвате ли, че от тях има смисъл и че те трансформират средата?
Да, имам вяра, и по тази причина вършим и ние такива. По-малките като обсег са на издателство „ Ентусиаст “, а по-мащабните са на хартиен център “Гринуич ”. „ Стара хартия за нова книга “ е подобен образец. В Гринуич вършим акции за децата, в събота и неделя има непрекъсната стратегия за тях – съботна екоработилница и неделен детски театър. Основните ни старания са ориентирани към децата, тъй като даже да звучи егоистично това, след това ще станат нашите читатели.
Мислите ли, че цифровите технологии са сериозен противник на книгите? Загубени ли са младите генерации за книгите?
Не съм съгласна, тъй като цифровата среда ни разреши да четем още повече. Умберто Еко го споделя още преди десетина години в един диалог с Жан Клод Кариер – че цифровите технологии ни дават опция да четем всекидневно доста повече. Тоест цифровата среда ни върна към четенето, за сметка на аудио-визуалната, която ни е беше отдалечила. Важно е единствено да имаме време да го вършим.
А дебитор ли е страната на книгоиздателите? Очаквате ли нещо от нея?
За Данък добавена стойност не съм съгласна, че би трябвало да се понижи. По тази тематика съм в съпротива на главното мнение на сътрудниците. Нашият бизнес е задоволително дребен и на страната не й е проблем да понижи налога, само че за мен не е почтено по отношение на останалите сектори. От друга страна, страната може да помогне в това да се насърчи ползата към книгите. Това не е скъпа стока, 10 лева не е висока цена, само че пък не е от първа нужда. Ако човек желае да чете, само че няма опция, би трябвало да може да отиде в библиотека, и страната би трябвало да обезпечи наличие в библиотеките. Това е форма на подкрепяне на книгоиздаването и на хората.Държавата може да помогне в това да се насърчи ползата към книгите.От друга страна, в случай че хората нямат предпочитание да четат, без значение какъв брой коства една книга, те отново няма да я купят. Дори и да им я подарим, те отново няма да я прочетат. Така че главната роля на страната е да насърчи четенето, с доста акции. Има страхотни образци – в Хърватия да вземем за пример неотдавна имаше акция, ориентирана към новородени бебета, на които педиатрите изписват всеобщо Витамин Ч /от четене/ дружно с ваучер “Моята първа брошура ” и така нататък В Германия също се работи още на пренатално равнище, предизвикват се майките да четат на глас на бебетата. Има доста способи...
Как ще коментирате огромния взрив на българска литература в последно време?
Това е извънредно елементарен метод да се насърчи четенето. Всички се вълнуват от мнението на нашите писатели – по какъв начин премислят проблемите на обществото; тяхната позиция постоянно е била забавна, във всяко едно време. Ако се предизвикват българските писатели, това е страхотна реклама на България в чужбина, в случай че страната успее да работи в тази посока; само че към този момент аз не виждам позитивна наклонност. От друга страна качествените творби ще покачат интереса към литературата въобще.
А вие имате ли в портфолиото си български създатели?
Да, макар че не сме от най-активните, защото сме доста прецизни в избора, който вършим. Миналата година се включихме в огромната акция във връзка 100 година от рождението на Павел Вежинов, като преиздадохме “Нощем с белите коне ”, както и в този момент издаваме събрани съчинения на Любен Дилов-баща. От актуалните писатели – на Леа Коен „ Събирачът на дневници “, на Милена Фучеджиева „ Сексът и комунизмът “. Иначе поредицата на Надя Чолакова „ Живей бързо “, на Георги Атанасов “Проклятието на прехода ”.
А какво липсва на пазара, какво българският четец не среща?
Няма такова. Почти всичко от интернационалния пазар стига до нас. Това, върху което може да се работи още, е издаването на профилирани издания по философия, логика на психиката, от български създатели. Ние не виждаме какво се случва в българската просвета, приспособено към всеобщия пазар – нещо, което в чужбина се случва непрестанно. Надявам се новата оперативна стратегия, която чакаме, да насърчи учените да разгласяват повече.Тази година ще издаваме повече детски книги. Ще продължаваме да публикуваме дебютни романи; давам образец с Катрин Стокет – „ Слугинята “, който беше доста сполучлив.
Нещо което е значимо, само че съм не запомнила да ви попитам?
Всичко е значимо, само че най-важно е да работим с обич. Това съм схванала за тези пет години.
Как стана по този начин, че се занимавате с тази толкоз вълнуваща специалност, книгоиздателската?
Решението ми да се занимавам с книгоиздаване е изцяло естествено – приключила съм Факултета по публицистика, компетентност книгоиздаване, от първи курс се занимавам с книги. Направих тригодишен стаж в издателство „ Труд “ – сама си го избрах, ужасно доста научих от сътрудниците и в този момент се стремя да давам опция на младежи да стажуват при нас. Току-що имах среща с едно момиче, още даже І курс не е приключила, с цел да обсъдим какво ще прави при нас по време на стажа. Аз постоянно предизвиквам сътрудниците от книгоиздаване, и има ужасно доста стажанти при нас, с цел да видят какво съставлява едно издателство.
Разкажете ми за тези пет години, които стоят зад вас. Кой е най-големият ви триумф?
Издателството е нещо извънредно самостоятелно, всеки си го построява по собствен модел. Аз съм доста щастлива, че при нас нещата се случиха по този начин, както съм си ги представяла. За тези пет години имаме 300 заглавия в портфолиото. Не мога да кажа, че всички са сполучливи, само че всички си ги харесваме, това е най-важното. Аз имам едно главно предписание – да не издавам мои обичани книги, тъй като е доста субективно, само че имам две издадени обичани заглавия – първото е „ Змийско кълбо “ на Франсоа Мориак, а другото е „ Пук и Чук “ на Турбьорн Егнер, изключително сполучлива детска брошура.
С какво се гордеете най-вече?
С екипа, почтено казано. Празнувахме през уикенда нашата годишнина. Те ме изненадаха с една прелестна книга, която събира всички заглавия, които сме издали, и се замислих, че основните хора в издателството сме от самото основаване дружно. Пет години към този момент сме един екип, учили сме се в придвижване и въпреки всички да сме приключили книгоиздаване и всички да сме с опит, работата е същинско предизвикателство. Това е най-големият ми триумф – че всички сме дружно след тези пет години.
А кое е най-трудно в този бизнес?
Да се балансират страстите. Колкото и това да е бизнес и ние да произвеждаме някакъв артикул, това въпреки всичко е интелектуален труд и има доста огромна доза креативност. Работим с доста създатели и сътрудници от креативните среди и салдото сред това какво на мен ми харесва и по какъв начин си го представям, от една страна, и бизнес средата от друга, е доста значим. Не е допустимо всички планове да бъдат осъществени по този начин, както си мечтаем. „ Приказка за вълшебната флейта “ е едно изключение, само че няма по какъв начин всеки план да бъде подобен.Най-много се гордея с екипа си. Това е най-големият ми триумф – че всички сме дружно след тези пет години. А каква е четящата аудитория в последно време? Променила ли се е за последните пет години?
Винаги има течения, които повличат и доста издатели се въздействат от тях, както да вземем за пример с „ 50 нюанса сиво “ – доста сътрудници започнаха да издават сходни поредици; или преди този момент – вампирските романи за младежи. Ние не се включваме нормално в тези течения, защото разбрахме, че ние доста всеобщи книги не можем да продаваме. Нашата публика е по-скоро в огромните градове. В хартиен център “Гринуич ” доста добре се продават нашите книги. А те не са и доста евтини, което също дефинира публиката.
Иначе мога да кажа, че към този момент има няколко добре развити устойчиви поредици, да вземем за пример нашата поредност за младежи – тя не се въздейства от всеобщия усет за фентъзи, вампирски или „ благ “ романи. В нашата поредност другите книги за младежи са реалистични и третират същински тематики и проблеми като гибел, тежки болести, полово принуждение, алкохолизъм, опиати, само че през погледа на младежа. Смятаме, че те са възпитателни и внушават, че всяко деяние носи последици и че би трябвало да сме подготвени да посрещнем резултата от дейностите си. Това е поредност, с която доста се гордеем – тя не е касова, само че е извънредно значима.
Детските ни книги също са нещо, с което доста се гордеем. Първата ни книга за деца беше на Роалд Дал – „ Фантастичният господин Фокс “. Издали сме съвсем всичко от детските книги на този създател, през 2016 година ще се включим в интернационалните празнувания на 100 години от рождението му. Освен “Пук и Чук ” издадохме още две книги на Турбьорн Егнер, типичен детски създател, който самичък илюстрира книгите си. Тук е и Кенет Греъм с „ Шумът на върбите “, с прелестни илюстрации от проф. Виктор Паунов. Смятам, че книгоиздаването за деца е може би най-отговорно, тъй като ние формираме усети у децата. През предходната година издадохме за първи път детски комикс – “Илийчо и Август ” на Пенко и Сотир Гелеви.
... обичана на сина ми и на мен...
Много се веселя. Сега пък ще ви покажа една книга, която издадохме във връзка Международния ден на детската книга – „ Линдберг “, историята на едно мишле авиатор.Книгите ни за младежи са реалистични и третират същински тематики и проблеми като гибел, тежки болести, полово принуждение, алкохолизъм, опиати. Какво мислите за акциите, които предизвикват четенето? Вярвате ли, че от тях има смисъл и че те трансформират средата?
Да, имам вяра, и по тази причина вършим и ние такива. По-малките като обсег са на издателство „ Ентусиаст “, а по-мащабните са на хартиен център “Гринуич ”. „ Стара хартия за нова книга “ е подобен образец. В Гринуич вършим акции за децата, в събота и неделя има непрекъсната стратегия за тях – съботна екоработилница и неделен детски театър. Основните ни старания са ориентирани към децата, тъй като даже да звучи егоистично това, след това ще станат нашите читатели.
Мислите ли, че цифровите технологии са сериозен противник на книгите? Загубени ли са младите генерации за книгите?
Не съм съгласна, тъй като цифровата среда ни разреши да четем още повече. Умберто Еко го споделя още преди десетина години в един диалог с Жан Клод Кариер – че цифровите технологии ни дават опция да четем всекидневно доста повече. Тоест цифровата среда ни върна към четенето, за сметка на аудио-визуалната, която ни е беше отдалечила. Важно е единствено да имаме време да го вършим.
А дебитор ли е страната на книгоиздателите? Очаквате ли нещо от нея?
За Данък добавена стойност не съм съгласна, че би трябвало да се понижи. По тази тематика съм в съпротива на главното мнение на сътрудниците. Нашият бизнес е задоволително дребен и на страната не й е проблем да понижи налога, само че за мен не е почтено по отношение на останалите сектори. От друга страна, страната може да помогне в това да се насърчи ползата към книгите. Това не е скъпа стока, 10 лева не е висока цена, само че пък не е от първа нужда. Ако човек желае да чете, само че няма опция, би трябвало да може да отиде в библиотека, и страната би трябвало да обезпечи наличие в библиотеките. Това е форма на подкрепяне на книгоиздаването и на хората.Държавата може да помогне в това да се насърчи ползата към книгите.От друга страна, в случай че хората нямат предпочитание да четат, без значение какъв брой коства една книга, те отново няма да я купят. Дори и да им я подарим, те отново няма да я прочетат. Така че главната роля на страната е да насърчи четенето, с доста акции. Има страхотни образци – в Хърватия да вземем за пример неотдавна имаше акция, ориентирана към новородени бебета, на които педиатрите изписват всеобщо Витамин Ч /от четене/ дружно с ваучер “Моята първа брошура ” и така нататък В Германия също се работи още на пренатално равнище, предизвикват се майките да четат на глас на бебетата. Има доста способи...
Как ще коментирате огромния взрив на българска литература в последно време?
Това е извънредно елементарен метод да се насърчи четенето. Всички се вълнуват от мнението на нашите писатели – по какъв начин премислят проблемите на обществото; тяхната позиция постоянно е била забавна, във всяко едно време. Ако се предизвикват българските писатели, това е страхотна реклама на България в чужбина, в случай че страната успее да работи в тази посока; само че към този момент аз не виждам позитивна наклонност. От друга страна качествените творби ще покачат интереса към литературата въобще.
А вие имате ли в портфолиото си български създатели?
Да, макар че не сме от най-активните, защото сме доста прецизни в избора, който вършим. Миналата година се включихме в огромната акция във връзка 100 година от рождението на Павел Вежинов, като преиздадохме “Нощем с белите коне ”, както и в този момент издаваме събрани съчинения на Любен Дилов-баща. От актуалните писатели – на Леа Коен „ Събирачът на дневници “, на Милена Фучеджиева „ Сексът и комунизмът “. Иначе поредицата на Надя Чолакова „ Живей бързо “, на Георги Атанасов “Проклятието на прехода ”.
А какво липсва на пазара, какво българският четец не среща?
Няма такова. Почти всичко от интернационалния пазар стига до нас. Това, върху което може да се работи още, е издаването на профилирани издания по философия, логика на психиката, от български създатели. Ние не виждаме какво се случва в българската просвета, приспособено към всеобщия пазар – нещо, което в чужбина се случва непрестанно. Надявам се новата оперативна стратегия, която чакаме, да насърчи учените да разгласяват повече.Тази година ще издаваме повече детски книги. Ще продължаваме да публикуваме дебютни романи; давам образец с Катрин Стокет – „ Слугинята “, който беше доста сполучлив.
Нещо което е значимо, само че съм не запомнила да ви попитам?
Всичко е значимо, само че най-важно е да работим с обич. Това съм схванала за тези пет години.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ