Галъп: Българите искат повече ред и контрол в курортите
Повечето от българите са безапелационни за въвеждане на повече правила и ред в курортните места, демонстрира експресен сондаж на "Галъп ", изработен сред 31 януари и 1 февруари измежду 801 пълнолетни българи от обичайна изследователска стратегия на "Галъп интернешънъл " по потребителски тематики, сбъднат взаимно с Националния ръб по туризъм и със Съюз "Произведено в България ".
Например, всевъзможни ограничения за въвеждане на ред по плажовете се утвърждават. Мнозинство от 92 на 100 одобряват концепцията за по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84 % пък утвърждават "тавани " на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63 на 100 кардинално утвърждава концепцията за категоризиране на плажовете. 39 на 100 утвърждават работата на туристическото министерство, 35 % не я утвърждават, а останалите се двоумят.
55 % утвърждават преместваемите обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36 на 100 не утвърждават, а останалите се затрудняват да отговорят. 67 на 100 обаче не са съгласни сходни търговски обекти към плажовете да бъдат изцяло отстранени и продажбата на храни и питиета да се реалокира напълно към първата линия с хотели. Очевидно, сходна мярка по едно и също време би затруднила и родните туристи, и би оскъпила покупките им заради надценките в хотелите, означават социолозите.
Явно всевъзможни ограничения за повече ред в туристическите региони се възприемат, само че и крайностите се отхвърлят. Например, за 62 на 100 инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат неусетно и от самото начало - с цел да има непрекъснат надзор. 36 % избират мнението, че инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат дружно с медии и в наличието на туристите - с цел да има повече публичност. Останалите се двоумят. Явно обществото ни избира по-скоро непрекъснатите, в сравнение с показни ограничения, считат от "Галъп ".
Социолозите са ревизирали и други сходни двойки изказвания, които да уловят генералната конструкция на настройките по евентуални различни мнения по дадени тематики. Например е заложен въпрос дали като цяло концесионирането и изобщо формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вид, или пък неналичието на стопанисване и концесиониране - с цел да се запази оптимално естественият тип. 79 на 100 избират концесионирането и стопанисването на плажове - с цел да се поддържа ред и непорочност, а 17 % избират естествения им тип.
Когато става дума за зимния туризъм, болшинство от 67 на 100 считат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и уреди, а 19 на 100 са на противоположното мнение. Очевидно, развиването на зимния туризъм и скиспорта се поддържа, новите лифтове и уреди не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в заплахата от презастрояване - както беше маркирано в различен неотдавнашен наш сондаж, напомнят социолозите.
46 % от българите над 18 години споделят, че в последните пет години са почивали, въпреки и за малко, на български морски курорт. 35 % настояват същото за планински курорти у нас. 20 на 100 са посетили задграничен морски курорт, а 2 на 100 - задграничен планински курорт.
41 на 100 споделят, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31 % - че ще идат на български планински курорт. 15 на 100 се надяват да отидат, даже и за къс отдих, на море в чужбина, а 3 на 100 - на планина в чужбина. Очевидно родната аудитория остава най-големият клиент на туристическата ни промишленост, разясняват социолозите.
Например, всевъзможни ограничения за въвеждане на ред по плажовете се утвърждават. Мнозинство от 92 на 100 одобряват концепцията за по-ясни правила къде могат да се разполагат каравани и палатки. 84 % пък утвърждават "тавани " на цените на чадъри и шезлонги. Мнозинство от 63 на 100 кардинално утвърждава концепцията за категоризиране на плажовете. 39 на 100 утвърждават работата на туристическото министерство, 35 % не я утвърждават, а останалите се двоумят.
55 % утвърждават преместваемите обекти по морето да добият стандартизирана визия, 36 на 100 не утвърждават, а останалите се затрудняват да отговорят. 67 на 100 обаче не са съгласни сходни търговски обекти към плажовете да бъдат изцяло отстранени и продажбата на храни и питиета да се реалокира напълно към първата линия с хотели. Очевидно, сходна мярка по едно и също време би затруднила и родните туристи, и би оскъпила покупките им заради надценките в хотелите, означават социолозите.
Явно всевъзможни ограничения за повече ред в туристическите региони се възприемат, само че и крайностите се отхвърлят. Например, за 62 на 100 инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат неусетно и от самото начало - с цел да има непрекъснат надзор. 36 % избират мнението, че инспекциите по курортните места би трябвало да се вършат дружно с медии и в наличието на туристите - с цел да има повече публичност. Останалите се двоумят. Явно обществото ни избира по-скоро непрекъснатите, в сравнение с показни ограничения, считат от "Галъп ".
Социолозите са ревизирали и други сходни двойки изказвания, които да уловят генералната конструкция на настройките по евентуални различни мнения по дадени тематики. Например е заложен въпрос дали като цяло концесионирането и изобщо формите на стопанисване на плажовете са по-добрият вид, или пък неналичието на стопанисване и концесиониране - с цел да се запази оптимално естественият тип. 79 на 100 избират концесионирането и стопанисването на плажове - с цел да се поддържа ред и непорочност, а 17 % избират естествения им тип.
Когато става дума за зимния туризъм, болшинство от 67 на 100 считат, че той като цяло се нуждае от нови лифтове и уреди, а 19 на 100 са на противоположното мнение. Очевидно, развиването на зимния туризъм и скиспорта се поддържа, новите лифтове и уреди не се възприемат като проблем. Проблем се вижда по-скоро в заплахата от презастрояване - както беше маркирано в различен неотдавнашен наш сондаж, напомнят социолозите.
46 % от българите над 18 години споделят, че в последните пет години са почивали, въпреки и за малко, на български морски курорт. 35 % настояват същото за планински курорти у нас. 20 на 100 са посетили задграничен морски курорт, а 2 на 100 - задграничен планински курорт.
41 на 100 споделят, че в започващата година ще посетят български морски курорт, 31 % - че ще идат на български планински курорт. 15 на 100 се надяват да отидат, даже и за къс отдих, на море в чужбина, а 3 на 100 - на планина в чужбина. Очевидно родната аудитория остава най-големият клиент на туристическата ни промишленост, разясняват социолозите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ