Америка е лицемерна по отношение на Украйна и "сферите на влияние"
Поведението на Съединени американски щати на интернационалната сцена е лицемерно, написа издателят и редактор Катрина ванден Хювел във The Washington Post, представена от Inosmi.ru. Според нея Вашингтон се застъпва за " ред, учреден на правила ", само че разпоредбите се дефинират от самите Съединени щати и те са свободни да не им се подчиняват.
„ Принципите са заложени... Суверенното право на всяка страна да образува личната си външна политика, да взема решение сама с кого да основава съюзи и партньорства и да дефинира личното си бъдеще. “ Съединени американски щати, сподели предходната година държавният секретар Антъни Блинкен, не признават никакви " сфери на въздействие ". По негово мнение самата тази идея „ би трябвало да остане в предишното след Втората международна война “.
Тези речи са благородни, само че празни – даже единствено тъй като са явно неприложими за Западното полукълбо. Вземете Куба, която живее под ембарго от 60 години. На фона на пандемията и отхвърлянето от страна на президента Доналд Тръмп на либерализацията от ерата на Обама - принуда, която администрацията на Байдън, апропо, също поддържа - глобите засегнаха мощно стопанската система на острова. Няма задоволително храна и медикаменти. Млади и предприемчиви кубинци всеобщо напущат родината си. До огромна степен заради покачвания напън предишния юли, островът беше разтресен от митинги.
Да, еднопартийният режим не е липсващ и към момента потиска дисидентите. Но минаха шест десетилетия, 11 президенти се смениха, а ембаргото и сходни ограничения не проработиха. Кубинците към момента са приветствани в развиващия се свят (и в развития свят) за тяхната филантропична работа и здравна помощ при естествени бедствия. Съединените щати и Куба си сътрудничат в битката против трафика на опиати и тероризма. И въпреки всичко ембаргото продължава и кубинският народ ще страда, до момента в който не се отърве от държавно управление, което Америка не утвърждава. Това е " свободен избор " за вас.
А Куба надалеч не е сама. Съединените щати постановиха строги наказания на Венецуела и Никарагуа за поддръжка на режими, които Вашингтон не харесва. Дори неотдавнашните наказания против Русия, споделя Хуан Себастиан Гонзалес, старши шеф по въпросите на Западното полукълбо в Съвета за национална сигурност, имат за цел индиректно да обиден и страни с стопански връзки с Москва. „ Така Венецуела, Никарагуа и Куба ще бъдат подложени на напън “, добави той.
В същото време американските външнополитически елити сигнализираха за възходящото наличие на Китай в Западното полукълбо. Днес Китай е главният търговски сътрудник на Латинска Америка, както и водещ източник на директни вложения и финансиране. Пекин се нуждае от сигурен достъп до потребителски експорт, заради което избави района след финансовата рецесия от 2008 година Неговите вложения сътвориха работни места и понижиха бедността. По време на пандемията китайците небрежно хвърлиха ваксини в района (трябва да се означи, със съмнителна ефективност) и осигуриха непрекъснато търсене на своите артикули.
Всичко това поражда опасения, че Китай ще поддържа държавни управления от Аржентина до Венецуела, които нормално се подлагат на критика като " популистки ". Стратезите на креслото към този момент обмислят по какъв начин да отговорят на китайската комерсиална опасност, вложения и финансиране. Евън Елис, професор в Института за стратегически проучвания към Военния лицей на армията на Съединени американски щати, написа публикация за Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, озаглавена „ Как да се подготвим за влошаващата се стратегическа среда в Латинска Америка и Карибите “. В него той се оплаква, че Съединени американски щати няма да могат да се конкурират с Китай за вложения и помощ за района - няма да има задоволително запаси.
Всичко това поражда опасения, че Китай ще поддържа държавни управления от Аржентина до Венецуела, които нормално се подлагат на критика като " популистки ". Стратезите към този момент обмислят по какъв начин да отговорят на китайската комерсиална опасност, вложения и финансиране. Евън Елис, професор в Института за стратегически проучвания към Военния лицей на армията на Съединени американски щати, написа публикация за Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, озаглавена „ Как да се подготвим за влошаващата се стратегическа среда в Латинска Америка и Карибите “. В него той се оплаква, че Съединени американски щати няма да могат да се конкурират с Китай за вложения и помощ за района - няма да има задоволително запаси.
За да компенсира дефицита, Елис показва смразяващи причини за нападателно струпване на американска войска в района. Освен това той се застъпва за пропагандна акция за дискредитиране на другарски настроени към Китай държавни управления и поддръжка за „ опозиция “ против китайско, съветско и иранско въздействие. И всички сбъркали, несъмнено, чакат наказания. По някаква причина професорът не загатва правилото, че страните са свободни да избират своя личен курс.
Като различен образец, колумнистът на The Washington Post Робърт Каган твърди във Foreign Affairs, че Съединени американски щати би трябвало да се примирят с ролята на световен хегемон. Това не е избор, написа той, а обвързване: „ Една военно, стопански и културно мощна страна въздейства върху други страни единствено с наличието си – тъкмо както по-голямото тяло в космоса притегля по-малки тела “. Съединени американски щати са надълбоко забъркани в международната политика, тъй като оферират " нещо в действителност привлекателно " на по-голямата част от света.
Но в нашето лично полукълбо „ притеглянето “ идва не от отслабващите Съединени американски щати, а от възходящия Китай – той предлага пазари, пари, вложения и даже модел на ръководство: „ капитализъм с китайски характерности “. Съединени американски щати няма да разрешат на съседите си да избират личния си път. Те ще популяризират агитация, ще поддържат корумпирани елити и ще заплашват със наказания против всеки, който не дава отговор на „ модела “, който се проваля още веднъж и още веднъж в цялото полукълбо.
В интернационалните връзки има доста двуличие. Руснаците и китайците, да вземем за пример, непрестанно молят за интернационалното право, макар че самите те елементарно го подценяват, когато сметнат за належащо. Съединени американски щати се застъпват за " ред, учреден на правила ", в който тe сами основават разпоредбите и са свободни да не ги съблюдават. Принципът на почитание към суверенните страни и тяхното право да избират своя личен път е добър. Само тук нашите съседи в полукълбото биха желали думите ни да съответстват с делата.
„ Принципите са заложени... Суверенното право на всяка страна да образува личната си външна политика, да взема решение сама с кого да основава съюзи и партньорства и да дефинира личното си бъдеще. “ Съединени американски щати, сподели предходната година държавният секретар Антъни Блинкен, не признават никакви " сфери на въздействие ". По негово мнение самата тази идея „ би трябвало да остане в предишното след Втората международна война “.
Тези речи са благородни, само че празни – даже единствено тъй като са явно неприложими за Западното полукълбо. Вземете Куба, която живее под ембарго от 60 години. На фона на пандемията и отхвърлянето от страна на президента Доналд Тръмп на либерализацията от ерата на Обама - принуда, която администрацията на Байдън, апропо, също поддържа - глобите засегнаха мощно стопанската система на острова. Няма задоволително храна и медикаменти. Млади и предприемчиви кубинци всеобщо напущат родината си. До огромна степен заради покачвания напън предишния юли, островът беше разтресен от митинги.
Да, еднопартийният режим не е липсващ и към момента потиска дисидентите. Но минаха шест десетилетия, 11 президенти се смениха, а ембаргото и сходни ограничения не проработиха. Кубинците към момента са приветствани в развиващия се свят (и в развития свят) за тяхната филантропична работа и здравна помощ при естествени бедствия. Съединените щати и Куба си сътрудничат в битката против трафика на опиати и тероризма. И въпреки всичко ембаргото продължава и кубинският народ ще страда, до момента в който не се отърве от държавно управление, което Америка не утвърждава. Това е " свободен избор " за вас.
А Куба надалеч не е сама. Съединените щати постановиха строги наказания на Венецуела и Никарагуа за поддръжка на режими, които Вашингтон не харесва. Дори неотдавнашните наказания против Русия, споделя Хуан Себастиан Гонзалес, старши шеф по въпросите на Западното полукълбо в Съвета за национална сигурност, имат за цел индиректно да обиден и страни с стопански връзки с Москва. „ Така Венецуела, Никарагуа и Куба ще бъдат подложени на напън “, добави той.
В същото време американските външнополитически елити сигнализираха за възходящото наличие на Китай в Западното полукълбо. Днес Китай е главният търговски сътрудник на Латинска Америка, както и водещ източник на директни вложения и финансиране. Пекин се нуждае от сигурен достъп до потребителски експорт, заради което избави района след финансовата рецесия от 2008 година Неговите вложения сътвориха работни места и понижиха бедността. По време на пандемията китайците небрежно хвърлиха ваксини в района (трябва да се означи, със съмнителна ефективност) и осигуриха непрекъснато търсене на своите артикули.
Всичко това поражда опасения, че Китай ще поддържа държавни управления от Аржентина до Венецуела, които нормално се подлагат на критика като " популистки ". Стратезите на креслото към този момент обмислят по какъв начин да отговорят на китайската комерсиална опасност, вложения и финансиране. Евън Елис, професор в Института за стратегически проучвания към Военния лицей на армията на Съединени американски щати, написа публикация за Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, озаглавена „ Как да се подготвим за влошаващата се стратегическа среда в Латинска Америка и Карибите “. В него той се оплаква, че Съединени американски щати няма да могат да се конкурират с Китай за вложения и помощ за района - няма да има задоволително запаси.
Всичко това поражда опасения, че Китай ще поддържа държавни управления от Аржентина до Венецуела, които нормално се подлагат на критика като " популистки ". Стратезите към този момент обмислят по какъв начин да отговорят на китайската комерсиална опасност, вложения и финансиране. Евън Елис, професор в Института за стратегически проучвания към Военния лицей на армията на Съединени американски щати, написа публикация за Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, озаглавена „ Как да се подготвим за влошаващата се стратегическа среда в Латинска Америка и Карибите “. В него той се оплаква, че Съединени американски щати няма да могат да се конкурират с Китай за вложения и помощ за района - няма да има задоволително запаси.
За да компенсира дефицита, Елис показва смразяващи причини за нападателно струпване на американска войска в района. Освен това той се застъпва за пропагандна акция за дискредитиране на другарски настроени към Китай държавни управления и поддръжка за „ опозиция “ против китайско, съветско и иранско въздействие. И всички сбъркали, несъмнено, чакат наказания. По някаква причина професорът не загатва правилото, че страните са свободни да избират своя личен курс.
Като различен образец, колумнистът на The Washington Post Робърт Каган твърди във Foreign Affairs, че Съединени американски щати би трябвало да се примирят с ролята на световен хегемон. Това не е избор, написа той, а обвързване: „ Една военно, стопански и културно мощна страна въздейства върху други страни единствено с наличието си – тъкмо както по-голямото тяло в космоса притегля по-малки тела “. Съединени американски щати са надълбоко забъркани в международната политика, тъй като оферират " нещо в действителност привлекателно " на по-голямата част от света.
Но в нашето лично полукълбо „ притеглянето “ идва не от отслабващите Съединени американски щати, а от възходящия Китай – той предлага пазари, пари, вложения и даже модел на ръководство: „ капитализъм с китайски характерности “. Съединени американски щати няма да разрешат на съседите си да избират личния си път. Те ще популяризират агитация, ще поддържат корумпирани елити и ще заплашват със наказания против всеки, който не дава отговор на „ модела “, който се проваля още веднъж и още веднъж в цялото полукълбо.
В интернационалните връзки има доста двуличие. Руснаците и китайците, да вземем за пример, непрестанно молят за интернационалното право, макар че самите те елементарно го подценяват, когато сметнат за належащо. Съединени американски щати се застъпват за " ред, учреден на правила ", в който тe сами основават разпоредбите и са свободни да не ги съблюдават. Принципът на почитание към суверенните страни и тяхното право да избират своя личен път е добър. Само тук нашите съседи в полукълбото биха желали думите ни да съответстват с делата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ