25 декември: защо точно на тази дата честваме Рождество Христово
Повечето християни по света честват Коледа на 25 декември. Но, като се има поради, че рождената дата на Исус Христос не е известна сигурно, за какво е определена точно тази дата?
Има две съществени теории за произхода на датата, на която честваме Рождество Христово. Едната е обвързвана с историята на религията и позволява, че Коледа е изместила един или няколко езически празника.
Другата доктрина, която е известна и като " догадка на изчислението ", допуска, че ранните християни са употребявали някаква калкулация, с цел да стигнат до 25 декември като рожден ден на Исус.
Всъщност, и двете теории може да са правилни. Така или другояче, не е ясно тъкмо по кое време и за какво някои християни са почнали да честват раждането на Исус на 25 декември.
Според античните исторически извори, в Римската империя на 25 декември се е провеждал фестивал, отдаден на бога на слънцето Сол Инвиктус.
Някои откриватели считат, че с налагането на християнската вяра като публично вероизповедания в империята, Коледа просто е заменила остарелия празник.
Има и различен езически фестивал, наименуван Сатурналии, който също се провеждал в средата на декември в продължение на няколко дни.
Но тази доктрина има и слаби места. Едно от допусканията е, че християните може да са чествали рождения ден на Исус на 25 декември още преди да бъде основан празникът на Сол Инвиктус.
Някои историци са на мнение, че празненствата в чест на слънчевия господ надали са били толкоз всеобщи преди 274 година след Новата епоха, когато император Аврелиан посвещава нов храм на Сол Инвиктус в Рим.
Освен това съществува и въпросът дали празникът е бил задоволително важен за ранните християни, с цел да заменят точно него с датата на раждането на Исус Христос.
25 декември е и дата, обвързвана със зимното слънцестоене, тъй че връзката ѝ с бога на Слънцето може би не е напълно инцидентна.
Другата доктрина, обвързвана с изчислението на рождената дата на Христос, се основава на концепцията, че ранните християни просто са добавили девет месеца към деня, в който се счита, че е бил заченат Божия наследник.
Някои ранни християни са вярвали, че денят на разпъването на Исус на кръста е настъпил на 25 март и са добавили девет месеца, с цел да стигнат до 25 декември. В някои предания се приказва, че датата на разпъването на Исус е и датата на Непорочното зачатие.
Едно доказателство за тази догадка е надпис от трети век върху скулптура, който дава калкулации по кое време би трябвало да се чества Великден. В него се отбелязва, че Исус е бил разпнат на 25 март през 29 година
Проблемът на изчислителната догадка е неналичието на разумно пояснение за какво ранните християни биха асоциирали 25 март както с разпятието, по този начин и със зачеването на Исус.
Повечето християни през днешния ден евентуално не могат да си показват Коледа да бъде чествана на различен ден, с изключение на на 25 декември, само че не постоянно е било по този начин. През първите три века от съществуването на християнството раждането на Исус Христос въобще не се е чествало.
Най-значимите празници на християнската вяра били Богоявление на 6 януари, което отбелязва идването на влъхвите след раждането на Исус, и Великден, който чества възкресението му.
Първото публично споменаване на 25 декември като празник в чест на рождения ден на Исус Христос се появява в ранен римски календар от 336 година сл. Хр.
Библията не загатва точната дата на раждането на Христос, а историята за Рождество Христово в евангелията съдържа спорни улики. Например, наличието на овчари и техните овце подсказват пролетно раждане.
Когато църковните чиновници откриват датата 25 декември в края на трети век, те евентуално са желали тя да съвпадне със съществуващите езически празници в чест на Сатурн (римския господ на земеделието) и Митра (персийския господ на светлината).
По този метод може би е било по-лесно да се убедят езическите жители на Рим да одобряват християнството като публична вяра на империята.
Празнуването на Коледа се популяризира в западния свят през идващите няколко века, само че доста християни не престават да гледат на Богоявление и Великден като на по-важни празници в календара.
Някои, в това число пуританите от колониална Нова Англия, даже не разрешават честването на Коледа, тъй като гледат на традициите, свързани с нея, като предлагането на дарове и украсяването на дървета, за знаци на езичеството.
В първите години след основаването на Съединените щати празнуването на Коледа се считало за английски бит и като цяло не било доста известно. Едва през 1870 година Коледа става формален празник, разгласен от федералното държавно управление.
Източник:
Има две съществени теории за произхода на датата, на която честваме Рождество Христово. Едната е обвързвана с историята на религията и позволява, че Коледа е изместила един или няколко езически празника.
Другата доктрина, която е известна и като " догадка на изчислението ", допуска, че ранните християни са употребявали някаква калкулация, с цел да стигнат до 25 декември като рожден ден на Исус.
Всъщност, и двете теории може да са правилни. Така или другояче, не е ясно тъкмо по кое време и за какво някои християни са почнали да честват раждането на Исус на 25 декември.
Според античните исторически извори, в Римската империя на 25 декември се е провеждал фестивал, отдаден на бога на слънцето Сол Инвиктус.
Някои откриватели считат, че с налагането на християнската вяра като публично вероизповедания в империята, Коледа просто е заменила остарелия празник.
Има и различен езически фестивал, наименуван Сатурналии, който също се провеждал в средата на декември в продължение на няколко дни.
Но тази доктрина има и слаби места. Едно от допусканията е, че християните може да са чествали рождения ден на Исус на 25 декември още преди да бъде основан празникът на Сол Инвиктус.
Някои историци са на мнение, че празненствата в чест на слънчевия господ надали са били толкоз всеобщи преди 274 година след Новата епоха, когато император Аврелиан посвещава нов храм на Сол Инвиктус в Рим.
Освен това съществува и въпросът дали празникът е бил задоволително важен за ранните християни, с цел да заменят точно него с датата на раждането на Исус Христос.
25 декември е и дата, обвързвана със зимното слънцестоене, тъй че връзката ѝ с бога на Слънцето може би не е напълно инцидентна.
Другата доктрина, обвързвана с изчислението на рождената дата на Христос, се основава на концепцията, че ранните християни просто са добавили девет месеца към деня, в който се счита, че е бил заченат Божия наследник.
Някои ранни християни са вярвали, че денят на разпъването на Исус на кръста е настъпил на 25 март и са добавили девет месеца, с цел да стигнат до 25 декември. В някои предания се приказва, че датата на разпъването на Исус е и датата на Непорочното зачатие.
Едно доказателство за тази догадка е надпис от трети век върху скулптура, който дава калкулации по кое време би трябвало да се чества Великден. В него се отбелязва, че Исус е бил разпнат на 25 март през 29 година
Проблемът на изчислителната догадка е неналичието на разумно пояснение за какво ранните християни биха асоциирали 25 март както с разпятието, по този начин и със зачеването на Исус.
Повечето християни през днешния ден евентуално не могат да си показват Коледа да бъде чествана на различен ден, с изключение на на 25 декември, само че не постоянно е било по този начин. През първите три века от съществуването на християнството раждането на Исус Христос въобще не се е чествало.
Най-значимите празници на християнската вяра били Богоявление на 6 януари, което отбелязва идването на влъхвите след раждането на Исус, и Великден, който чества възкресението му.
Първото публично споменаване на 25 декември като празник в чест на рождения ден на Исус Христос се появява в ранен римски календар от 336 година сл. Хр.
Библията не загатва точната дата на раждането на Христос, а историята за Рождество Христово в евангелията съдържа спорни улики. Например, наличието на овчари и техните овце подсказват пролетно раждане.
Когато църковните чиновници откриват датата 25 декември в края на трети век, те евентуално са желали тя да съвпадне със съществуващите езически празници в чест на Сатурн (римския господ на земеделието) и Митра (персийския господ на светлината).
По този метод може би е било по-лесно да се убедят езическите жители на Рим да одобряват християнството като публична вяра на империята.
Празнуването на Коледа се популяризира в западния свят през идващите няколко века, само че доста християни не престават да гледат на Богоявление и Великден като на по-важни празници в календара.
Някои, в това число пуританите от колониална Нова Англия, даже не разрешават честването на Коледа, тъй като гледат на традициите, свързани с нея, като предлагането на дарове и украсяването на дървета, за знаци на езичеството.
В първите години след основаването на Съединените щати празнуването на Коледа се считало за английски бит и като цяло не било доста известно. Едва през 1870 година Коледа става формален празник, разгласен от федералното държавно управление.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ