Страхът често е толкова силен, колкото и любовта
Повечето хора търсят обич и имат потребност от обич. Те желаят и се нуждаят от близостта на себеподобните си. Страхът обаче постоянно е толкоз мощен, колкото и любовта.
Ето за какво тези две усеща нерядко се конкурират.
Има хора, които се усещат по-сигурни, когато са сами или когато имат „ прочувствено необвързващи връзки “ с някого, в сравнение с когато са прочувствено обвързани, уязвими и изпълнени с обич.
Предпочитаме да не се обвързваме с някого, вместо да обичаме някого, който няма да може да задоволи нашите потребности и стремежи.
По този метод не рискуваме да попаднем в клопката на несигурността и уязвимостта, които несъразмерната непосредственост от време на време крие.
Избягваме и риска да изпитваме болката, която любовта е в положение да ни аргументи – а на доста от нас, любовта в действителност е донесла голяма болежка.
Не рискуваме и да завържем някакви безполезни и безсмислени връзки. Не рискуваме също по този начин, да бъдем каквито сме, което значи да признаем възприятията си и да понесем последствията от възможното отменяне.
Избягваме и риска да бъдем изоставени и изобщо се опитваме да понижим рисковете до най-малко. По този метод се предпазваме и от неудобствата, с които е обвързвано основаването на нова връзка.
Избягваме да се сближаваме с хората и по този начин най-малко знаем, какво можем да чакаме от тях – нищо. Отричането на любовта ни защищава от паниките, които са свързани с нея.
Любовта и близостта постоянно водят след себе си възприятие за загуба на надзор. Те пораждат мъчителните и плашещи въпроси за това кои сме ние, има ли нещо неприятно в това, че сме тъкмо такива.
Любовта, близостта и обвързването с хората са в действителност най-големите опасности, които човек може да предприеме. Те изискват почтеност, непрестореност, накърнимост, доверие, отговорност и предпочитание да приемем другите и себе си.
Любовта е източник на наслада и топлота, само че от време на време изисква от нас подготвеност да понесем болката и празнотата, които нерядко носим със себе си.
По тази причина някои от нас, избират да бягат от близостта и обвързваните с нея опасности. Човек може да отхвърли близостта и любовта по доста способи.
Ние преднамерено отблъскваме хората или им предизвикваме болежка, като с това целим да ги прогоним вечно от себе си. Самозалъгваме се с всевъзможни глупости, като по този метод се опитваме да убедим сами себе си, че не желаем да поддържаме близки връзки с никого.
Намираме дефекти на всички хора, които срещаме, и ги отхвърляме още преди те да са си помислили да ни отхвърлен. Слагаме си маски и се преструваме, че не сме такива, каквито в действителност сме.
Пръскаме силата и страстите си за всевъзможни повърхностни взаимоотношения, като по този метод не съумяваме да се сближим с никого. Създаваме изкуствени връзки, от които не може да се чака особена непосредственост.
Играем разнообразни функции, вместо да се държим естествено. Отдръпваме се прочувствено от към този момент образуваните взаимоотношения. Понякога отхвърляме близостта просто като отхвърляме да се държим почтено и намерено.
Много постоянно сме по този начин сковани от боязън, че не можем нито да стартираме нова връзка, нито да се радваме на към този момент откритите си взаимоотношения. Нерядко безусловно бягаме от всяка обстановка, където инцидентно могат да се зародят обич или прочувствена непосредственост.
Бягаме от интимността по доста аргументи.
Някои от нас, просто в никакъв случай не са се научили да основават връзки и да изпитват непосредственост във към този момент откритите взаимоотношения. В такива фамилии близостта е нещо нестабилно, нещо на което никой никого не учи, а от време на време даже е неразрешена.
По този метод за доста хора грижата за другите и злоупотребата с химични субстанции, са се трансформирали в сурогат на интимността. Други пък са си разрешили да изпитват непосредственост няколко пъти, само че са били засегнати.
Ето за какво са решили /съзнателно или не/, че е по-добре да не се обвързват с който и да било, защото една възможна непосредственост би могла да ги нарани още веднъж. Близостта с хората постоянно ни наподобява плашеща и рискова, само че това не е по този начин.
Постигането и поддържането на близостта би трябвало да ни донесе позитивни страсти – належащо е просто да се отпуснем и да й позволим да навлезе в живота ни.
Нужно е да допуснем любовта и близостта до себе си и да изпитваме прелестно чувство от това, че даряваме и получаваме обич.
Всеки от нас е кадърен да реши кого да обича и по кое време да направи това. Съвсем обикновено е да бъдем такива каквито сме и пред близките. Поемете този риск. Доверете се на себе си.
Имате сили да преодолеете компликациите и мъчителните моменти, които са съвсем неизбежни при основаването на нова връзка. Способни сте да се държите намерено и почтено и да не изневерявате на себе си. Имате сили даже да се справите с болката и отхвърлянето.
Можете да обичате без да губите себе си и персоналните си граници. Способни сте да обичате и по едно и също време с това да мислите рационално.
