Прозрачната урна е отговорът срещу изборните измами през 19 век
Повишената суматоха поради измамите с гласовете не е нищо ново или неповторимо за България, както заглавията в медиите могат да накарат хората да имат вяра – изключително когато сме на сантиметри от изборния ден. Докато американците открият, че тези измами на тяхна територия са много рядко срещани, може би един от най-иновативните способи за предотвратяване от тях, като в същото време се резервира възприятието за „ бистрота “, се появи преди повече от век.
На 5 октомври 1858 година нюйоркчанин на име Самюел К. Джоли подава патент (номер 21 684) за урна, която се състои от „ стъклен глобус, инсталиран в рамка “. Според текста на патента урната е конструирана по подобен метод, че „ страничните наблюдаващи да могат да видят всяка пусната бюлетина и да ги виждат, когато бюлетините се изваждат “, оставяйки дребна, в случай че въобще някаква, опция за злонамерено гласуване.
Изобретението на Джоли е резултат от един случай на машинация по време на гласоподаване – по-конкретно пълнене на урна с невалидни бюлетини – което се случва две години преди 1856 година Комитетът за зоркост в Сан Франциско – група за спазване на изборите, формирана от локални жители – открива урна с подправено дъно, което е цялостно с гласове. Недоволството на обществеността е бързо и гръмко и гласоподавателите се притесняват, че по този начин се заплашват освен настояванията им, а и самата народна власт. Виждайки в този случай възможност, Джоли основава стъклен буркан за гласоподаване, който би направил явно, в случай че някой се опита да извърши сходна машинация още веднъж.
„ Идеята е гласоподавателите да вземат отпечатаните си бюлетини и да ги пуснат в стъклената кутия, което да им даде визия какво се случва с вота “, споделя Хари Рубенщайн, почетен куратор по политическа история в Националния музей на американската история на Смитсониън. „ От образен смисъл това им сподели, че не пускат (бюлетините си) някъде на мрачно. Това е една най-вече психически настояща концепция за обществено гласоподаване – че вашият глас в действителност влиза и няма опция за машинация. “
Американският исторически музей разполага със стъклен буркан, сходен на този, изобретен от Джоли, който е част от сбирката му от политически (в известна степен ефемерни) предмети. Той е с размери 30 см. х 30 см. х 33 см. с разрез от горната страна, през който хората могат да гласоподават. Този буркан за гласове, планиран от Амос Петибоун (1843-1926) от Чикаго, датира от 1884 година.
За Петибоун не се знае доста друго, като се изключи че е бил политически деен – pрез 1904 година той служи като заместник-делегат на Републиканския народен конгрес в Илинойс. Като основател на тази урна е елементарно да се заключи, че прозрачността на гласоподавателите е била от първостепенно значение за него. През годините редица негови урни са се появили в разнообразни сбирки, в това число тази в Музея на стъклото в Корнинг, Ню Йорк. Обектът е част от изложбата „ Прозрачност: Изборите в Америка “, която изследва един от стълбовете на демокрацията: правото на глас.
Скулптура в Музея на стъклото, състояща се от 600 стъклени купи
Урните като цяло имат къса, само че забавна история. В Римската република всеки гласоподавател в началото дава гласа си устно на длъжностно лице, което го означи на публична плочка. По-късно обаче в Републиката е въведено тайното гласоподаване, в което гласоподавателят записва гласа си със стилус върху покрита с восък плоча от чемшир, след което пусна попълнената бюлетина в ситела (sitella – урна за гласуване), от време на време наричана още cista.
Първото английско скрито гласоподаване с изборни бюлетини и урна се организира в Понтефракт на 15 август 1872 година според изискванията на неотдавна признатия Закон за гласуването от 1872. На спомагателни избори за министър след назначението му за канцлер на херцогството на Ланкастър, Хю Чайлдърс е избран отново за народен представител на Понтефракт. Оригиналната урна, запечатана във восък с щемпел от сладник, се съхранява в музея на Понтефракт.
Пример за разнообразни типове стилуси – 2 от желязо, по един от кост и от месинг
Паралелно, несъмнено, с тази на урните, се развива и историята на бюлетините. В антична Гърция жителите употребяват части счупена керамика, с цел да надраскат името на претендента, който желаят, в процедурите на остракизъм*.
Първата приложимост на хартиени бюлетини за осъществяване на избори наподобява е в Рим през 139 година прочие н. е., след въвеждането на lex Gabinia tabellaria**.
В антична Индия, към 920 година сл. н. е., в Тамил Наду, за изборите се употребяват палмовите листа. Тези листа съдържат имената на претендентите и се пускат в съд от тиня, след което отиват за броене.
Първото потребление на хартиени бюлетини в Америка е през 1629 година в колонията Масачузетс Бей, с цел да се избере свещеник на църквата Салем. Преди въвеждането на тайното гласоподаване американските политически партии популяризират бюлетини, в които са изброени личните им претенденти, които гласоподавателите да подава в урните.
_____________
* Остракизъм е способ на политическа битка, въведен от Клистен. Всяка пролет Народното събрание на Атина организира такава битка, с цел да реши да изгони или не персона, която с добитото си голямо въздействие в обществото, се считат за евентуални тирани. Смята се, че се провежда за първи път през 487 година прочие Хр и за последно – през 417 година прочие Хр.
** Един от Законите за гласоподаване на Римската република. Те се състоят от lex Gabinia tabellaria от 139 година прочие н. е. за избора на магистрати; lex Cassia tabellaria от 137 година прочие н. е. за правосъдни заседатели, с изключение на в случаите на държавна измяна; lex Papiria от 131 година прочие н. е. за приемането на закони; и lex Caelia от 107 година прочие н. е., който уголемява lex Cassia, с цел да включва и въпроси за измяната.
