10-те най-патриотични български песни
Повод да си напомним тези музикални творби е 3 март – Освобождението на България, провъзгласено на тази дата през 1878 година. В град Сан Стефано е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с който се поставя завършек на Руско-турската освободителна война и се основава още веднъж българската страна след близо 500-годишно османско господство.
Оттогава изминаха 139 години и всеки самичък за себе си може да дефинира до каква степен свободен се усеща през днешния ден, което е обезпечено чисто законово в Конституцията на Република България.
Без да навлизаме в полемики, дано да изясним понятието „ патриотична ария “. Това е музикално произведение със мощно патриотично наличие, което най-често възхвалява историята, културата, традициите и битките на народа на дадена нация.
Националните химни са видни образци за патриотични песни, респективно българския химн „ Мила Родино “ е най-значимата патриотична ария за всеки българин.
Повечето от патриотичните ни песни са основани по стихотворения. Работейки по материала се натъкнахме на песни по полулярните Ботеви произведения. В проучванията си музиковедът и фолклорист Николай Кауфман споделя:
„ От всичките 20 стихотворения на Христо Ботев, 15 се пеят на мелодии, които най-често самичък народът е нагодил към текстовете. Всичките мелодии (известни засега) са 35. Колкото е по-известно едно стихотворение, толкоз повече мелодии има. Най-много мелодии сме разкрили на песните „ Хаджи Димитър “ (5) и на „ Майце си “ (4). “
Възрожденски, революционни, национални и естрадни, ето и 10-те най-познати и обичани патриотични песни, които подбрахме за днешния празничен ден.
1. „ Хубава си, моя горо “
Няма българин, който да не го побиват тръпки, щом чуе песента „ Хубава си, моя горо “. Написана в навечерието на Априлското въстание през 1875 година от Любен Каравелов, тя остава и до през днешния ден удостоверение за силата на българския дух от това време. За първи път е оповестена в основаното с персонални средства от Каравелов списание „ Знание “, само че остава под формата на стихотворение съвсем до началото на 20-ти век. Тогава младият композитор Георги Горанов прибавя мелодия към текста, създавайки една от най-запомнящите се възрожденски песни. Към днешна дата песента е изпята от десетки реализатори, в разнообразни жанрове – национални артисти, естрадни, поп-фолк и рок реализатори. Преведена е на няколко езика, в това число и на немски.
2. „ Моя страна “
„ Моя страна “, по-известна като „ Моя страна, моя България “, e патриотична ария от 1970 година на българския поп артист Емил Димитров и е отдадена на неговия наследник – Емил Димитров – младши. Обявена е за „ Песен на столетието в България “ и „ всекидневен химн на България “. Музика: Емил Димитров, текст: Васил Андреев, аранжимент: Митко Щерев, акомпанимент: оркестър „ Синьо-белите “, диригент: Митко Щерев. Първоначално песента излиза във Франция под името „ Моника “ – с френски текст. Няколко години е шлагер и там. Впоследствие „ Моя страна “ е била неразрешена, тъй като в нея цензурата открива „ буржоазно въздействие и подмятания за емигрантство “.
3. „ Боят настана “
„ Боят настана “ е една от най-отличаващите се български патриотични песни. Нейният темп кара сърцето на същинския българин да забие учестено и да се допре до славата и духа на подвига на тогавашните българи. Текстът ѝ е взет от „ Панагюрските въстаници “ – творба от първата стихосбирка на Иван Вазов – „ Пряпорец и гусла “.
4. „ Една българска роза “
Песента „ Една българска роза “ е по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев, изпълнена от Паша Христова. Печели „ Златният Орфей “ през 1970 година, както и „ Мелодия на годината “ през 1972 година, а през 2000 година е оповестена за ария на столетието. Заради своето театрално наличие, безспорен гений и богат диапазон на гласа, става обичана на публиката още през цялото време.
5. „ Къде си вярна, ти обич национална “
Една от най-популярните възрожденски бунтовни песни – „ Къде си, вярна ти обич национална “ е част от творчеството на огромния български стихотворец, възпитател и композитор Добри Чинтулов. Тя е композирана през 1863 година, като текстът ѝ е оповестен 3 години по-късно. Добри Чинтулов слага началото на революционната лирика у нас. Малък брой от творбите му са непокътнати до през днешния ден. Въпреки това в националната памет вечно ще останат безсмъртните възрожденски песни „ Къде си, вярна ти обич национална “, „ Стани, стани, левент балкански “ и „ Вятър ечи, Балкан стене “.
6. „ Тих бял Дунав “
„ Тих бял Дунав “ е известна българска маршова ария в чест на Ботевата чета и трагичното ѝ прекосяване през река Дунав с парахода „ Радецки “. Едноименното стихотворение е написано от Иван Вазов още през 1876 година „ …при първата новина за минаването на Ботьова при Козлодуй… “, както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 година от революционера, държавник и преподавател Иван Караджов, до момента в който е преподавател по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, поради което е преследван от турските управляващи. Скоро творбата се трансформира в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като боен марш.
7. „ Кой уши байряка “
Преди 100 години 20-годишната учителка от Панагюрище Райна Попгеоргиева получава разпореждане от Георги Бенковски да сътвори признака на въстанието. Емблематичната българска национална ария възпява и увековечава нейното дело. Кога е основана тъкмо песента не се знае, а съгласно експертите в „ Кой уши байряка “ тупти общият темп на балканските нации.
8. „ Вятър ечи, балкан стене “
Песента „ Вятър ечи, Балкан стене “ е най-често изпълняваната и до през днешния ден Чинтулова творба. Тя отразява съдбините на българския народ под османско робство и е отдадена на Габровското въстание от 1862 година Чрез „ Вятър ечи, Балкан стене “ създателят подчертава върху националния захлас.
9. „ Върви, народе възродени “
„ Върви, народе възродени “ е една от най-емблематичните български песни, будеща спомни за ученическите години и честванията на 24 май. През 1892 година огромният български публицист и държавник Стоян Михайловски, тогава учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „ Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи “. Същата година то е оповестено в списание „ Мисъл “ в Русе. Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива популярност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята споделя, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато възпитаник от класа четял въодушевено стихотворението „ Св. св. Кирил и Методий “, композиторът ненадейно станал и почнал да написа нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е блъснал учебният звънец за края тутакси, мелодията била приключена, а учениците я разучили и запяли. „ Върви, народе възродени “ е изпълнена публично за пръв път на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура.
10. „ Стани, стани левент балкански “
За Добри Чинтулов е значимо да се пробуди революционният ентусиазъм у народа. Сънят е незнанието на хората. Народът би трябвало да се вдигне на битка, свободата може да бъде извоювана. Борбата за независимост е безкомпромисна. Българите с всички сили би трябвало да се стремят към нея. С апела си за общонародно събуждане Чинтулов е настоящ и през днешния ден.
